Росен Стоянов е професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Водещ е на обучителни и тренингови семинари на политически партии и политически лидери. Автор на десетки книги, студии и статии, коментатор на актуални обществено-политически събития в масовите медии. Директор е на „Политически анализи и прогнози“ в „Галъп Интернешънъл Болкан“.
-Господин Стоянов, вие преподавате политическа комуникация, бихте ли казали как говорят днешните политици?
Словото, в частност политическото говорене, е инструмент на убеждаващата комуникация. Чрез него се осъществява формиране на представи, на светове. Политическата реч е основна част от инструментариума за осъществяване на самата власт. Тази специфична вербална изява трябва да е носител на цели, идеи и посока. Започвайки с това, неминуемо оценката на нивото на култура, компетентност, умения и съдържателност в публичните вербални изяви на родните политици не трябва да е на високо ниво. А сега и по-конкретно: как говорят днешните политици – елементарно, простовато, безидейно, булевардно, популистки. Коментират се конюнктурни теми, акцентира се на злободневието, наличен е дефицит на визионерство. А ораторското майсторство…?
-Има ли разлика в риториката отпреди 30 години, началото на демокрацията?
За съжаление, красноречивите, христоматийни примери в годините на прехода, свързани с подобаващо ниво на политическо говорене, можем да съотнесем към първите 10–15 години след промените през 1989 г. Боравенето с думите, но и с аудиторията, отчитайки историческия момент, обществените настроения, значимостта на политическия момент бяха характерни за високото парламентарно ниво на издържания изказ на председателя на Народното събрание, а впоследствие и омбудсман на Републиката Гиньо Ганев, за оригиналното звучене и позитивната еуфоричност в парламентарните изяви на Александър Йорданов, за характерния стегнат, сериозен и фактически президентски тон на Петър Стоянов, за винаги високия, брилянтен ораторски стил на Станимир Илчев. Да отбележим и пъстрия, на моменти странен за голяма част от аудиторията цветист език на Жорж Ганчев, патетиката на Волен Сидеров, високопарността на Местан, „завоалирания“ речник на Симеон Сакскобургготски…
-Напоследък все по-често представители на различни партии си разменят остри реплики и обвинения. Как ще коментирате заплахите на депутата Радостин Василев към председателя на парламента Наталия Киселова и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов?
Като тактическа грешка. Това всъщност е т.нар. език на омразата. От една страна, такова вербално поведение може да определим като дискриминационно, сегрегиращо и разединяващо, а от друга, то е и вдъхновяващо и мотивиращо. Идеята е по този начин да се създаде идентичност. За мен обаче, макар и въздействаща и внушаваща, тази агресивност е ретроградна по отношение на институционалността и парламентаризма. В крайна сметка всичко отшумя като пролетна буря, но в чаша вода.
-Какво издава агресивното водене на публичен разговор? Как се приема от различните слоеве на обществото и какъв ефект се постига?
За разлика от догматичния и казионен език, булевардното говорене носи в себе си някаква особено фриволна разкрепостеност, свобода дори. Такъв език можем да определим като краен, но прагматично употребен, в пропагандния смисъл на думата, целенасочен и таргетиращ. Употребата на подобен тип поведение е винаги преднамерено, целенасочено и театрализирано. От друга страна, създава впечатлението за изнервеност, невъздържаност, прекалена емоционалност, липса на такт, но и крайно незачитане на институционалния контекст.
-Какво ще кажете за начина на комуникация на президента Тръмп – с избирателите и със световните лидери?
Говоренето на политиците има за цел да бъде повярвано, т.е. винаги следва да го разглеждаме в контекста на онова представяне, по конкретен начин, на действителността, свързано с визионерските, конюнктурни, тактически и стратегически необходимости на съответния политик. Тръмп дава всички заявки и сигнали, че обича да общува и харесва излъчващите увереност, сила, непоколебимост – „силните“ лидери. Разбира се, определяните от него като такива. Със сигурност обаче наивно би било да смятаме, че тази публичност онагледява цялостната стратегически насочена глобална и многопластова политика на американския президент и неговото правителство.
-Бихте ли коментирали скандалната му среща с украинския президент Зеленски?
Самото определяне на тази среща като „скандална“ вече е оценка. Лично аз бих я определил по-скоро като поредна серия в „странната“ публичност на настоящия американски президент. Имаше сценарност, но имаше и липса на предварителна подготовка на някои от участниците, имаше нарочност и предизвикателност, но и грешен подход в избора да се общува без преводач. Несъмнено идеята за директно излъчване на първата по рода си среща между Тръмп и Зеленски бе и заявка, че не може да очакваме нито стриктно спазване на протокола и етикета, нито висока дипломация. От своя страна медиирането на всяко едно събитие винаги предполага съобразяване със специфична динамика на общуването с „драгия“ зрител, с масовостта на медийното и характерното за нея определено по-ниско ниво на
-Ако трябва да дадете съвет: как да говорят политиците, така че да бъдат разбрани?
Разбираемо. Откровено. Честно. Не елементарно, но логично, не прекалено интелектуално, но интелигентно, сериозно, но не надменно, позитивно, но не фамилиарно. И винаги с настроение, динамично, конкретно, образовано, аргументирано и с проверими факти.
-Кои са световните лидери, които могат да бъдат пример за поведение и начин на комуникация?
Уилям Гладстон, Ото фон Бисмарк, Уинстън Чърчил, Джон Кенеди, Маргарет Тачър, Роналд Рейгън. Но да не забравяме, че с тях и за тях са работили едни от най-добрите политически спийчрайтъри – професионалисти със специфично високо образование, специализирани лингвистични познания, компетентност и владеене на умения за боравене и създаване на т.нар. политически дискурс, специалисти, генериращи посредством техниките за въздействие на убеждаващата комуникация и психологията ефективен наратив.
-След поредица от предсрочни избори имаме управляваща коалиция, която обаче е на ръба на мнозинството със своите общо 121 депутати. Като хоризонт лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов първо посочи приемането на еврото в началото на следващата година, а после – конвергентния доклад през юни. Вие какво мислите?
Първо е очакваното положително решение през юни, което ще отправи следващия маркер за началото на 2026 г. Да отбележим все пак и позитивния факт, че бюджетът бе приет. Започна и дългоочакваното обновяване на регулаторни, контролни и управляващи органи на държавното управление. Средносрочната стабилност на този кабинет можем да определим до края на следващата година, поради все по-ясно очертаващия се в общественото пространство жалон – президентските избори. По този път ще има сътресения, проблеми, скандали дори, но по всичко личи, че политическият елит към момента се намира в парадоксален, но устойчив баланс на силите – разединена, странна опозиция, неучастващи в коалицията подкрепящи и непоискани заявки за подкрепа. И не на последно място – все повече политически решения на икономически, финансови и други проблеми на европейско ниво, перспективи за пренастройване на европейските изисквания за създаване и усвояване на финансови потоци, свързани най-вече с плановете за въоръжаване и превъоръжаване. Да не забравяме и потенциала за преразглеждане на суровите ограничения в енергийния сектор, свързани с фактическия провал на т.нар. зелена сделка и очакваните предоговаряния на санкциите към Москва на база инициативи от страна на Вашингтон.
-Как разчитате репликата на Борисов, че премиерът Желязков трябва да си намери мнозинство в парламента?
Характерна за присъщия на Борисов стил на общуване с медиите и чрез тях със собствения най-вече електорат. Странната ситуация, в която се намира лидерът на ГЕРБ – да е спечелил изборите, но да трябваше да отстъпи правото другиму да оглави изпълнителната власт, създава определено усещане за неудовлетвореност, но представлява и възможност за моментни разграничения от правителството винаги, когато това е в угода на личността или тясно партийния интерес. Оказва се, че на българския политически терен, както на всеки друг терен, има играчи, има фенове, а има и просто зрители.
Маргарита Димитрова
