Ефрем Ефремов е първият професор по спортна журналистика у нас. Преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Син е на големия български критик акад. Ефрем Каранфилов и на детската писателка Лада Галина. Обича футбола, но голямата му слабост са Извънземните от Националната баскетболна асоциация на САЩ и Канада. Отразявал е на място 18 мача на звездите.
- Как се представяте пред хората?
– Ефрем. Нищо повече. Титлите на правят човека, обратното е.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
– Да. Рядко бъркам.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
– Да, определено. От втори, трети, четвърти – също вярвам.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
– Само до една степен. По навътре – много рядко.
- Какво може да ви извади от равновесие?
– Лъжата. Подлостта. Наглостта.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
– Предателството. Дори и в името на оцеляването.
- Какво може да ви разплаче?
– Има два вида сълзи. Човешката мъка може да ме разплаче. Постижение на човека, най-вече в морален план – също.
- На какво най-често се смеете?
– На добра история с незлоблив хумор.
- Последната книга, която ви впечатли?
– Сборник с разкази на Чехов. За добро или лошо – по-малко чета и все повече препрочитам.
- Последният филм, който ви направи силно впечатление?
– Няма нов филм, който да ме е впечатлил. Наградените с „Оскар“ от последните години попаднаха в блатото на т.нар. „политическа коректност“, което е ужасно за един филм. Гледам стари филми. Може би това усещане идва с годините, не знам.
- Любим художник?
– От българските – Владимир Димитров-Майстора, Иван Милев, Никола Петров. От чуждите – Доменикос Теотокопулос, известен като Ел Греко, Рафаело, Ван Гог…
- Любим писател?
– От българските – нескромно ще започна с моя баща – Ефрем Каранфилов. Веднага ще добавя Йордан Йовков, Димитър Димов, Тончо Жечев. От чуждите – Омир, Шекспир, Андерсен, Екзюпери, Булгаков, Маркес. Харесва ми сатирата на Илф и Петров.
- Любим поет?
– Не мога с една дума. Очаква се да кажа Христо Ботев. Той е озонът, най-чистото нещо в българския дух, но аз предпочитам Иван Вазов. Той създава атмосферата, в която всеки българин израства. Трябва да добавя нежната лирика на Димчо Дебелянов, да кажа и двама позабравени наши поети – Стамен Панчев и Иван Йончев, оставили ни бляскави творби на тема дълг и патриотизъм. Имам предвид „Сине мой“ и „Какво са, о, татко?“. От чуждите поети – Лермонтов, Пушкин, Превер, Бодлер.
- Любим певец?
– От българските – Борис Христов, Емил Димитров, Васил Найденов. От чуждите – Пол Анка, Луис Армстронг, „Бийтълс“ , Павароти.
- Любим филм?
– Ще започна с „Треска за злато“, „Модерни времена“, „Казабланка“, „Имението Хауърдс Енд“. Не са един и два филмите, които всеки път гледам с удоволствие.
- Любимо тв предаване?
– От българските – гледам да не пропускам „История БГ“. Невинаги съм съгласен с тезите на авторите, но винаги научавам нещо ново. От чуждите – Hard talk на BBC. Гледам много и History Сhanel.
- Каква музика предпочитате да слушате?
– Тиха. Мина ми времето на силните децибели.
- Политик, на когото вярвате?
– Няма настоящ или бивш шеф на партия в България, който е спечелил доверието ми.
- Историческа личност, която презирате?
– Всички предатели. От Юда до Иванчо Хаджипенчович.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
– Цезар, Наполеон. От българските – Петко Каравелов и д-р Константин Стоилов.
- Любим парфюм?
– От две години ползвам Tom Ford, модела Ombre Leather, и ми допада.
- Любимо мъжко име?
– Ефрем. Родово съм задължен да го кажа. Също така – Калоян, Матей, Петър.
- Любимо женско име?
– София, Мария, Ния, Ирина=
- Какво научихте от родителите си?
– Много неща. Първо – че трябва да бъдеш добър човек. Да се отнасяш с президента и с портиера по един и същ начин – като с човек. Естествено – Десетте Божии заповеди, като категорични морални стожери. Накрая – че ако не си силен, трябва да бъдеш умен. Че има компромиси, които не се правят. На каквато и да е цена.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
– По същия начин.
- Какъв искахте да станете като малък?
– Минах през различни периоди. От боклукчия, спортист, археолог. Станах журналист.
- Кое е любимото ви животно?
– Куче. Харесвам и котките, но по-малко.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
– Не знам от кого са. Първият е: „Не прави никога нещо, от което един ден би могъл да се срамуваш“. Вторият – „Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб“.
- Кажете един виц, на който искрено сте се смели?
– Срещат се двама приятели. Единият пита: „Ти ми каза, че заминаваш за Варна, за да си помисля, че ще отидеш в Бургас. А ти наистина замина за Варна. Защо ме излъга?“.
- Думата, която използвате най-често?
– Помисли! Виждате нюансите в нашия език – поработим, помислим, поседнем, попием, попеем… Това „по“ отпред придава по-друг смисъл.
- Любимо ястие?
– Не съм чревоугодник. Хубаво сирене, хубаво месо и хубав хляб ми стигат.
- Любим цвят?
– За ежедневието – черен или тъмносин. По-практични са.
- Любимо питие?
– Кока-кола зеро и кафе.
- Пушите ли?
– Много. Нали се сещате за Алеко, който в известния си фейлетон пише: „Пуши ми се, много ми се пуши, какво да го правиш, глупава страст“.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
– Може би в училище. Когато не получавах оценката, която смятах, че съм заслужил
- Кога сте бил най-горд със себе си?
– Никога не съм бил горд. Доволен – да, но гордостта не ми е присъща.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
– Краткият отговор е – дъщеря ми. По дългият – какво значи кариера? Лабрюйер има една хубава мисъл: „Който не може да бъде Еразъм, иска да стане епископ“. По подобен начин може да се говори и за семейството. Разводите надхвърлят броя на браковете.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
– Като цяло, приятелите ми са същите от ученическите години. Естествено, имам и много добри приятели, с които животът ме е срещнал на по-късен етап.
- От какво най-много се срамувате?
– По принцип – от липсата на човещина. Ако говорим за мен – има неща в младостта ми, които не бих повторил сега.
- Кой е най-големият ви страх?
– Ще цитирам любимия ми Дебелянов: че ще си отида от този свят „спокоен като песента, навяваща ненужен спомен“.
- Мечтата, която преследвате?
– Да може всички близки на сърцето ми хора да са щастливи. Да помагам поне с малко за щастието им.
- Откъде черпите информация?
– Няма да ви изненадам – от медиите и от разговори с хора, на които вярвам.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
– С опит. От много години съм в нашия занаят. Както се казва: „В един цирк играем, знаем си номерата“.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
– Много. Оправданието ми е, че това е най-пряката връзка с моите студенти.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
– Никога. Интелектът не може да каже искрено „Обичам те“. Нито да се възхити от една книга или да се разплаче от стихотворение.
- Искате ли да летите в Космоса?
– Не.
- Вярвате ли в извънземни?
– Не.
- Имате ли пророчески сънища?
– Много рядко помня какво сънувам.
- Кое е любимото ви цвете?
– Кокиче.
- Отглеждате ли домашен любимец?
– За съжаление – сега не. Дълги години имах едно бяло хъски Чара. Тя почина и още не мога да я прежаля. Някой ден пак ще имам.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
– Хуманността. Съвестта. Моралът.
- Кога предпочитате самотата?
– Много често. Аз не скучая. Има толкова книги, които не съм прочел.
- Има ли порок, който ненавиждате?
– Наркотиците. В морален план – завистта. За мен тя е порок.
- Борили ли сте се със зависимости?
– Да. Много тежка битка.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
– Първият отговор е с алкохола. Засега я печеля. По-сложният – битката с бесовете в мен, с илюзиите ми.
- Имате ли хоби?
– Събирам ножове и характерни сувенири от страни, които съм посетил. Не са малко.
- Бихте ли се определили като бохем?
– Обичам приятелските компании, но предпочитам повече да слушам и да наблюдавам, отколкото да бъда в центъра на вниманието.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
– Основно в България. Обичам и едно чудно място в Гърция – Порто Елеа.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
– Пак ще цитирам поет – Александър Блок. „Човек с блестящо бъдеще зад себе си.“
- Вярвате ли в късмета?
– Да.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
– Няма такъв. След като не съм го използвал, значи, че така е трябвало да стане. Както се казва – не знаеш какво печелиш, когато губиш.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
– На 65. Годините трябва да се носят с достойнство. Факт е, че има житейски ситуации, в които се чувствам по млад.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
– Когато от разсеяност за един ден три пъти се запознавах с една хубава жена.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
– По-глобално – в Античността. Във времето на Сократ и Перикъл. Или в Римската република. За България – през Възраждането.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
– В исторически план – откриването на огъня от хората. То е началото на човешкия възход.
- За или против ваксините?
– Категорично „за“.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
– Не.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
– Умерен консерватор.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
– Категорично не.
- Интересувате ли се от спорт?
-Това ми е било професия и страст. Много гледам НБА, тенис, английски футбол, олимпийски игри. Денонощно съм пред телевизора. Присъствал съм няколко пъти на Олимпийски игри, имам 18 отразявания на „Мача на звездите“ от НБА, 6 – „Ролан Гарос“-а, 5 – „Уимбълдън“, 3 – „Мастърс“-а в тениса.
- Държите ли на перфектна визия?
– Няма значение, защото я нямам.
- За или против пластичните операции?
– Като цяло – против. Едно е дребна козметична поправка, друго е да си промениш лицето или тялото. Първото – приемам, второто – не.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
-Комплекс нямам, но има много какво да се желае.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
– Без значение, ако е удобно.
- Доволен ли сте от заплатата, която получавате?
– Ще ви отговоря дипломатично. Доволен съм от работата ми със студентите. Тя ми дава много.
- Страхувате ли се от новото начало?
– Зависи от началото. Зависи с кого.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
– В една по-различна България. С по-малко простащина, парвенющина, далавераджии, завистници.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
– Раждането на детето ми. Излизането на книгите ми от печат.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
– Кончината на баща ми.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
– Че само планина с планина не се срещат. Хората се срещат. И се познават (в идеалния случай).
- Вярвате ли в приятелството?
– Да. В приятелство, изпитано през годините.
- С кого бихте живели на самотен остров?
– С човек, когото обичам.
- Можете ли да простите изневяра?
– Само теоретично. Горчилката ще остане.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
– Да, дори много добри.
- Привърженик ли сте на брака?
– Младите живеят без брак. Други живеят в брак, но без обич. Трети се развеждат. Зависи дали си намерил „своята половинка“.
- Романтичен ли сте?
– Да, категорично.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
– Часовете между 1 и 7 сутринта. Това винаги е бил най плодотворният ми период.
- На кой народ симпатизирате?
– Симпатизирам на отделни хора, не на народи.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
– Екзистенциални и вечни. Кой съм аз, къде отивам, какво съм направил?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
– От българите – с Левски, с Паисий, с Вазов. От чуждите – със Сократ, с Наполеон, с Толстой.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
– Че мога да променя света.
- Кога свършва детството?
– Иска ми се да вярвам, че в мен е останала една малка част от него.
- С какво никога не искате да се разделите?
– С възможността да обичаш, да цениш красивото, да се прекланяш пред достойното.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
– Бъди благодарен за доброто. Никой не ти е длъжен.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
– Донякъде да. Един хубав руски разказ завършва със следната сентенция: „Разликата между човека и неговата зла съдба е все пак, че човекът избира“.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
– Не.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
– Не, но имам своите ритуали.
- Каква е представата ви за щастие?
– Вътрешната удовлетвореност от постигната творческа задача. Нали знаете – пътят винаги е по-важен от целта.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
– Бързо. В съня си. По възможност – без болка и с усмивка.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
– Че съм бил добър, почтен и свестен човек. Други амбиции нямам.