Иво Христов е юрист и социолог, геополитически анализатор, професор в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Преподава и в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е народен представител в XIV, XV и XVI народно събрание.
– Професор Христов, на какво бихте оприличили българския политически пейзаж в момента?
– Нито е пейзаж, нито е политически. Пейзажът предпоставя все пак някаква малко или много приятна гледка, а тази при нас е отвратителна.
От гледна точка на сериозната наука в България политика няма. Битката за власт, и то по най-примитивен начин, не е политика. В България политическото не се е родило въобще, имаме имитация, както имаме имитация на политически партии поради простата причина, че нямаме социално-класова структура, която да предпоставя политическа сфера и оттам политически партии. Всичко останало оттук нататък са само вариации на тази тема.
– Ваши са думите, че българската политическа система е изкуствено създадена. Защо смятате така?
– Аз не смятам, само констатирам факта, който констатират и други български, а и не само български анализатори. Хората, които имат по-дълги житейски хоризонти, си спомнят, че всъщност създателят на новата българска политическа система се казва Андрей Луканов. Той буквално, както каза доц. Валентин Вацев, разчерта, както върху африканската карта в XIX век се разчертавали границите на отделните и колониални владения с идеално прави линии, българска политическа система. След това бяха назначени леви, десни и център политици. Така назначиха и съответните капиталисти, които обаче не станаха капиталисти, защото от номенклатурната каста капиталисти не става. По същия начин не можа да стане и политическата ни система от назначени и събрани по всякакви критерии, но не и адекватни лица, наречени политици.
Тази закономерност се срива и продължава да се срива към своя закономерен финал, защото е мъртвородена. А е мъртвородена, защото е изкуствена и прикрива реалното разпределение на ресурсите и на властта. А което е най-важно, тя не представлява реални фундаментални интереси на големи социални групи в българското общество. Тук идва и четвъртото нещо, тя не може да представлява такива по определение, защото просто я няма. Българското общество е общество каша. То няма социално-класова структура. Ние нямаме буржоазия, нямаме работническа класа, нямаме фермери или селячество и т.н. Следователно, като имаш общество каша, ще имаш и политическа система каша. Сиреч нещо, което не прилича на нищо.
– Това, че е изкуствено създадена, ли е причината за кризите в БСП и ДПС? По някакъв начин тези партии са стожери на политическата ни система след 10 ноември 1989 година.
– В средносрочна перспектива двете партии имаха за функция да гонят Михаля, да го кажем на неакадемичен език. БСП играеше ролята на политическата сила, която трябваше да закара, както храбрият шивач с флейтата си мишките в реката и ги издави, ако си спомняте тази приказка на Братя Грим. Е, такава беше ролята на БСП в условията на така наречения преход. Или, казано на прост българки език, ще откраднем това, което сте създали в рамките на 45 години, като ви гощаваме с леви идеи. Това беше служебната функция, с която беше създадена БСП на мястото на старата Българска комунистическа партия, която беше действителният лидер на обществените процеси в страната до 10 ноември 1989 година. А номенклатурата на БКП тогава създаде съвършено други организации, които, както виждате, нямат нужда от политическо представителство, тъй като те са представлявани от цялата фауна, самонарекла се политическа система.
ДПС играеше друга много важна роля – да овладее, да капсулира и да ръководи етническия проблем в безопасни за страната граници. Нека да се върнем 30 и кусур години назад и да не забравяме, че всъщност не Югославия, а България беше приготвяна като жертвен агнец за разсипване след 1989–1990 година. В този смисъл ДПС изигра много важна роля. Ръководителите на партията овладяха, капсулираха и не позволиха този капсул-детонатор да взриви България.
ДПС имаше за задача да акушира и да държи в кошарата турското малцинство, а БСП – да държи така наречения носталгичен електорат, забележете, не казвам класи. Българската социалистическа партия не представлява работническа класа, хората на наемния труд. Закономерният резултат от всичко това е провал и катастрофа.
– Кой е грешникът в БСП?
– Въпросът ви е типично журналистически. Аз ви говоря за системни социални процеси, а вие ме питате кой е виновен. Не са важни персоните. Персоните само реализират тенденциите.
– Тогава каква е прогнозата ви, докога ще продължи тази болка вляво?
– Ще продължи до пълното приключване на социално-политическия цикъл. В момента се води ожесточена дискусия на тема пациентът е по-скоро жив или по-скоро умрял. Нещата са с отворен финал.
– А има ли вариант БСП да не прескочи 4-процентната бариера за влизане в парламента на тези избори?
– В условията на несбъднат български преход и разсипията всичко е възможно.
– Как ще коментирате ролята на ПП-ДБ в политическия живот?
– Ние правим сериозно интервю, а вие ме занимавате с несериозни неща. Така ще отговоря на този ваш въпрос: поредните политически номади дошли отникъде и заминаващи към политическото гробище.
– А накъде вървят „Възраждане“ и „Величие“?
– „Възраждане“ играе ролята на това, което умните манипулатори създадоха и на което дърпат конците в българската политическа система зад кадър в продължение на 30 години.
Отчетено е, че 15–20 процента от електората имат носталгични, националистични, патриотични, русофилски, антизападни, антиамерикански и всякакви там анти настроения. Тези гласове ще стават все по-остри и все повече с „успешното“ напредване на демократичните реформи. Надявам се схващате сарказма ми.
Поради която причина тази група, разнородна между другото, трябва да бъде държана под контрол и под око, каквито функции изпълняваше ДПС към тяхната кошара и съответно БСП към тяхната. По тази причина бяха създадени и заложени така наречените патриотични формации, които изпълняват точно тази роля – да капсулират въпросния контингент, да го направляват и да изпускат парата през свирката, като гощават лековерната публика с фрази и приказки, каквито тя иска да чуе. Съответно всяка една от тези, пази боже, политически формации имат определен срок на годност – човешки, организационен, финансов и т.н.
– Поставихте диагноза на политическата класа, а каква е на обществото? Защо българите допускат такива политици да ги управляват? Може би наистина ни е сбъркан чипът?
– Когато няма сериозно и аналитично обяснение за процесите, започваме да се занимаваме с неясни неща като чипове, национален характер, психика, мистична воля и подобни алабализми. Разговорът е много сериозен и не е за едно интервю.
Става дума за продукт на цялото близо 150-годишно съществуване на свободно българско общество след Освобождението от турско робство. Това е селско общество, което се модернизира отгоре и отвън по западен образец. Всички процеси, които са протичали тук, са не благодарение, а въпреки така нареченото българско общество, разбирайте селската маса.
След 9 септември 1944 г. тази функция се изигра от мощната държава и от комунистическата партия, която беше демиурга на процесите на модернизация. Поради тази причина в България не бяха създадени социални класи. Да не бъркаме прослойки и касти с класа. Това са две съвършено различни неща. Не може да имате политика, не може да имате политическо, не може да имате действени политически партии без да имате този много важен фундамент. Все едно да строите къща без основи.
Когато така наречените политически партии нямат отдолу социална база, то ние започваме да се занимаваме с покрива, а не с основите на къща. Т.е. кой пореден лидер какво бил казал, какво екстравагантност произтича от едно или друго поведение. В този смисъл политическият коментари започват да прилича на българска телевизия – блудкава с елементи на водевил.
– Как ще се създадат тези основи, за които говорите?
– Не се създават. Исторически в световен мащаб няма такъв случай.
Теоретично се създават много бавно, постепенно, от грамотна, умна върхушка, която отгоре моделира и създава обществото. За наше успокоение мога да кажа, че никъде по света този процес не е протекъл успешно. Нито в Япония, нито в Китай, нито в Русия, нито в Турция. Това са големите представители на така наречената догонваща модернизация. Поради тази причина и при нас има такова общество каша, което в един момент, може би, ще доведе до някакво избистряне на социални групи и оттам до появата на наистина политическото и всичко останало, за което говорим. Или в противен случай се насочваме към своята чисто физическа демографска смърт. Ние сме най-бързо изчезващият народ в света.
– Мрачна е обществено-политическа картина, която представяте…
– Тя не е моя. Все едно да се ядосвате на огледалото, че ви показва такава, каквато сте. Това е положението.
Петя БАХАРОВА
