20.8 C
София
петък, 14 юни 2024 г.

Проф. Лиляна Симеонова: И до днес не знаем къде са гробовете на Кирил и Методий


Професор доктор на историческите науки Лиляна Симеонова е специалист по византийска и средновековна обща история. Тя е дългогодишен сътрудник на БАН, а понастоящем е научен сътрудник в Центъра по елински проучвания към Принстънския университет в САЩ. Научните й трудове са публикувани от престижни академични издателства в над 20 страни по света.

– Професор Симеонова, имаме ли историческо основание да смятаме Кирил и Методий за наши, при условие че те никога не са стъпвали в България?
На 30 декември 1980 г. с апостолическото си послание Egregiae virtutis („За превъзходна добродетел“) папа Йоан Пaвел ΙΙ обяви светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа заедно със св. Бенедикт. В България обаче братята са възприемани като „наши“ още в Средните векове, тъй като страната ни се е гордеела с факта, че е приемник на тяхното дело. През 885 г. княз Борис Ι не просто приютява неколцина от прогонените от Моравия ученици на Кирил и Методий, но създава и условия тяхното дело да пусне корени на българска почва и по-сетне да даде плодове при неговите наследници – царете Симеон и Петър. Византийските съвременници са подминали с мълчание това изключително по своята значимост културно събитие – раждането на книжнина на един нов, говорим език. Най-ранният гръцки текст, споменаващ Кирило-Методиевото дело, а това е Пространното житие на св. Климент от архиепископа на Охрид Теофилакт Български, се появява чак в началото на XII в., като изглежда, че е писан въз основа на по-стар, но днес изгубен български текст. От друга страна, още първото поколение български книжовници, по всяка вероятност ученици на Климент и Наум, изразява радостта и гордостта си от появата на новата славянска писменост. Например в Пространното житие на св. Кирил новата азбука е представена като богоявена, тъй като е била съставена по вдъхновение свише. Черноризец Храбър в съчинението си „О писменехъ“ („За буквите“) казва, че сам Бог е изпратил при човеците св. Константин Философ, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, да състави букви на славяните. Славянските източници за делото на двамата братя са доста на брой и са от различен произход – старобългарски, моравски и хърватски. Като изключим двете пространни жития на Кирил и Методий, които, изглежда, са писани сравнително скоро след смъртта им и чиито автори остават неизвестни, повечето от тези извори са от по-късна епоха. Що се отнася пък до средновековната легенда, че светите братя са мисионерствали на Балканите, проф. Бойка Мирчева изтъква, че такива сведения в най-ранните Кирило-Методиевски извори не се откриват; тази идея се появява по-късно, в проложните жития на Кирил и Методий, и оттам се разпространява в български, руски, гръцки и латински произведения, свързани с Кирило-Методиевото дело.

– Българска ли е кирилицата? Македонците твърдят, че е тяхна?!
„Основанията“ за подобно твърдение на някои учени от Република Северна Македония произтичат от начина, по който те интерпретират определени средновековни текстове. Например в Пространното Климентово житие се казва, че св. Климент опростил формата на буквите, без да се уточнява за буквите на коя азбука става дума. Според днешните македонски колеги това означава, че развивайки просветителска дейност на македонска земя Климент е „изнамерил“ кирилицата и с нея е заменил измислените от Константин Философ писмена, т.е. глаголицата.

– Климент Охридски ли е създател на кирилицата?
Засега приемаме, че кирилицата в нейния старобългарски вариант е дело на неизвестен автор. Названията на двете славянски азбуки – глаголица и кирилица – за първи път се появяват в Хърватия през XVI в., а у нас стават популярни едва ХIХ в. Но да се върнем на македонските претенции не само за кирилицата, а за славянската писменост въобще. Като източник на аргументи за това, че новите писмена най-напред са били въведени на територията на днешна Северна Македония, се използват редица текстове, съчинени няколко века след като светите братя са живели. Според някои от тези извори (Успение на Кирил, Проложното житие на Кирил, Солунската легенда и Хрониката на Дуклянския презвитер) Константин Философ е ходил лично да покръства славяни в земите по течението на р. Брегалница, ляв приток на Вардар, и там е занесъл славянските писмена. Това се е случило, преди той да иде в Моравия и Рим. Според други извори обаче, а това са Второто старобългарско житие на Наум, староруската „Повест за изминалите години“, Моравската легенда, Чешката легенда и други, и двамата братя са били мисионери в Брегалнишките земи, като там са занесли и славянската писменост.

– В такъв случай къде трябва да търсим родината на кирилицата? И защо Путин през 2021 година каза: „Писмеността дойде у нас от македонската земя“?
Що се отнася до това къде се е появила кирилицата, в науката се приема, че „родината“ й е Преславският книжовен център, а не Охридският. Доказателство за това е преди всичко наличието на множество кирилски и почти пълното отсъствие на глаголически надписи от Х в. в Североизточна България, докато по това време в югозападните български земи силно присъствие има глаголицата.
На втория ви въпрос: в усилията си да отдалечи Северна Македония от България и Европейския съюз днешната руска дипломация си служи и с „исторически аргументи“. Президентът Путин – или по-скоро неговите консултанти по исторически въпроси – вероятно се позовават на мненията на известни руски слависти от ΧΙΧ в. Макар тезите им да се различават в детайлите, тези учени по принцип приемат за чиста монета сведенията за т.нар. Брегалнишка мисия, когато и славянската писменост била отнесена най-напред в земите по поречието на Брегалница в дн. Северна Македония. В интерес на истината, през XVIII и XIX в. в тези „сведения“ не се съмняват и някои европейски учени – например откривателят на ранното глаголическо Асеманиево евангелие Йосиф Асемани (†1768,) и чешкият славист Павел Шафаржик (†1861, дядо по майчина линия на Иречек).

– Защо Брегалнишката легенда се е зародила именно през ΧΙΙ в., и то в югозападните части на българското етническо землище?
По това време Византия владее почти целите Балкани и всички – гърци, българи и сърби – са поданици на Ромейското царство, сиреч по формален признак всичките са ромеи. В началото на дванайсетото столетие обаче в империята се заражда и едно ново явление, което условно наричаме „средновековен национализъм“. Първи в това начинание са гърците, за които вече не е достатъчно да са само ромеи. Може да се допусне, че апроприирането на византийските мисионери Кирил и Методий от българите, случило се в тогавашните югозападни български земи, където българо-гръцките контакти винаги са били най-интензивни, е своего рода българска реакция срещу зараждащия се гръцки „национализъм“. Дори в един от вариантите на Брегалнишката легенда – т.нар. Солунска легенда (XII в.) – Константин Философ е определен като българин!

– Нима българите започват да се наричат така едва по времето на византийското владичество, когато, като поданици на ромейското царство, и те са ромеи?
Не, има други, по-ранни български извори, в които се споменават българи. Например в Пресияновия надпис от Филипи, който е написан на гръцки и датира от 40-те или началото на 50-те години на ΙΧ в., се казва, че българите са направили много добрини на християните (ромеите), но християните са ги забравили. В Битолския си надпис (1015 г.) Йоан Владислав казва, че е „самодържец български“ и че е „българин по род“. Едно е ясно: кълновете на етническо самоосъзнаване у българите вече са налице през следващия, ΧΙΙ в. Тогава в манастирите ни се заражда цял корпус от историко-апокалиптични съчинения, според които българите са богоизбраният народ и след Второто пришествие на Христа тяхно ще е Божието царство на земята. Тази проява на – условно казано – български „средновековен национализъм“ кореспондира с претенцията, че Кирил (а защо не и брат му Методий) лично са покръствали българите и са им донесли писменост. Османското завладяване прекъсва за няколко века процесите на етническо самоопределение у балканските народи. Те ще бъдат възобновени едва през XVIII в. с наченките на Възраждането. А когато у нас започва да се празнува денят на св. св. Кирил и Методий през 60-те години на XIX в., чехите в Хабсбургската империя от доста време вече усилено издирват къде е бил погребан св. Методий.

– Защо и до днес не знаем къде е гробът на Методий? Вие категорично опровергахте, че съществуват мощи на Методий. Какво ви дава основание да сте толкова категорична?
Методий, ръкоположен от папа Адриан ΙΙ за архиепископ на Панония, е починал на 6 април 885 г. В проложното му житие се казва: „и той почива в големия моравски храм от лявата страна зад олтара на св. Богородица, като предава душата си в ръцете на Бога…“. Това обаче е текст, написан няколко века след смъртта му и не се знае колко е достоверен. Ако приемем, че Методий е бил погребан там, където е било седалището на неговата Панонска епархия, проблемът е, че и това място днес не е известно: за него претендират няколко града (Велехрад, Сремски Карловци). В Чехия издирването на гроба на Методий започва още в 1700 г. и продължава до днес. Самата история за чешките търсачи на Методиевия гроб през вековете, сред които откриваме монаси, аристократи и дори врачки, прилича на приключенски роман. Досега обаче не е открито нищо, което със сигурност би могло да се свърже с Методий. Освен това няма никакви сведения в писмените извори, че някога и някъде са били почитани Методиеви мощи. Подозирам, че много скоро след неговата смърт франкският епископат, с който Методий приживе е бил в непрекъснат конфликт, е изхвърлил тленните му останки и е заличил мястото на гроба му, за да не се появи сред славяните култ към него.

Това е мястото, на което отдаваме почит и се смята, че е погребан свети Кирил в църквата „Сан Клементе“ В Рим

– А сигурни ли сме, че Кирил е погребан в църквата „Сан Клементе“ в Рим, където му отдаваме почит?
Св. Кирил почива в Рим на 14 февруари 869 г. и е погребан в тамошната църква „Св. Климент“. Днес това е т.нар. Долна базилика на „Сан Клементе“, която датира от Ранното средновековие. (Да припомним, че братята са донесли в Рим едни мощи, които Кирил е открил в Крим на връщане от хазарската си мисия и за които се е смятало, че са на римския папа Климент Ι.) В самото начало на ΧΙΙ в. Долната базилика е била разрушена до средата и върху останките й е била построена нова, по-голяма църква (т.нар. Горна базилика). Тя пък на свой ред е била реновирана, разширена и изографисана през XVIII в., придобивайки днешния си бароков вид. Сред портретите в Горната базилика откриваме Кирил и Методий, изобразени в цял ръст. (Според италианските църковни историци от XVI–XVIII в. не само Кирил, но и брат му Методий са били погребани в „Сан Клементе“.) Що се отнася до костите на Кирил, те са били извадени от гроба му известно време след смъртта му и са били сложени в мраморна урна, за да служат като обект на поклонение от страна на вярващите. Векове по-късно, по време на френската окупация на Рим (1798–1799), урната с ценните Кирилови мощи била изнесена от „Сан Клементе“ и скрита другаде, за да не я откраднат Наполеоновите войници. След това обаче следите й се губят. Точното място, на което е бил изкопан Кириловият гроб в Долната базилика, също не е открито въпреки сериозните археологически проучвания през ΧΙΧ и отново през ХХ в. Поставената от България през 1929 г. мозаечна плоча на стената в Долната базилика, пред която сега се извършват поклонения „пред Кириловия гроб“, е на произволно избрано място. През 1964 г. отец Ленард Бойл откри в частен параклис в едно малко италианско градче стъкленица с костици от човешки пръст, върху която има надпис „от костите на св. Кирил“. На ΙΙ ватикански събор те бяха признати за автентична част от липсващите Кирилови мощи, които са в неизвестност и до днес. По нареждане на папа Павел VI костиците бяха зазидани отдясно на олтара в Горната базилика на „Сан Клементе“.

– Накрая – на каква азбука пишем днес?
Кирилицата е преминала през няколко етапа на развитие. Старобългарската кирилица, която и днес може да се види в някои наши стари църкви, се състои от 24-те главни букви на гръцката азбука плюс още 8 знака, които отговарят на фонетичните особености на българския език. В момента използваме вариант на т.нар. руска кирилица, известна и като граждански шрифт на Петър Велики. Това е опростена, барокизирана графична форма на кирилицата, доближаваща се до т.нар. френска и италианска антиква от началото на ΧVIII в. Изработена е в Амстердам по заповед на Петър Ι и е наложена за употреба в Русия с негов указ от 1708 г. С този нов шрифт се улеснявало книгопечатането. Ръкописният му вариант се развива към втората половина на ΧVIII в. През Възраждането руската кирилица е възприета в България и Сърбия. През 50-те години на ХХ в. у нас са правени опити да се придаде нова графична форма на кирилицата. А усилията за създаване на българска кирилица със своя графична специфика продължават и днес.

Антон СТЕФАНОВ

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини