Той е най-добрият кардиолог сред историците и най-добрият историк сред кардиолозите. Името му е записано със златни букви като медика, притежаващ лиценз №001 по интервенционална кардиология в България. Каквото и да бъде казано или написано за проф. Младен Григоров, няма да е достатъчно, за да покаже приноса му за кардиологичната наука в България. Той е и директорът, който отваря Правителствена болница за простосмъртни.
Поразителното е, че и днес 87-годишният професор работи активно. Всеки четвъртък можете да се консултирате с него в болницата в Монтана. „Възрастта си казва своето, не мога да бъда така деен, както бях само допреди 3–4 години. Това е нормален биологичен спад“, казва проф. Григоров и ми посочва къде да се настаня в хола на уютния му дом. В апартамента, който професорът обитава в центъра на София, има внушителна колекция от африкански статуетки и маски. Всички са подарък от покойния му син, който дълги години е бил кардиолог в Йоханесбург. На една от стените в рамки са закачени дипломите на дядо му и баща му, от които е наследил лекарската професия. Много картини допълват интериора в дома на известния кардиолог.
„Доколкото ми позволяват силите, все още се занимавам с медицина, само че в значително по-малък размер“, признава проф. Младен Григоров. Всяка седмица той пътува до Монтана, където ръководи отделение по кардиология. Там преглежда и консултира, обучава млади колеги. Приема и в частния си кабинет, но все по-рядко. Една от причините е, че част от пациентите му вече ги няма в биологическия смисъл.
„Освен това дойдоха много млади колеги с големи апаратурни възможности. Е, все още консултирам пациентите, които се интересуват от моето мнение“, обяснява той.
По-голямата част от деня на бившия шеф на Правителствена болница е заета с четене на медицинска и историческа литература, към която има особена слабост. Интересът му е насочен преди всичко към българската, но има задълбочени познания и по балканска, европейска и световна история. Споделя, че предпочита класиците пред съвременните автори, а миналата година е препрочел почти цялото творчество на Вазов. Библиотеката му заема две стаи от апартамента, в който живее със съпругата си.
Проф. Григоров е не само страстен читател, но и писател. Негови статии могат да се прочетат в пресата и онлайн. Преди броени дни професорът публикува текст, в който предлага на 16 април, когато се навършват 100 години от атентата в църквата „Света Неделя“, да бъдат почетени не само загиналите в църквата, но и избитите след атентата представители на лявата интелигенция. Засега идеята му не намира широк отзвук, но ученият не се предава. „От 1918 година сме в непрекъсната гражданска война“, обяснява разпалено той.
Проф. Младен Григоров е роден в София, цялото му семейство е свързано с медицината и е логично той да продължи традицията. Показва ми дипломата на дядо си, на когото е кръстен, поставена в голяма рамка на стената. Този д-р Григоров е първият лекар в рода, завършва медицина през 1905 година в Монпелие.
„Учил е там не от чуждопоклонничество, а защото тогава в България все още няма медицински факултет“, отбелязва наследникът.
По майчина линия Младен Григоров е правнук на Тодор Кирков – съратник на Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов и участник в Априлското въстание, обесен от турците пред покрития мост на Колю Фичето в Ловеч. Григоров е потомък и на Иван Драсов, член на БРЦК, народен представител в Първото велико народно събрание, който през 1899 г. е избран за окръжен управител на Варна.
Лекарската история на рода продължава баща му. Д-р Владимир Григоров завършва две висши образования – фармация в Страсбург и медицина в София. Майката на проф. Григоров също е фармацевт. Фамилната предопределеност е продължена от сина му д-р Владимир Григоров. Внукът на Младен Григоров, който носи неговото име, пък завършва медицина в университета на Канзас Сити. Съпругата на проф. Григоров не прави изключение. Доц. д-р Пенка Терзиначева е анестезиолог.
Младен Григоров обаче е на крачка да наруши семейната традиция. Голямата му мечта е да учи история и когато завършва гимназия на 17 години, решава да запише тази специалност
в университета. Един ден баща му го вика на разговор. „Историята е интересна, но е мъртва наука, ще съживяваш камъни или документи. Пред теб няма да има живи хора, трябва да си ги фантазираш – казва бащата на бъдещия кардиолог. – Ако си лекар и човек лежи на леглото, от едната страна ще си ти, а от другата смъртта. Смъртта винаги ще победи, но ти можеш да я отложиш.“ Тези думи се запечатват в съзнанието на сина и обръщат плановете му да се посвети на историята. Приемат го медицина. В онези години конкуренцията е голяма и за едно място се борят по 4–5 кандидати.
„Следването ми тръгна зле. Едва на третия ден проверих дали съм приет. Няма да забравя първата лекция. Беше при проф. Балан, брат на Станислав Балан, който е придружавал цар Борис Трети при прословутото пътуване до Берлин при Хитлер. Това се смята за начало на неговата гибел“, разказва д-р Григоров.
Проф. Балан, който е анатом, влиза при студентите с бедрена кост в ръка и изрежда над 30 наименования на костите в нея на латински. Младен успява да запомни едва 5. „На другия ден имахме колоквиум и аз се разревах от безсилие пред баща ми, заявих му, че ще се откажа. А той ме увери, че ще дойде време, когато по-лесно ще си спомням наименованията на латински, отколкото на български. Така и стана“, спомня си Младен Григоров.
Днес човешкото тяло едва ли има тайни за професора, но го питам как се е насочил към кардиологията. „Исус Христос е казал, че всички пътища започват от сърцето и завършват там – отговаря той. – Не това ме е накарало да стана кардиолог, разбира се. Беше ми интересно, защото сърцето е една биологична помпа, изключително просто устроена за разлика от мозъка, но заради това просто нещо ние живеем.“ Тук проф. Григоров ми изнася кратка лекция, от която научавам, че сърцето се съкращава 80–100 хиляди пъти в денонощието. За това време органът с размерите на юмрук изтласква от 7 до 10 тона кръв.
Самият той завършва медицина през 1961 г, като в онези години никой не може сам да избира къде да работи. Попада в списък на военните, което го попарва, защото и през ум не му е минавала подобна алтернатива. Разпределен е в поделението в Дупница. Младият лекар е разочарован и с двама приятели – бъдещ журналист и икономист, отиват в ресторанта БИАД. И там в изблик на гняв той изяжда една стъклена чаша.
Тази история ме втрещява и естествено питам професора как не е получил перфорация на червата. Той с усмивка обяснява, че много бавно и внимателно е сдъвкал стъклото до прахообразно състояние. Е, получава леко кървене около езика, но нищо повече. Въпреки този акт на несъгласие Младен заминава за Дупница. Още първата сутрин в лекарския кабинет на поделението го посрещат осем войници с по един термометър под мишница.
Изпада в лека паника, защото решава, че има епидемия. Оказва се, че по нареждане на предшественика му на всеки войник с оплакване първо се мери температурата и ако тя е нормална, го връщат обратно в строя. Младият доктор остава още по-изненадан, когато досегашният лекар вади от едно чекмедже потънала в паяжина слушалка. Поднася му я с думите: „Познавате ли този уред, колега? Досега не съм имал нужда от него, ти, ако искаш, можеш да го използваш.“ Така започва кариерата на д-р Младен Григоров.
След няколко месеца се прехвърля във военен санаториум в Поморие, където остава шест години и взима специалност по физиотерапия и балнеология. След това е преместен за година във военния санаториум в Банкя, като по това време печели конкурс за клиничен ординатор към Военномедицинския институт. От 1972 г. до 1975 г. е началник на функционален кабинет към Клиниката по сърдечносъдова и гръдна хирургия.
„Въпреки че не станах хирург, тази школа беше изключително важна за мен. Научих важни неща за цялата медицина – кога трябва да се действа бързо и решително, кога по интуиция.“
Младен Григоров е основател и ръководител на първата в България Клиника по функционална диагностика, както и на Клиниката по кардиология към Висшия военномедицински институт. Защитава дисертация, става доктор на науките, а през 1987 г. и професор. Малко след това оглавява Правителствена болница и я ръководи от 1988 до 1992 г.
Пролетта на 1989 г. е един от най-драматичните периоди на професионалния му живот. Тогава по негово предложение Правителствената болница се включва в структурата на новосъздадената Военномедицинска академия и се преименува в база „Лозенец“.
Ето как започва всичко. Един ден вратата на кабинета на професора се отваря, влиза мъж и му съобщава, че другарят Милко Балев, тогава член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, иска да разговарят. „Помислих, че ще ме пита нещо за някой болен. Интересното беше, че Милко Балев не пожела да се качи в кабинета, а поиска да говорим в колата пред болницата. Слязох, какво да правя, а той директно ми каза, че има решение да стана директор на Правителствена болница.“
Младен Григоров поглежда недоумяващо и пита от кого идва предложението. Оказва се, че е от неговия преподавател академик Атанас Малеев, тогава първи заместник-министър на здравеопазването. Освен това е брат на съпругата на Тодор Живков Мара Малеева. Проф. Григоров иска ден-два за размисъл. Съветва се и със съпругата си. В крайна сметка приема, но с три условия. „Обикновено ние поставяме условията“, казва му Милко Балев, но го изслушва. Първото условие е д-р Григоров да си остане военен лекар, защото, оглавявайки Правителствена болница, трябва да бъде прехвърлен към УБО. Второто е да бъде направена справка от Военното разузнаване как стоят нещата с медицинското обслужване на висшия ешелон на властта в чужбина. Третото му условие е да остане ръководител на кардиологията във Военна болница.
След няколко дни става ясно, че по тертипа на Правителствена болница работят в Съветския съюз и в много по-лек вариант в останалите соцстрани. На запад за нуждите на политическия елит се ползват военни болници, и то покрай другите им функции.
Идва денят, в който Младен Григоров трябва да бъде представен в Правителствена болница. Присъстват над 400 души, пред които новият директор съобщава, че иска да отвори болницата за науката. Впоследствие се оказва, че Правителствена ползва като външни консултанти 120 елитни специалисти в различни области на медицината. Той ги свежда до четирима.
След няколко месеца Младен Григоров се среща на четири очи с Тодор Живков.
Случва се при посещението на гръцкия президент Константинос Караманлис. Срещата е в резиденцията „Свети Врач“ над Сандански. Разговарят половин час и кардиологът успява да убеди бившия Първи, че обединяването на Правителствената болница с Висшия военномедицински институт е наложително и че от двете трябва да стане Военномедицинска академия. Обяснява му също, че допускането на граждани със сериозни заболявания до болницата ще е от полза и за обикновените хора, и за квалификацията на лекарите и сестрите. Оказва се, че до този момент контингентът, който обслужва Правителствена, е внушителните 7 хиляди души и включва баби, дядовци, роднини на висши кадри. Някои от тях лежат в елитната болница с месеци.
Младен Григоров настоява бройката да се намали до 15–30 души от политическия елит и да се обслужват президент, министър-председател, председател на Народното събрание, министри и техните заместници. Тодор Живков се замисля и изтъква, че това не може да стане изведнъж и ще има върли противници. Върлите противници са министрите Григор Стоичков и Васил Цанов, а първият е свекър на Йорданка Христова. „Каквото и да говорят за мен, това не мога да го реша сам. Трябва да направим заседание на Политбюро и за да не гласуват против, трябва да ги командировам“, заявява Живков. Така и става. Правителствена болница е закрита и предадена с цялата й материална и човешка база на Военномедицинската академия.
Тодор Живков е доволен, че ще има голям обществен отзвук.
През пролетната нощ на 1989 година проф. Григоров и тогавашният главен секретар на Министерски съвет Иван Шпатов създават указ №4, с който реализират сливането и който и до днес е правна основа на ВМА. Идват промените на 10 ноември 1989 г. и симбиозата между Правителствената болница и Военномедицинската академия просъществува няколко години.
В този период е направена и тежката сърдечната операция на тогавашния премиер Любен Беров.
Проф. Григоров извършва коронарографията на Беров, вижда тежкото му състояние и спешно вика световния сърдечен хирург проф. Леви, който е с български произход. „Бяхме приятели, обадих му се по телефона, че министър-председателят е в критично състояние и тръгвам с военен самолет да го взема. Той ме чакаше на летището. На път към България му начертах съдовете и къде са пораженията. Проф. Леви оперира Беров и след това той живя 19 години“, разказва Младен Григоров.
Не минава много време и на първа страница на в. „Труд“ се появява заглавие „Министър-председателят на България опериран наужким“. В статията се твърди, че операцията е направена, за да бъде изваден Беров от политиката. Срещу проф. Григоров започват да валят обаждания и заплахи. Всички медии подхващат историята. „Така втълпиха на Беров, че трябва да се провери дали е имал нужда от операция, дали е направена и как – разказва кардиологът. – Съдбата обаче си няма работа и при изследванията го докарват до прединсултно състояние. Слава богу, Беров се отърва и оттогава ме оставиха на мира. След време разбрах, че е съжалявал за това, което направиха с мен.“
След като е освободен от директорския пост на Правителствена болница, проф. Григоров се връща обратно във ВМА като началник на Катедрата по кардиология.
Интересен период в кариерата му е, когато към военния отдел на БАН изследва екстремалните натоварвания и влиянието им върху сърцето и мозъка. Така се запознава и работи с Бойко Борисов, който тогава е старши лейтенант и ръководи взвод пожарникари.
За целта на изследването неговите хора са подложени на термален, физически и психически стрес.
А резултатите от изследването, в което участва и Борисов, са публикувани дори и в Италия. Това става и основа на дипломната работа на бъдещия премиер, а проф. Григоров става негов научен ръководител.
Минават години и канят кардиолога на интервю в „Нощен Хоризонт“. Както върви разговорът, водещата го застрелва с въпроса: „Вие ли написахте дипломната работа на Бойко Борисов“.
„Вие сериозно ли ме питате това? – отвръща й Младен Григоров. – Как ме виждате мен, по това време полковник, професор и с име в България, да се занимавам с дипломната работа на лейтенант. Аз не съм Ванга да знам, че той ще става министър-председател.“
Проф. Григоров може да не е Ванга, но е помогнал и дал шанс за живот на хиляди хора, обучил е стотици лекари. В края на разговора ни ми казва, че като студент е било истинска рядкост и събитие да се натъкне на човек с инфаркт. Днес само в болницата в Монтана има по 5–6 случая на седмица с тази диагноза, отбелязва той с надеждата, че ще има кой да ги лекува.
Петя БАХАРОВА
