Той казва, че в живота трусовете са много и че сеизмолозите се страхуват от земетресения. Няма как да оспорвам това твърдение, още повече когато е казано от проф. Николай Милошев – човека, който може да обясни всяка земна активност, атмосферен процес или климатично явление. Професорът скромничи, че не е най-големият капацитет у нас, но пък всички го слушат със затаен дъх, когато се появи на екрана след някой по-сериозен земен трус по света и у нас.
Директорът на Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН и бивш служебен образователен министър предложи The Clock за нашата среща. Предварително сподели, че не ходи често по ресторанти, но понякога хапва в това приятно заведение в центъра на София благодарение на своя зет, който често го води там. На ул. „Цар Асен“, сред уюта на тухлените стени и дъха на сурова дървесина, седнахме на приятен разговор и чудесна храна с видния учен и „земетръсен“ специалист.
Проф. Милошев се оказа любител на ребърцата и веднага си поръча. След това отбеляза, че с ребърцата върви червено вино. „А защо не и по една малка ракия за начало“, подметна с усмивка той. В крайна сметка, освен ребърцата поръчахме още салата, лингуини и вино.
„Нямам ясно отношение към храната, за мен тя е повече за съществуване, отколкото за кулинарна наслада. Има много хора, които живеят заради храната и може би в известен смисъл те са щастливци“, отбелязва ученият, който е висок и слаб човек.
Едва ли има българин, който да не е виждал как проф. Милошев обяснява от малкия екран случващото се след някое сериозно разклащане на земята. Срещата ни е дни след поредната му телевизионна изява покрай неотдавнашния трус в Турция, който усетихме слабо и у нас.
Популярността му е причината често да го спират по улиците с всевъзможни климатични въпроси. Най-парадоксалното е, че „директорът на земетресенията“ не е сеизмолог. Той е тесен специалист по физика на атмосферата, но не по-малки са познанията му по сеизмология.
„Всички нормални хора изпитват ужас от земетресенията, защото това е бедствие. Не е силен дъжд, нито градушка, а нещо, което може да се отрази фатално на всички. Ако, не дай си боже, стане силно земетресение в Пловдив, то ще се усети в цяла България. За малка страна като нашата едно такова явление е опасно, защото ще дестабилизира държавата“, обяснява той.
Професорът е щастлив, че през последните 20 години хората вече са разбрали, че земетресенията не могат да се предсказват. Този научен факт не пречи да го спират с въпроси кога ще бъде следващият трус. „Де да можех да предскажа. За всеки един учен, и то в световен мащаб, това е мечта“, отбелязва той.
Проф. Милошев признава, че за него
най-трудно от сеизмологична гледна точка е пернишкото земетресение на 22 май 2012 година.
На тази дата в 4 часа на разсъмване миньорският град е разлюлян от 5,8 по Рихтер. Жителите на Перник и София излизат паникьосани по улиците. Тогава над 18 000 жилища в града и общината пострадват, 50 сгради се налага да бъдат съборени. За късмет жертви няма, но професорът твърди, че изживява тежки моменти, през които той и колегите му трябва да успокояват хората.
Тогава се налага да дежурят денонощно в Националния институт по геофизика, геодезия и география и да следят всяко трепване на уредите. Ден след труса в Перник някой пуска новина, че в 11–12 часа вечерта градът отново ще бъде силно разлюлян. „Как да обясним на хората, че няма как да чакаме такова нещо. Посред нощ успяхме да се свържем с една телевизия и с Националното радио и пуснахме опровергаваща информация“, спомня си ученият.
По това време Бойко Борисов е премиер на страната. Когато трусът разлюлява Перник и София, професорът тръгва с колата към Сеизмологичния институт и още на първия завой телефонът му звъни. От другата страна на линията е Борисов, който иска повече информация за бедствието. „Вече знаехме къде е станало, каква е силата, но попитах Борисов как го е усетил в Банкя. А той ми казва: „Каква Банкя, аз съм в Брюксел“, разказва с усмивка ученията.
Два-три дни по-късно премиерът се прибира в България, като моли професора да го чака на летището и двамата отиват в Министерския съвет да обсъдят ситуацията. Тогава
някой пуска шегата, че на проф. Милошев са дали синя лампа,
която да слага на колата си при спешни случаи. „Мога да ползвам такава синя лампа, но само ако колата е на МВР. Слава богу, оттогава не се е налагало да се действа по спешни земетресения и дано не се случва.“
Факт е обаче, че земята под краката ни никога не е спокойна. Все пак има денонощия без нито едно земетресение, в рамките на година у нас те са около 50–70 на брой.
За всеобщо успокоение проф. Николай Милошев изтъква, че страната ни е пощадена от сериозна сеизмична дейност, за разлика от Гърция, Турция и Румъния. Припомня обаче, че в началото на ХХ век и у нас има силни трусове в района на Симитли, Благоевград, Чирпан, Шабла. Този факт не е за пренебрегване, защото разтовареното напрежение дава известен период, в който не сме застрашени от сеизмична катастрофа.
Проф. Милошев си спомня голямото земетресение в румънския регион Вранча на 4 март 1977 година. Тогава ударната вълна се усеща на целия Балкански полуостров. В България загиват повече от 100 души, срутват се 8-етажен блок и общежитие в Свищов. При спасителните операции изпод отломките са извадени живи 31 души.
По време на това земетресение единадесетокласникът Николай е на кино с гадже. Първоначално решава, че зрител от задния ред клати седалката. „В следващия момент се разбра какво се случва и всички хукнахме навън. Беше трудно да излезем от салона, защото вратите бяха малки, но успяхме – разказва преживелиците си той. – Имам спомени от хората по улиците, някои бяха по пижами.“ Бабата на бъдещия професор обаче изобщо не излиза от къщи. Когато Николай я пита защо, тя му отговаря, че каквото има да става, ще стане.
Това преживяване не е причината Милошев да се занимава със сеизмология.
Като ученик го влекат точните науки, което го отвежда във Математическия факултет
на Софийския университет. Завършва трети курс, но решава, че това, което му се предлага като специализация, не му допада. Прехвърля се във Физическия факултет, който завършва за 3 години, защото му признават голяма част от математическите изпити.
Салатите и ребърцата вече са на масата, професорът не се впечатлява особено, но с охота разказва за големите земетресения, разлюлявали България през годините.
„Серията от силни трусове у нас приключва около 1928 г., като изключвам това от 1986 г. в Стражица и другото през 2012 г. в Перник. Живеем в сеизмично активен район. В това няма нищо страшно, само трябва да се научим да не се страхуваме и да имаме усещането, че при такъв случай ще бъдем предпазени“, обяснява той и дава пример с Япония, която непрекъснато се тресе. „Тази страна е сеизмично най-активният район в света и затова хората са положили огромни усилия да строят устойчиви сгради. Само си представете, там населението е свикнало да живее непрекъснато с чувството за възможно земетресение. При нас не е така.“
Връщайки лентата, проф. Милошев не пропуска и най-силното плитко земетресение, което сполетява страната ни.
Годината е 1905 г., районът е Симитли, а магнитудът – 7,8. Жертвите са над 200, щетите са огромни. До основи са сринати селата Крупник и Симитли. Големи разрушения има в градовете Благоевград, Банско и Разлог.
Питам професора кой го е тласнал към науката. В неговия случай е баща му акад. Георги Милошев – дългогодишен директор на Националния институт по метеорология и хидрология. Любопитна подробност е, че един мандат той е директор на института на БАН, който сега синът му оглавява.
92-годишният академик все още е жив и в добра кондиция.
За голямо съжаление, проф. Николай Милошев рано губи майка си. „Тя беше учителка по френски и моят най-близък човек. Положи големи усилия да кандидатствам в езикова гимназия, но аз отказах. Сигурно съм сбъркал, защото после ми се наложи да уча и френски, и английски.“ Този отпор не означава, че не е бил отличен ученик. Майка му поставя условието да е добър в училище и оттам нататък му прощава известни волности, както тактично се изрази ученият.
Проф. Николай Милошев е близо двуметров мъж, но заниманията му със спорт са на училищно ниво. Тренира по-активно волейбол, гребане и плуване, но така и не вижда бъдещето си в спорта. Днес е запален скиор.
„В България не са много звената, които се занимават с физика на атмосферата или метеорология. Това е и една от основните причини да работя в БАН“, отбелязва той, докато най-накрая опитва от вкусните ребърца.
Факт е, че ученият обяснява в детайли сеизмологичните процеси, но също така може да направи сериозна прогноза за времето. Разбира се, веднага го питам дали следващата седмица ще вали. „Мога да ви кажа, ако имам достатъчно информация от колегите от НИМХ“, отбелязва с усмивка той. След това казва, че българската наука е добре посрещната и позната в Европа.
Професорът участва в десетки изследователски проекти, финансирани от България, ЕС, НАТО, държавни и частни компании. Специализира във Франция, Финландия, получава покани и от Америка, но отказва по семейни причини. „Не съжалявам, тук човек си тежи на мястото“, категоричен е той.
Темите за замърсяването на въздуха са сред приоритетните за учения,
включително и климатични изследвания на слънчевата UV радиация и озоновия слой над България.
Всички тези факти от кариерата му са публично достояние. Той обаче е изключително скромен, стане ли дума за научните му постижения. Отбелязва само, че се стреми да насочи изследванията си в по-приложен аспект, за да бъдат полезни за държавата и обществото. Постиженията му не остават незабелязани и през 2013 година Николай Милошев става служебен министър на образованието в кабинета на Марин Райков. Поканата идва от тогавашния президент Росен Плевнелиев, с когото се познават и е посещавал института, оглавяван от професора. По това време той е и и.д. председател на БАН.
Все пак поканата за министерския пост идва изневиделица. Точно тогава ученият е на ски в Австрия. Връща се в България и в рамките на час трябва да вземе решение. „Не съм се консултирал със семейството ми, защото то ще приеме стъпката, която съм предприел. Няколко часа по-късно се срещнах с президента Плевнелиев, там се запознах и със служебния премиер Марин Райков“, разказва той.
Проф. Николай Милошев е министър само 3 месеца, а за това време не могат да се направят революционни промени в образователната система. Все пак успява да възстанови студентските стажове и практики, които по това време са абсолютно затлачени. Матурите обаче са голямото му предизвикателство. Точно тази година на зрелостния изпит по математика се пада геометрична задача, която не е ясно формулирана.
Късно вечерта след изпита професорът получава телефонно обаждане от журналистка, която му казва, че на другия ден го чакат остри въпроси. „Прегледах задачата и се убедих, че в нея има неяснота. Цяла нощ мислих какво да направя, а на сутринта решихме с колегите ми да признаем грешката“, обяснява бившият образователен министър.
Подхвърлям болната тема с купуването на матурите. Отговаря ми, че по негово време подобен скандал не избухва, но признава, че и досега не му е ясно как става това.
За трите месеца, в които е служебен министър, му се налага да потуши „буря“, разразила се с учител по английски език. Става дума за Христо Данев, заснет да танцува Харлем Шейк с учениците си в двора на пловдивската хуманитарна гимназия. След появата на видеото учителят е уволнен въпреки обясненията, че случилото се е по време на извънкласна дейност и е за сплотяване на колектива. Въпреки протестите на 600 родители и ученици преподавателят е заклеймен от директорката за „уронване на престижа на училището“ и се прощава с децата.
Скандалът принуждава проф. Милошев да отиде в пловдивската гимназия. „Когато видях Христо Данев, ми се стори като куче, завряно в ъгъла. Успях да поприказвам с него на четири очи. Той ми обясни, че така е търсел контакт с децата. За мен той беше много симпатичен млад човек. Оказа се възпитан и интелигентен, учител детишняр, учениците страшно си го обичаха.“
В крайна сметка, вместо да му извадят очите, му изписват вежди. Данев започва работа като учител по английски в едно от най-престижните училища в София – Втора английска гимназия „Томас Джеферсън“. Проф. Милошев не знае какво се е случило оттук нататък с младия човек. По-късно се запознава с майка му, която е реаниматор в Пловдивската болница. Тя му благодари за благоприятното разрешение на казуса.
Вече стана дума, че
ученият е активен скиор и запалва по този спорт и дъщеря си.
Тя е завършила Американския университет, но нито математиката, нито физиката, нито метеорологията или сеизмологията е наследила от баща си. „Работи в сферата на маркетинга, каквото и да значи това“, с усмивка казва баща й.
В края на обяда ни питам учения с какво се разтоварва. Лицето му грейва и съобщава, че през последните 5 години релаксира, като гледа внучката – дейност уморителна, но много приятна, както я описва той. В този момент проф. Милошев поглежда часовника си и предлага да ставаме, защото трябва да вземе малката от детската градина.
МЕНЮ
The Clock Bar & Food, ул. „Цар Асен I“ 81, София
Букет от салати – 18,90 лв.
Лингуини алио е олио – 21,90 лв.
Печени свински ребърца с мед и сусам – 39,90 лв.
Две чаши бяло вино – 13 лв.
ОБЩО – 93,70 лева
Петя БАХАРОВА