Пламен Киров е професор по конституционно право. В периода 1995–2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време е представител на България във Венецианската комисия. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и САЩ.
– Професор Киров, като конституционалист как ще коментирате случващото се с избора на председател на парламента?
– Тези хора в парламента трябва да бъдат поставени под карантина, никой да не си занимава с тях и дано се сетят, че тази работа не може да продължава по този начин. Иначе проблемите с избора на председател на НС не са конституционни, а чисто политически. Те са елемент от играта на пишман политическата класа, която се разиграва пред очите ни.
– Виждате ли светлина в тунела?
– Светлина сигурно ще има, дано само да не е от насрещно движещия се влак. Ще има избран председател на Народното събрание, тъй като тази безтегловност не може да продължава дълго време. Лошото е, че изборът на председател отново се превърна в своеобразна гладиаторска борба. Тя е безсмислена от конституционна гледна точка, защото председателят на НС е пръв между равни. Той само организира и ръководи работата на парламента. Беше се очертала политическа традиция, която се наблюдава и в други страни с парламентарно управление, а тя е, че председателят се излъчва от партията, което има най-голямата парламентарна група. Това не във всички случаи е спечелилата политическа партия, защото избори не се печелят с 67 депутати от 240. Но все пак от най-голямата по численост парламентарна група. Ще ви дам примера с Австрия. Там крайнодесните получиха председателско място в парламента, независимо че най-вероятно няма да получат мандат за съставяне на правителство. Не е лошо да се ръководим от някакви парламентарни традиции и принципи, въпреки че при нас традиции няма. Ние правим всичко възможно да не ги създадем.
– Чух изказване, че Конституцията не е предвидила такъв казус, при който се стига до непреодолим паритет при избора на председател на НС?
– Конституцията е предвидила всичко, стига някой да я чете и да я разбира. Явно народните представители не са сред най-четящите Конституцията, независимо че част от тях са юристи. Член 81, алинея 2 казва, че решенията на парламента се вземат с обикновено мнозинство при наличие на кворум. Вярно е, че Конституцията в други свои текстове въвежда квалифицирано мнозинство, но всички решения се вземат с обикновено, освен ако Конституцията не е предвидила друго. В сегашния случай решението трябва да се вземе с обикновено мнозинство. Тоест председателят да бъде избран с гласовете на повече от половината от депутатите, при положение че в залата присъстват не по-малко от 121 народни представители. Всякакви други заобикалки и решения, които се предлагат в някакви процедурни правила, противоречат на Конституцията.
– Според вас кой от петимата, които бяха предложени за председателското място на НС, е най-подготвеният?
– Всички, които са предложени, са добри юристи и стават, но трябва да се стигне до компромис. Лошото е, че от политическа гледна точка започват игри и текстове за възможни подкрепи с оглед на втората стъпка, която парламентът трябва да направи, а тя е да се стартира процедурата по излъчване на кабинет. И евентуално сключването на коалиционни споразумения, тъй като никоя политическа партия или коалиция няма абсолютно мнозинство.
– Веднага след изборите някои партии започнаха действия за касирането им. Как стои въпросът от конституционна гледна точка?
– Засега в Конституционния съд има две жалби за касиране на изборите. Какво ще прецени съдът, мога само да гадая. За да се касират изцяло изборите, ще трябва да се събере изключително голям фактически материал, който да бъде обсъден и съответно да му бъде дадена правна квалификация. КС трябва да прецени дали от събраните в хода на делото доказателства нарушенията са до такава степен големи, че превръщат изборите в незаконосъобразни и те да бъдат обявен за незаконен. Това е доста трудна задача и ми се струва, че в двумесечния срок, който дава Изборният закон, Конституционният съд надали ще може да се справи.
Другата алтернатива е частично атакуване на резултатите на конкретни секции. Там по-бързо ще може да бъде събран доказателствен материал, да бъде разгледан и КС да прецени дали констатираните нарушения променят изборния резултат. Тогава съдът ще установи каква е волята на избирателите и ще разпореди на ЦИК да преизчисли изборния резултат. Така може да се окаже, че ще възникне още една парламентарна група. В случая „Величие“, тъй като тази партия е на ръба на 4-процентната бариера. Ако се окаже, че минава бариерата, тази партия ще има минимум 10 депутати. Това означава, че ще трябва да се извадят 10 депутати от другите парламентарни групи. Тоест ще се пренареди съставът и политическото съотношение в парламента. Но и с този нов състав, 51-вото народно събрание ще продължи да работи.
– Според вас необходима ли е промяна на ремонтираната конституция?
– Като наблюдаваме как се правят ремонти по пътищата и улиците на България – ремонт на ремонта на ремонта… Пренесохме тази отвратителна практика и в сферата на конституционното право и в частност на основния закон на страната. Моето дълбоко убеждение е, че Конституцията не трябва да се пипа от неграмотни хора. Този път те развихриха въображението си и направиха големи бели. Конституционният съд успя да тушира част от тях, но спрямо другата част не можа да се произнесе, тъй като гласовете се разделиха 6 на 6. Оказа се, че от вносителите и най-големите привърженици на конституционните промени, касаещи президентските правомощия и служебното правителство, започнаха да критикуват сами себе си, че са допуснали голяма грешка. Най-големи пропагандатори на измененията бяха от ПП-ДБ. Даже един от бащите на конституционните промени приключи безславно своя политически път. За Христо Иванов говоря. Видя се, че тези изменения, които той вдъхнови и прокара, бяха отхвърлени не само от обществото и професионалната гилдия, но се оказа, че не работят. Сега стои въпросът какъв е редът да се върнем към нормалността в Конституцията. Някои смятат, че ако се сезира отново Конституционният съд, той би се произнесъл с мнозинство и би възстановил старата уредба. Други мислят, че може да се събере в този или следващ парламент конституционно мнозинство, което да направи поправка на поправката. Предстои да видим, но че моделът не работи, е повече от очевидно. Голямата баталия с председателското място на парламента се приписва според някои на домовата книга.
– Имате предвид списъка с потенциални служебни премиери?
– Да. На първо място в домовата книга като служебен премиер се посочва председателят на Народното събрание. Категоричен съм, че това е най-неподходящият и невъзможен служебен премиер. Първо, той произтича от най-голямата политическа сила или ако не от най-голямата, то поне от две или три, които подкрепят неговия избор. Така начело на парламента застава ярка политическа фигура. Няма как да бъде по друг начин, защото изборът на председател на НС е политически. Този председател и потенциален кандидат за служебен премиер най-вероятно ще бъде кандидат от същата политическа сила за следващите парламентарни избори. А когато има служебно правителство, има следващи предсрочни избори. Е, как този, който е бил председател на парламента, след това служебен премиер, ще бъде участник в следващите изборите от дадената политическа партия? Как се съвместяват тези неща? Очевидно е, че не могат.
– Трябва ли да се вдигне 4-процентният праг за влизане в парламента, проф. Киров?
– Не мога да преценя, но някои европейски държави имат много по-висок праг. Има държави с диференциран праг за партии и за коалиции, защото те не са равнопоставени. Прилага се равна мяра, а при коалициите имате много по-голяма електорална подкрепа, отколкото ако една партия се явява самостоятелно. Често пъти тези коалиции не се правят на базата на сходство в политическите програми и идеология, а само да се премине тази 4-процентна бариера. Виждаме какъв разнобой има в тези коалиции, като част от тях даже се разпадат.
В други конституционни системи се забранява коалирането на политически партии преди избори. След като сте регистрирани като партия, ще участвате самостоятелно в изборите. Пък вече като попаднете в парламента, ако имате сходство в идеите за управление, ще правите следизборна коалиция. Казвам всичко това, за да видите, че може да има различни решения, които да имат концентриращ ефект по отношение на раздробяването на политическото пространство. То обаче е раздробено не заради ниската бариера или други някакви конституционни норми. Фрагментирано е просто защото имаме все по-слаби политически партии с все по-малка подкрепа. Прибавете към това и ниската избирателна активност и получаваме картината, която в момента анализираме.
Петя БАХАРОВА
