Вили Лилков е професор в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Доктор по неутронна физика и доктор на техническите науки. Един от учредителите на ДСБ. Бивш баскетболист, народен представител от Реформаторския блок от 2014 до 2017 година. Общински съветник в столицата пети мандат, сега е заместник-председател на СОС. Основател на „Синя България“.
– Господин Лилков, изглежда ситуацията с боклука на София излиза от контрол. Вече Борис Бонев от „Спаси София“ поиска кметът Васил Терзиев да обяви бедствено положение в най-засегнатите райони. Според вас докъде ще стигне тази криза – има ли симптоми да бъде разрешена, или ни очакват още по-тежки времена?
– Наистина, при криза със сметосъбирането това е правно допустимо, защото натрупването на отпадъците може да прерасне в бедствие по смисъла на Закона за защита от бедствията. Искането е отправено към кмета и той трябва да вземе решение, а не Столичният общински съвет. Със своя заповед той има право да обяви бедствено положение за срок до 7 дни за цялата територия на общината или за част от нея, да посочи мерки и ограничения, да активира щаб, в който влизат представители на общината, МВР, Регионалната здравна инспекция, експлоатационните дружества, Министерството на отбраната. Да започне работа през така наречената спасителна система и оперативните центрове на Главната дирекция по безопасност на населението към МВР. Областният управител може да продължи с още 30 дни бедственото положение. Кметът има право да мобилизира ресурса на институциите в този общински щаб, да използва юридически лица и т.н., след което общината е длъжна да обезщети фирмите и хората, които са мобилизирани. Става дума за една много сериозна мярка и кметът трябва добре да прецени доколко ще се разрасне кризата и дали може да я овладее, за да не се стигне до бедствено положение. Той е на ход, негова е преценката да се консултира със съответните институции. В противен случай може наистина да изпаднем в бедствено положение и да ни струва доста по-скъпо, отколкото ако сега се действа превантивно.
– Покрай Коледа социалните мрежи бяха пълни със снимки, на които ураганен вятър разнася боклуци из столицата. Не е ли достигнат пределът на кризата?
– В кметството има Общински съвет по бедствията, в който влизат хора от администрацията, зам.-кметове, самият кмет, общински съветници и представители на различни институции. Този съвет трябва да се събере и да консултира Терзиев как се развива кризата и на какъв етап се намираме. Да се направи оценка на ресурса, с който разполага общината – и финансов, и логистичен, за да се вземе решение какво да се прави.
– Като гледате какво е по улиците на София, близо ли сме до „окото на бурята“?
– В централните райони не се чувства толкова тази криза, но в „Подуене“, „Люлин“ и в още няколко района се вижда, че има сериозни проблеми. Те са най-различни – в някои случаи техниката не може да влезе в малки улици. Другаде пък персоналът не е обучен да работи с някои от контейнерите. Доста от тях са повредени, защото не съответстват на сметосъбиращите машини.
– Дали не трябва да се помисли за коренна промяна в системата за почистване, явно сегашната не е ефективна?
– Нека да подчертая – отговорност за сключване на договори за почистването, за контрола, за плащането носят кметът и неговата администрация. Ние като общински съветници единствено можем да отделим парите, да контролираме сметките и когато кметът поиска нещо от нас, да реагираме и да контролираме как се извършва цялата дейност. Истината е, че администрацията не беше подготвена за сключване на новите договори и изобщо закъсня много, което я постави в цайтнот. Много лошо е планирана цялата дейност и в един момент настъпи хаос и паника. На всички срещи с кмета до средата на декември ние, общинските съветници, бяхме информирани, че както с техниката, така и с хората няма да има проблеми с почистването на районите и че излизаме от кризата. Благодарни сме на стотиците граждани по районите, които оказаха безвъзмездна подкрепа на общината за събиране на отпадъците и товаренето им, но не може да се разчита само на тях. Колкото пари е поискал от нас кметът за техника, толкова е получил. Бяхме силно изненадани, защото на последната сесия на СОС на 18 декември той не сподели нищо за своите планове, а на другия ден подписа анекси на някои от съществуващите договори, и то на цени, за които само месец по-рано твърдеше, че са непоносими. Това научихме от медиите на 19 декември и ние от „Синя България“ веднага поискахме извънредна сесия. Не получихме подкрепа от останалите съветници и двадесет дни по-късно купищата боклук заплашително растат. Терзиев ни убеждаваше за изтичащите договори с фирмите, че има точен план за действие, че районните кметове ще бъдат осигурени с техника и жива сила и че ще могат да поемат сметоизвозването. Сега виждаме, че не е така. На последния председателския съвет отново поднових искането за извънредна сесия, но беше решено да задължим кмета да представи на сесията на 15 януари писмен отчет и информация за кризисната ситуация, за анексите и договорите, които са подписани с почистващите фирми, както и писмен план за действие район по район и необходимите финансови ресурси.
– Какво се случва с „Топлофикация – София“ – докъде стигна идеята да се направи публично-частно партньорство или да се предостави услугата на концесия? Има ли опасност при сериозно падане на температурите абонатите да остават на студено?
– Това е изключително сериозен проблем. В момента в СОС са внесени два доклада за „Топлофикация“. Единият е на кмета, а другият – на „Синя България“. В една посока! Радваме се, че той е чул и се е убедил в това, което говорим от началото на мандата. Натрупаният дълг надвишава вече 2,5 млрд. лв., а сериозни инвестиции в генериращите мощности не са правени в последните десетина години. Топлопреносната мрежа е толкова продънена, че се налага всеки час в нея да се добавят по 650 тона вода, част от която влиза необработена и това съсипва тръбите. Около 5,7 милиона тона топла вода на година от тръбопроводите се излива в почвата. Само за сравнение – езерото Панчарево съдържа 6,7 милиона кубически метра вода. Нито СОС, нито Столична община могат да извадят дружеството от това състояние. Но и не можем безучастно да наблюдаваме тази катастрофа и затова внесохме доклад за преструктуриране на дълга – държавата да поеме ангажимента за задълженията, да се приемат спешни мерки за модернизация на топлоцентралите и рехабилитация на топлопреносната мрежа с частни капитали. Но забележете – не става дума за приватизация – общината си запазва собствеността върху „Топлофикация“, но търсим инвеститор да модернизира централите и да укрепи дружеството, което всеки месец губи милиони. А тези загуби се трупат на гърба на общината, на държавата, на „Булгаргаз“, на БЕХ, тоест на всички българи. Предстои да обединим двата доклада и ще излезем с единно решение, ще предложим на СОС да открием процедура за концесиониране на дружеството.
– За вас стана ли ясно защо си отиде главният архитект Богдана Панайотова? Според Терзиев тя системно не изпълнявала ключови задачи и саботирала реформата за градско планиране и развитие.
– Не мога да коментирам, тъй като това са взаимоотношения между тях. За съжаление, цялата драма се отрази на София, защото две години реално нямаме главен архитект и никаква реформа не е започнала в този сектор. Малко съм скептичен какво ще стане в оставащото време, защото намеренията на кмета е да се върви не към избор на нов главен архитект, а да се работи с временно изпълняващи длъжността, което е доста тревожно. Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) както и новата структура по планирането на София са ключови за всеки град. Има да свършим много сериозни неща и отсъствието на главен архитект силно ще затрудни работата. Трябва да проведем много сериозен разговор доколко Общият устройствен план на София е изпълнил своите генерални цели, заложени преди 25 години. Хоризонтът му вече изтича, но без главен архитект и без силна структура на НАГ много трудно ще направим оценката и не можем да планираме действия в следващите години.
– Как ще работи общината, при условие че липсва бюджет в държавата, и кои дейности и услуги могат да пострадат?
– Трудно ще се работи, защото не можем да приемем общински бюджет. Всеки месец ще разполагаме със същите средства, които сме отделяли за почистване в предишната година. Това се отнася и за всички останали дейности и услуги, включително транспорт, строителство, осветление, пътна маркировка, поддържане на зелената система и т.н. Добавете инфлацията, следователно със същите пари от 2025 г. ще трябва да решаваме по-скъпи задачи, което ще рефлектира върху качеството. Тоест имаме проблем. Но тук „заслугата“ си е на държавата и на калпавия бюджет, който беше предложен и доведе до падането на правителството.
Маргарита ДИМИТРОВА