В началото на миналия век Съединените щати преживяват истински индустриален бум. Един от символите на тази нова ера е откриването и популяризирането на радия — веществото свети в тъмното и бързо придобива почти магически статут. Малцина обаче подозират, че зад този блясък се крие смъртоносна опасност. Трагедията на т.нар. „радиеви момичета“ е едно от най-страшните доказателства, че технологичният прогрес има много висока цена, понякога платена с човешки живот.
В началото на Първата световна война в Съединените щати са създадени няколко фабрики за производство на часовници и военни циферблати и там наемат съвсем млади жени. Те започват работа в цеховете за боядисване на части с боя, която съдържа радий – елемент, който свети в тъмното. Радият е открит само 20 години по-рано от френските физици Мария и Пиер Кюри, а свойствата му не са добре познати тогава. Тъй като химичният елемент е използван успешно за лечение на рак, мнозина го смятат буквално за чудодеен.
United States Radium Corporation, една от големите компании в бранша, наема стотици работнички, които нанасят светещата боя върху малките циферблати, някои от които са широки само 3,5 сантиметра. Работата изглежда лека и доста добре платена в сравнение с тежкия физически труд по това време. Момичетата използват техника, известна като lip-pointing — след всяко потапяне в боята оформят върха на четката с устни, за да бъдат по-прецизни. Но така и поглъщат малки количества от светещата субстанция. Управата на фабриката уверява, че боята е безопасна, макар че в химическите цехове работят с оловни престилки. Нещо повече – по това време радият се рекламира като полезен за здравето, добавя се в козметика, напитки, използва се във фармацията.
На 10 април 1917 г. 18-годишната Грейс Фрайър започва работа в същата фабрика. Малко по-рано САЩ се присъединяват към Първата световна война и момичето, което има двама братя войници, смята, че трябва да е съпричастно към каузата. Заедно с нея стотици започват тази „елитната работа за бедните работещи момичета“. Много от тях са тийнейджърки с малки ръце, идеални за артистичната дейност, и привличат още много свои роднини и приятелки. Скоро те стават известни като „момичетата призраци“, защото след като свършат смените им, с нарисувани със светещата боя нокти и дори зъби се отправят към танцувалните зали. От радиевия прах кожата и дрехите им буквално блестят.
През 1922 г. една от колежките на Грейс – Моли Маджиа, трябва да напусне студиото, защото има болен зъб. Зъболекарят го изважда, после – другия, следващия и накрая момичето остава с мъчителни незарастващи язви в устата. Следват силни болки в крайниците, наподобяващи ревматизъм, които докторът лекува с аспирин. Но момичето продължава да се влошава, тъй като мистериозната инфекция се е разпространява и разяжда освен челюстта му, но и цялото тяло.
По това време Грейс Фрайър също има проблеми с челюстта си и страда от болки в краката, както и другите момичета, приемащи радий. През септември същата година Моли умира в адски мъки само на 24 години. Лекарите са объркани за причината за смъртта, но в смъртния й акт посочват сифилис. Бившата й компания работодател ще използва тази диагноза по-късно срещу нея в дългите съдебни дела.
Сякаш по часовник, една по една, бившите колежки на Моли я последват в гроба. След години на болка и отказ от страна на компаниите да поемат отговорност, Фрайър решава да се бори. Много адвокати й отказват защита, някои не вярват на момичетата, други са уплашени от могъщите радиеви корпорации. В крайна сметка, през 1927 г. един умен млад адвокат на име Реймънд Бери приема делото и Грейс заедно с четири свои колежки се оказва в центъра на международен съдебен процес. Тя и другите засегнати жени завеждат дело срещу работодателя си. По това време е почти немислимо, особено за жени без политическа и икономическа власт, да водят подобни акции. Съдебната битка се оказва изключително трудна. Компаниите използват влиянието си, за да отрекат връзката между радия и заболяванията. Дори наемат учени и лекари, които да защитят тяхната позиция и да се опитат да дискредитират самите жени. Процесът се забавя фатално, времето изтича, а на ищците са дадени само четири месеца живот. В крайна сметка Грейс и нейните приятелки са принудени да се споразумеят извън съда. Въпреки това те вече са повдигнали пред света темата за радиевото отравяне.
Решаваща роля в разкриването на истината играе Харисън Мартланд, известен патолог, който доказва, че радият се натрупва в костите и причинява тежки увреждания. Неговите изследвания поставят научна основа за обвиненията срещу компаниите и променят хода на делата. В крайна сметка, макар и след години на протакане, част от пострадалите получават обезщетения. Но победата е много тъжна, защото повечето от „радиевите момичета“ вече са тежко болни или починали. Историята им обаче не остава напразна. Битката им води до съществени промени в трудовото законодателство и стандартите за безопасност на работното място в Съединени щати.
Радият има период на полуразпад от 1600 години и момичетата призраци светят в гробовете си още дълго време след смъртта си. Но случаят поставя началото на по-строг контрол върху индустриалните практики и дава началото на трудовата медицина. За първи път работодателите са държани отговорни за здравето на своите служители.