25.8 C
София
четвъртък, 13 юни 2024 г.

Прозорците, зад които живеят човеците на Петър Дочев


В мрака на библиотеката, в складовете за театрални декори, в депата на музеите и в частност на галериите, необезпокоявани от жаждата ни за класификации, подредби и познавателни претенции, често съжителстват безчет несъвместимости. Така до „Философия в будоара“ на Маркиз дьо Сад може да стои „Архипелаг Гулаг“ на Александър Солженицин. До декорите за спектакъла „Антигона“ на Софокъл, мебели от епохата на романтизма, част от оживяващия на сцената драматургичен свят, в който с любовта шега не бива. До костен материал от епохата на неолита – зарове за игра от викторианска Англия. До портрета на Сталин – пейзаж от Монмартър.

Тези съжителства, дремещи отвъд видимия за публиките свят, макар и непредвидими, често възбуждат ума на музейните специалисти и ги тласкат към търсене на смисъл в привидната случайност, защото случайност зовем всякога само онова, което разумът ни не е в състоя¬ ние да обясни. Тези неочаквани съжителства са още по-възбуждащите в ателието на художника. Особено когато ателието е опустяло, отдавна напуснато от своя автор. Там дремят творбите му. Едни от тях са завършени, други са оставени със своите несъвършенства. Но всички те очакват да напуснат пределите му и да заживеят своя нов живот из домовете на наследниците му. Така разделени, те ще очакват събирането си. Събиране, в което отново да разкрият общите си белези, но и разностранност.

Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини