Фитилът е запален и гневът срещу треньора Александър Томаш може да избухне в полуфиналите за Купата на България срещу „Черно море“ (9 април Варна/22 април София). ЦСКА практически изгуби шансове да влезе в първата четворка на шампионата и пътят към евротурнирите е сведен до плейоф от пета позиция или спечелване на турнира.
Пълзящото недоволство от играта на „червените“ ескалира след измъчено 1:1 срещу предпоследния „Ботев“ във Враца. Феновете засега критикуват из социалните мрежи и ще изчакат с протести по трибуните, за да избегнат допълнително напрежение преди полуфиналите. Прагът на търпението обаче е прехвърлен и единствено триумф с купата би могъл да спаси Томаш.
Въпреки безплодните години претенциозната публика на ЦСКА отказва да смъкне летвата и го показа с бруталните сцени в плейофа за евротурнирите миналото лято. Смяната на клубния бос и инвестицията в дузина скъпи играчи не дават ефект – за седем месеца работа екипът на Томаш няма прогрес в играта и резултатите. След като натрупа 4 загуби и 7 равенства, в последните три мача отборът се изложи срещу скромни противници, като вкара общо три гола, два от които – в добавеното време. Два кръга преди началото на втората шампионатна фаза ЦСКА изостава с 5 точки от първата четворка, 15 зад „Левски“ и 26 зад „Лудогорец“.
Още от младежка възраст Томаш и помощниците му Мирчев и Кючуков са закърмени с традиционния за клуба максимализъм. Редно е да разбират, че критиките са повече принципни, отколкото лични. Не е толкова важно дали легендарният треньор Аспарух Никодимов и няколко журналисти искат да превъртят историята с шесто завръщане на Стойчо Младенов, или новият спортен директор Пауло Нога ще лансира сънародник от Португалия за треньорския пост. Поколенията се сменят, но ЦСКА още се кланя само на един господар – победата, и никоя личност не е по-важна.
Никодимов, с когото ЦСКА детронира европейските шампиони „Нотингам Форест“ и „Ливърпул“ и победи „Байерн“ с 4:3 в първи полуфинал за КЕШ, вижда хронична слабост: „От миналата година досега отборът не се е развил с един сантиметър откъм игра и резултати. В предишни времена при подобно лице на ЦСКА треньорът на третия ден щеше да си е събрал багажа. Винаги съм смятал, че и това не е съвсем правилно, защото са вземани емоционални и понякога глупави решения, включително аз съм бил потърпевш. Хубаво е да има повече търпение към треньора, но мина достатъчно време, в което той получи безпрецедентна подкрепа от публиката, доверие от ръководството, възможност да си избере футболисти и да изгради боеспособен тим. Затова място за оправдания няма“.
В играта липсва изненада и неслучайно дори отбраните на най-слабите отбори се защитават успешно срещу ЦСКА, допълва Никодимов пред „Тема Спорт“: „От треньорския щаб уж гледат, учат се, имитират чуждите отбори. Това ли наричат модерен футбол – бавно, статично, с безсмислени подавания и в един момент се ритне топката напред, най-често в нищото. Мачовете на ЦСКА са мъчителни и ако си гледал предишния, знаеш как ще се развие следващият – една и съща постна продукция. Правят се големи инвестиции, но трябват опитни и честни хора да помагат със знания на треньора и собствениците при вземането на футболните решения. В момента силно се съмнявам, че всички в ЦСКА имат нужното ниво. Трябва спешна промяна. Традициите и изискванията повеляват ЦСКА от 10 мача да прави 7–8 много добри, а в колебливите идва ролята на характера и манталитета. Сега 7–8 от 10 са незадоволителни. Това говори достатъчно за нивото на треньора, то вече е ясно. Дори и купата да бъде спечелена, това няма да промени нищо“.
За мястото на Томаш се спрягат различни имена – от вече изнервения заради финансови проблеми в „Ботев“ (Пд) Душан Керкез до бившия селекционер на Португалия, Южна Корея и ОАЕ Пауло Бенто. 48-годишният босненец може да струва изгодно, докато привличане на 55-годишния португалец ще изисква шокираща за българския футбол заплата от поне 80 000 евро на месец.
Самият Томаш не се възприема като обречен. Твърди, че единственото, което го разочарова, са резултатите, иначе тренировъчният процес и игровият стил му дават вяра и оптимизъм. Запитан дали треньорският му стол се клати, той отговори: „Гледам, че още е здрав“.
