Теодор Цеков
Надеждата за потушаване на военните конфликти е подвластна на президентския диалог между САЩ и Русия. Ден след изборния успех на Доналд Тръмп за втори мандат в Белия дом Владимир Путин „свали картите“ пред ежегодния форум за анализ на световните политически и социално-икономически проблеми „Валдай“.
Над 4 часа продължи словесният маратон на Путин с участниците в 21-вото издание на конференцията. Той разясни глобалната визия на Кремъл и отговори на въпроси по всички горещи теми от САЩ, ЕС, НАТО и БРИКС до войните в Украйна и Близкия изток.
Путин косвено поздрави Тръмп за победата, изяви готовност за разговори и отправи комплименти: мъжествено поведение при атентата в Пенсилвания; заслужаващи внимание предизборни изявления заради желанието да сложи край на кризата в Украйна и да възстанови отношенията с Русия.
Западните анализатори и медии гадаят какво ще предложи Тръмп. Путин е готов за мирни преговори, но не според желанията на Киев, а на база днешната реалност: „Трябва да се говори не за примирие от половин година, докато им доставят снаряди, а за създаване на условия за дългосрочно регулиране и сътрудничество между двата братски народа. Нужен е неутралитет, за да стане Украйна суверенна държава, а не интсрумент в ръцете на трети страни“.
Новите граници ще зависят от динамиката на събитията и мнението на жителите на историческите руски територии, допълни Путин. Според него нахлуването в Курска област струва на Киев колосални загуби – над 30 000 войници за три месеца, но на украинските части е заповядано да стоят там поне до изборите в САЩ. В Харковска област руската армия е обкръжила 15 хиляди противници, освен че напредва бързо в Донбас.
Платформата за криптозалози Polymarket, която предвиди убедителния успех на Тръмп, не е оптимистична за прекратяване на войната – 15% шанс бъдещият президент да изпълни обещанието за мир в Украйна преди встъпването в длъжност през януари и 49% да го стори в първите три месеца от мандата си. За сравнение, малко над 50% е вероятността за мир в Близкия изток, където великите сили също имат разногласия.
Русия, Китай и мнозинството в ООН искат спиране на израелските удари по Газа, Ливан, Сирия, Иран и създаване на палестинска държава. Лидерите на арабските и мюсюлмански държави, начело със Саудитска Арабия, също се обединиха около тази позиция и настояват за прекратяване на „геноцида и окупацията на територии“.
САЩ (плюс водещи държави в ЕС) активно помагат на Израел, макар че Тръмп се обяви за бърз край на бойните действия. И тук личи глобалното разделение на два лагера.
Путин разви тезата за многополюсен и по-справедлив световен ред, обвинявайки Запада в злоупотреба с досегашния. Нарече НАТО отживелица, а БРИКС – прототип на нови, свободни и равноправни отношения между страните. „Имаше шанс за преодоляване на блоковото мислене след края на Студената война, но САЩ се уплашиха да отслабят контрола над Европа. Разширяването на НАТО към Русия започна да изглежда като пълзяща интервенция. Конфликтът Русия-Украйна позволи на Америка да укрепи своята водеща роля и да запази контрола. Много европейски страни във вреда на своите интереси вършат действия в полза на САЩ.“
С „Какво липсва на Европа? Мозъци липсват“ Путин коментира развалянето на газовите договори и „Северен поток“. Той смята за страшна глупост санкциите, с които САЩ подриват долара, върху който се крепи тяхната мощ: „Нямаме за цел единна БРИКС валута и отказване от долара, но сме принудени да мислим за нови инструменти. 88% от търговския оборот на страните от БРИКС се обслужва в национални валути“. Путин говори и за икономически цикли: „Колкото повече криза, толкова повече планова икономика. После идват либерали и демократи и започват да харчат натрупаното от консерваторите. После всичко се повтаря“.
По темата на форума „Траен мир – на каква основа? Обща сигурност и равни възможности за развитие през XXI век“, Путин обясни генералния процес: „Настъпва моментът на истината. Старият световен ред безвъзвратно си отива, а за формирането на новия се разгръща непримирима борба. Това дори не е битка за власт или геополитическо влияние. Това е сблъсък на принципи, върху които ще се градят отношенията между държавите в следващия исторически етап. От изхода зависи дали с общи усилия ще изградим вселена, в която всички да се развиват и решават възникващи противоречия на основата на взаимно уважение, без принуда и използване на сила. Алтернативата е потапяне на човечеството в бездната на агресивната анархия, вътрешни и външни разколи, загуба на традиционните ценности, нови форми на тирания, отхвърляне на класическите принципи на демокрацията, основните права и свободи. Все по-често демокрацията се тълкува като власт не на мнозинството, а на малцинството. Западният либерализъм се изроди в крайна нетърпимост и агресия към всяка алтернатива, всяка суверенна и независима мисъл. На какъв конфликт сме свидетели днес? Това не е конфликт между всички, предизвикан от отклонението от определени правила. Виждаме конфликт между преобладаващата част от населението на света, което иска да живее и да се развива в свързан свят с огромени възможности, и малцинство, което се интересува само от запазването на своето господство. Западът лицемерно се опитва да убеди всички, че е застрашено постигнатото от човечеството след Втората световна война. Под угроза е съвсем друго – монополът, който възникна след края на СССР и рухна сам под тежестта на амбициите и алчността на тези елити. Когато видяха, че в създадената от тях и за тях система се появяват други лидери, те веднага започнаха да поправят системата, да нарушават и променят правилата“.
В заключение Путин обобщи, че сътрудничеството Русия-Китай е от най-важните фактори за международната стабилност. Ако САЩ променят вектора в отношенията с Москва и Пекин, от това ще спечелят всички и няма да има губещи: „Русия не може да съществува в подчинено или полуподчинено състояние. Тя е нужна на света и се бори не само за своята свобода, а защитава общите права и свободи и в това вижда своята мисия. Да ни притискат е безполезно, а да се договаряме винаги сме готови“.
Владимир Путин демонстрира, че е добронамерен към бъдещия лидер на САЩ, но няма намерения да прави компромиси.
