Иво ДИМИТРОВ
В средата на май, преди по-малко от три месеца, Румен Радев беше на официално посещение в Япония. В делегацията на българския президент бяха включени представители на наши компании, организации с дейности в областта на индустрията, високите технологии, науката, иновациите и аутомотив сектора. В Япония държавният глава бе придружаван от своята съпруга Десислава Радева. Цитирам ви сухата и твърде оскъдна информация, изтекла по този повод от президентството и Министерството на външните работи. На широката общественост така и не й стана ясно кои са тези български представители на бизнеса, които са били удостоени с честта да придружават държавния ни глава. Бас ловя, че повечето са или от масонската ложа на президента, или от приятелските кръгове, близки до Николай Копринков, Георги Гергов, Васил Василев, Сотир Ушев и Весела Лечева. Или разни подобни типове от прехода, които са ни втръснали до козирката.
Японците имат една поговорка, която гласи: „Ако не разбираш характера на един човек, погледни приятелите му“. След първото от трите посещенията на Тодор Живков в Япония преди повече от пет десетилетия тази поговорка я побългарихме, перифразирайки я: „Кажи ми приятелите си, да ти кажа ти какъв си!“. Впрочем Бай Тошо имаше навици да обикаля света и да носи по нещо у нас – кога някакъв келепир, кога нещо, което не е чак толкова хубаво. Та така след срещи с японските „другари“ побългарихме тази поговорка, направихме компютрите „Правец“ и стана ясно, че в Страната на изгряващото слънце за първи пот покълва зрънцето на недоверието към социализма в мозъчно-черепната кутия на Тато. Но това не е най-важното сега.
По-важното е, че поговорката, без значение в японския или побългарения й вариант, е изключително показателна за средата, в която вирее, и то твърде добре, наследникът на Тодор Живков, сегашният български държавен глава, който всячески иска да го играе човек от народа – Румен Радев. И да не си помислите, че под среда имам предвид само гореспоменатите масони, ченгета и служебни приватизатори на българските богатства. Не, и в това е същността на повсеместната корозия. Защото цялата тази полуграмотна паплач води със себе си „писатели“, „поети“, „художници“, „бизнесмени“, „синоптички“, „знахари“, „икономисти“, „журналисти“, „финансисти“, „масажисти“ и за каквито и да било още „исти“ от родната самодейност се сетите. И всичко това се извършва ритуално, често с раздаването на най-високите държавни отличия, помпозно.
Не е нужно да си кой знае какъв професор имиджмейкър, за да кажеш на Радев, че не е прилично да обикаля с кортеж, достоен за източен диктатор, надлъж и шир Черноморието при втората си лятна ваканция. Че не е cool да се правиш на шампион по плуване, влизайки навътре в морето на червен флаг, за ужас на спасителите и на запотените от страх и жега гардове. Че не е проява на добър вкус да се праскаш като водолаз или да правиш коремни по потник или без потник. В целия този безподобен кич заиграването с неволната публика от плажуващи между шезлонгите и чадърите е само допълнителен щрих към работническо-селската идилия, която е успоредна права на този президентски манталитет.
Нямам намерение да измервам във финансов план загубите от това народняшко-диктаторско публично поведение. Далеч по-страшна е подмяната на стойности и на ценности. Не може в един момент да говориш за корупция, а в същото време да спиш в хотел на бизнесмен, който според разследвания на колеги журналисти е свързан с нелегалните фабрики за цигари. Не може да си лице на редица културни прояви в държавата (да им се чудиш на организаторите за какво са им такива лица), а да лансираш самозвани художници, поети, певци и всякакъв безподобен кич, с какъвто и без това е бъкано на всяка крачка.
За сведение на читателите, една от морските и не само морски приятелки на Радев е самозваната художничка Анна Панайотова. Ще й отделя само две изречения. Ако някой мой близък се опитваше да рисува и имаше нейния „талант“, щях да го посъветвам да остави резултатите от заниманието си само за себе си, а не да кани президенти, вицепрезиденти и всякакви други арт недорасляци на изложби. Радев, кажи честно, на теб харесва ли ти „изкуството“ на Анна Панайотова?