Президентът Румен Радев подготвя операция да си върне цялата власт над служебните правителства, научи „Филтър“ от двама видни юристи, един от които е близък до администрацията на държавния глава.
Правомощията на държавния глава да избира свой премиер и да одобрява министри му бяха отнети с промените в конституцията. Той обжалва, но конституционните съдии се разделиха по въпроса. 6 гласуваха в негова полза и още толкова подкрепиха промените в основния закон. Равните гласове в Конституционния съд обаче отварят врата за ново обжалване на приетите от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС промени за служебния кабинет. Радев много пъти критикува разпоредбите, които му дават възможност да избира само от няколко души в държавата. Списъкът той нарече „домова книга“.
През ноември изтича мандатът на двама конституционни съдии от квотата на президента и Радев ще назначи с указ други на тяхно място. Това са Мариана Карагьозова-Финкова и Филип Димитров.
И двамата са назначени през 2015 година, когато президент беше Росен Плевнелиев.
По делото, с което Радев обжалва орязаните му правомощия, Финкова гласува в негова полза, но Филип Димитров подкрепи колегите си, които са избрани от парламента и които защитиха промените в тази част.
С назначаването на двамата нови конституционни съдии Радев ще има мнозинство от 7 на 5 в негова полза, категорични са източниците на „Филтър“. Така при ново обжалване, което Конституцията му позволява, съдът ще отмени и промените за назначаването на служебно правителство и ще се върне старият вариант.
Фикова и Димитров не са единствените, които ще напуснат Конституционния съд през ноември. Мандатите на още двама съдии приключват. Това са Константин Пенчев и Таня Райковска. Първият е от квотата а Народното събрание, а втората е на върховните съдилища. При гласуването по казуса със служебните правителства Пенчев беше против жалбата на Радев, а Райковска го защити.
Членовете на Конституционния съд се попълват по различно време от президента, парламента и съдилищата. Те напускат след изтичането на мандатите им, за разлика от Висшия съдебен съвет и различните регулатори, които работят над 2 години извънредно. За избор на конституционен съдия от Народното събрание са нужни две трети от гласовете. Сложната конструкция на новоизбрания парламент и конфликтите между всички партии и коалиции може да доведат до блокаж на квотата им в конституционния съд, показа проучване на „Филтър“ сред нагласите на бъдещите народни представители. Това прави плана на Радев още по лесен за изпълнение, защото Пенчев беше против жалбата му. След затоплянето на отношенията между ПП-ДБ и Радев, те ще настояват да бъде назначен човек, който ще се съобразява с него. Новият представител на съдиите едва ли ще има различно мнение от това на Таня Райкова.
След назначаването на своите хора и новата жалба, Радев ще може да върне властта си над служебните правителства още през пролетта. За произнасянето по първата му жалба бяха необходими 6 месеца. Въпросът обаче вече е разглеждан детайлно, събрани са всички становища и така времето за произнасяне по втората жалба ще бъде съкратено до 2-3 месеца, т.е. най-късно до февруари, твърдят специалисти по конституционно право. Според тях при провал на 51-ото Народно събрание да излъчи кабинет, следващият служебен ще бъде нареден отново от Радев и секретарите му на „Дондуков 2“, особено ако бави времето между връчването на мандатите, за да излезе решението на Конституционния съд.
След като орязаха правомощията му с основния закон президентът призова депутатите от миналото народно събрание поне да разширят „домовата книга“ с нови хора.
Сега няма омбудсман, гуверньорът на БНБ има забрана от европейския закон, председателят на парламента традиционно отказва и остава само шефът на Сметната палата, в случая Димитър Главчев. С новите разпоредби напрежението между държавния глава от една страна и изпълнителната и законодателната власти от друга се покачи. Преди мнозинството в 50-ото Народно събрание да отнеме правомощията му да управлява еднолично във времена на безвластие, той състави 5 кабинета, които управляваха дълго. Първият беше през 2017 година начело с Георги Близнашки. Вторият и третият от 2021 година бяха с премиер Стефан Янев, а четвъртият и петият с Гълъб Донев, който също е от неговата администрация. Управленията бяха критикувани заради дългосрочните решения, които кабинетите вземаха като договора с турската компания „Боташ“ например. Той се оказа основната причина партиите в парламента да се обединят, за да орежат правомощията на Радев, който не крие амбициите си да върне си върне властта във времена, когато в Народното събрание няма разбирателство за правителство.
Кои ще са новите членове на Конституционния съд от квотата на президента засега знаят само тесен кръг от хората около него. Едно от спряганите имена е на Крум Зарков, който е секретар на Радев по правните въпроси. Той беше министър на правосъдието в кабинетите на Гълъб Донев, а преди това – депутат от БСП. Зарков обаче няма да е един от двамата нови членове на Конституционния съд, научи „Филтър“. Младият юрист е едно от лицата на администрацията на „Дондуков“ 2 и потенциален нов служебен министър на правосъдието и дори премиер. Освен това негови приближени твърдят, че ще е в основата на бъдещия политически проект на Радев, но след края на мандата му като президент.
„Радев ще посочи хора от академичните среди. Има силно лоби сред юристите в Софийския университет“, казват източниците на „Филтър“. Според тях не е изключено да се говори с Бойко Рашков, който освен дългогодишен следовател, е и преподавател по право. Рашков беше и силов вицепремиер във втория и третия кабинет на Радев начело със Стефан Янев, а след това избра да е редовен министър в правителството на Кирил Петков. Депутатската банка, която му предлагат оттогава обаче, не била по вкуса му. Освен това имаше разногласия с Кирил Петков и Асен Василев за коалиционната им политика.
Досега Радев е назначил двама членове на Конституционния съд. Това са Атанас Семов и Янаки Стоилов. И двамата подкрепиха Радев в опита му да събори поправката в основния закон, която оряза правомощията му. Семов е член-кореспондент на БАН, а Стоилов е дългогодишен депутат, преподавател и служебен министър на правосъдието. Той е един от авторите на Конституцията през 1991 година.
Александър МЕТОДИЕВ
