6.4 C
София
понеделник, 22 април 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Радомир Чолаков: Сглобката трябваше да се разпадне, преди да променим Конституцията


Радомир Чолаков е депутат от ГЕРБ. Бил е председател на Комисията по конституционни въпроси. Завършил е право в Софийския университет. Специализирал е медийно право в Германия и е магистър по право на Юридическия факултет на Виенския университет. Бил е изпълнителен директор на БНТ, главен юрисконсулт и административен директор на Вестникарска група „България“, както и изпълнителен директор на Съюза на издателите в България.

– Господин Чолаков, покрай съставянето на служебно правителство се заговори за опасност от конституционна криза. Бихте ли внесли яснота по този въпрос?
– Конституционна криза щеше да настъпи, ако всички потенциални премиери, включени в т.нар. шорт-листа съгласно измененията на Конституцията, бяха отказали. Слава богу, това не стана, което не означава, че в друга ситуация не може да се случи. Изобщо ограничаването на правото на президента да назначава служебно правителство беше огромна глупост, при положение че всички бяха съгласни с въвеждането на непрекъсваемостта на Народното събрание, с което всяко служебно правителство, дори и назначавано еднолично от президента, ще е поставено под парламентарен контрол. Не мога да се отърва от усещането, че истинската цел на авторите на това предложение беше да се унижава Румен Радев, без мисъл за дългосрочните последици от една такава промяна, които всъщност се оказаха краткосрочни. Силно се надявам, че Конституционният съд ще обяви разпоредбите, касаещи конституирането на служебно правителство, за противоконституционни.

– Бяхте председател на Комисията по конституционни въпроси, а сте доста критичен към измененията, които приехте?
– Винаги съм бил на мнение, че Конституцията не бива да се пипа и че решенията на проблемите в правосъдната система трябва да се търсят чрез изменения на обикновените закони, ако се налага. Това впрочем е записано в програмата за управление на ГЕРБ – първо да се направят необходимите изменения на съдебните закони и едва ако те не породят желания ефект, да се мисли за изменения на Конституцията. За съжаление, надделя виждането на колегите от ДБ, за които изменението на Конституцията беше свръхкауза, и вместо това да е финалът на съдебната реформа, се оказа, че ще е началото. Парадокс е, че точно на мен се падна да ръководя конституционната комисия. Въобразявах си, че ще мога да овладея някои прекалени пориви за промени, че в хода на дискусиите ще има здрав разум и разбиране за логиката на институционалното устройство на съдебната система, но уви! Създадохме обществен съвет към комисията от най-изявени конституционалисти, организирахме публични дискусии, изискахме и получихме становища от всички институции. Всички те, с едно-две изключения, повтаряха едно и също: не разделяйте Висшия съдебен съвет на две, не обезсилвайте главния прокурор, за да не се феодализира прокуратурата, внимавайте да не превърнете съда в затворена, самовъзпроизвеждаща се номенклатура, внимавайте, внимавайте, внимавайте! Никога не съм допускал, че колегите от ДБ, които винаги са се представяли като страстни защитници на правото, могат да се окажат толкова безчувствени към критиките и бележките, идващи точно от тези среди. За тях съдебната реформа е въпрос на идеология, на религия, ако щете, и тя трябваше да стане само и единствено по начина, по който те са казали! Бях безпомощен да повлияя на процеса, още повече че от началото бяхме декларирали безусловна подкрепа за изменението на Конституцията, предложено от ДБ.

– Но вие все пак гласувахте тези изменения на Конституцията. Не можете да се оправдавате с ПП-ДБ.
– Не се оправдавам. Виждам, че те се оправдават с нас. Но вярвам, ще се съгласите, че когато стане дума за законодателни промени, ДБ има почти магическо въздействие върху общественото мнение. По някакъв невероятен начин те съумяват да убедят огромни маси хора, че проблемите в дадена сфера ще се премахнат от само себе си само ако се промени този или онзи закон. Очакванията се нажежават до степен на масова психоза, след което всеки, който се осмели да изкаже някакво възражение, бива подлаган на унищожителен остракизъм. И така, докато не се приеме исканото изменение на закон. След което не се случва нищо, защото красивите думи сами по себе си не пораждат реалности, а грешно подбраните думи в нормативен текст пораждат проблеми, но на никого вече не му пука. Важното е, че законът е приет.
Помните ли истерията около механизма за разследване на главния прокурор? Не ни оставиха на мира, докато не го приемем. Приехме го и какво? Нищо. Законът за защита от домашното насилие? Рев до бога, писъци, че избиват жените, защото законът не бил променен. Е, променихме го и какво? Нищо, освен че спря да се говори за това. Законът за защита на лицата, подаващи сигнали, по-известен като закон за доносничеството? Бяха го вкарали в Плана за възстановяване и устойчивост, за да ни принудят да го приемем, иначе ще загубим едни пари. Класически рекет върху Народното събрание! Приехме го и се оказа, че няма сигнали, просто защото българите не сме доносници. Абсолютно ялови действия и пара в свирката за това какви велики реформатори са някои.
Изменението на Конституцията трябваше да е черешката на тортата и най-великото постижение на ДБ! Операция върху самото устройство на държавата! Нали помните, че сглобката се създаде заради изменението на Конституцията? Ако нямаше да има изменение на Конституцията, нямаше да има сглобка и щяхме да ходим на избори веднага. Не че сега пак няма да ходим. Понякога си мисля, че щеше да е по-добре за държавата, ако не се бяхме съгласявали да се изменя Конституцията и сглобката да се беше разпаднала още през декември. Но щеше ли някой да ни разбере? На мен са ми крещели на улицата: „Мафия, защо не искаш да промениш еди-кой си закон?“. Хванахме се на това хоро и сега ще си носим отговорността. Ние поне си признаваме, когато сме допуснали грешка, и знаем как да я поправим. Колегите от ПП-ДБ никога не могат да признаят, че са сбъркали. Никога! Те са непогрешими. Не очаквайте от тях да признаят, че са допуснали грешка с Конституцията.

– Трябва ли отново да се пипа Конституцията според вас?
– Със сигурност не трябва да се приемат никакви закони, свързани с конституционните изменения, преди да се е произнесъл Конституционния съд. В последните си дни Министерството на правосъдието трескаво започва обществени обсъждания на проекта на Закон за съдебната власт, който трябва да въведе новата организация на органите в тази система. Очаквам сега да се упражни масиран медиен натиск този закон да бъде спешно внесен в парламента и спешно гласуван, ако може, без дебат. Това впрочем беше едно от условията на ПП-ДБ в споразумението за правителство, което те бяха предложили – ЗСВ да се гласува така, както го е внесло Министерството на правосъдието, без дебат. Отсега ви казвам, че това не бива да се случва. Чуйте критиките срещу проекта на нов ЗСВ, които постъпват от всички професионални юридически кръгове. Те са идентични с критиките, които получихме и срещу текстовете, изменящи Конституцията. Гласувахме измененията на Конституцията, защото бяхме дали дума, със стиснати зъби и с надеждата, че Конституционният съд ще спре влизането в сила на онези от текстовете, които намери за противоречащи на разума на основния закон. Едно прибързано приемане на ЗСВ сега означава да бъдат създадени свършени факти, а Конституционният съд да бъде поставен в ситуация да се примирява, иска или не иска. Всеки такъв опит за фактическо извиване на ръцете на Конституционния съд ще е равнозначен на упражняване на политически натиск върху него, с което аз не съм съгласен.
След като се произнесе Конституционния съд по последните промени, ще се види дали трябва да се пипа отново Конституцията и ако трябва – в кои части. Преди това е по-добре Народното събрание да не прави нищо, за да не се задълбочат проблемите.

– Защо не успяха преговорите за съставяне на правителство между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ?
– Защото според самооценката на ПП-ДБ те са натоварени от висшата сила да управляват еднолично страната, а останалите политически сили имат правото да им слугуват и да изпълняват желанията им безропотно. Независимо колко депутати имат, за тях това е без значение. Те са единствените обладатели на морална легитимация и това им дава право да не се влияят от парламентарната аритметика. Аз съм сигурен, че дори и в следващото Народно събрание да имат, примерно, само 30 депутати, те пак ще настояват за своята съдебна реформа, за това, че всички останали трябва да им поднесат службите и регулаторите на тепсия, и ще твърдят, че слънцето няма да изгрее, ако не им се дадат 19 от 20 министерства, особено финансовото. Ако, не дай боже, от тях ще зависи съставянето на правителство, пак няма да има такова. Тези хора нямат мярка, за тях принципите в политиката не важат. На тях впрочем им пречи самата парламентарна демокрация и ако можеха, биха я отменили, без да им мигне окото. Вижте, че в главите им се въртят само репресии, насилие срещу инакомислещи, цензура върху медиите и мненията, стимулиране на доносничеството… Те изобщо не се шегуват и колкото повече отстъпки им се правят, толкова по-нахални стават. Това се видя при преговорите за правителство. Бойко Борисов беше длъжен да каже: „Стига!“, за да си върнем себеуважението.

– Ваше е изказването, че съдебната реформа ще е перманентна революция. Колко ще трае тя според вас?
– Докато ПП и ДБ имат думата в българската политика, съдебната реформа няма да приключи.

Петя БАХАРОВА

Последни новини

- Реклама -