Радомир Чолаков е бивш депутат на ГЕРБ и бивш председател на Правната комисия. Специализирал е медийно право в Хамбургския университет и е магистър по право на Юридическия факултет на Виенския университет. Автор е на книги и научни статии в областта на правото и на медиите, публикувани в България, Германия, Австрия и др.
– Господин Чолаков, честни ли бяха изборите за 51-вия парламент?
– Толкова гръмко недоволство срещу честността на избори в България имаше само на вота за Велико народно събрание през 1990 г. Тогава демократичните сили вярваха, че бившата комунистическа партия си беше послужила с манипулации, за да излезе победител. Независимо от обструкциите си СДС призна резултатите от онези избори и постави началото на мирния преход. През 1990 г. политическите сили имаха достатъчно чувство за отговорност, за да осъзнаят, че засилването на конфронтацията може да завърши с катастрофа за страната и положиха всички усилия да я избегнат. Тази линия на поведение беше аксиома при всички следващи избори. Независимо дали резултатите им харесваха или не, политическите сили винаги потвърждаваха тяхната честност. През последните години обаче се появиха парапартийни формирования, които не могат да губят. Те изглеждат решени да водят битките си до последна капка кръв, та ако ще страната да бъде хвърлена в пропастта.
С две думи, няма значение аз какво мисля. Ако в Народното събрание няма мнозинство от отговорни партии, които да успокоят страстите, както през 1990 г. това го направи СДС, ако болшинството са убедени, че изборите са нечестни, значи са нечестни. В нашата политика от четири години насам фактите нямат значение.
– Ваши са думите, че задължително трябва да бъде подадено искане в КС за касиране на изборите. Защо смятате така?
– Виждам, че степента на истерия стига точка, от която трудно има връщане назад. Известно е, че дефектите на демокрацията се поправят с повече демокрация. След като недоверието в изборите започва да разяжда обществената тъкан по такъв брутален начин, това недоверие трябва да бъде преодоляно с всички възможни средства. Не можем да си позволим да живеем в агония, където никой не вярва на легитимните институции. Щом ЦИК, МВР и другите ангажирани с изборите структури не са в състояние да убедят гражданите, че изборите са проведени честно, то тогава решението е бюлетините да се изсипят пак на масата и да започне повторно броене. Впрочем частично касиране на избори се е случвало и преди, така че не виждам драмата да е чак толкова голяма.
– Как стои от правна гледна точка касирането на изборите? Какви са евентуалните варианти и какво може да се случи?
– За изборите се откриват около 12 000 секции. За да се стигне до тяхното пълно касиране, трябва да има доказателства, че манипулации при броенето на гласовете и фалшификации на протоколите са се случили в значителен брой от тях. От това, че в около 50 секции не са работили камерите за видеонаблюдение, а в 7 от наличните записи се виждат нередности, аз лично не мога да направя заключение, че резултатите са манипулирани във всички останали секции. Така че ми се струва невероятно да има пълно касиране на изборите. Ако се стигне до частично касиране, то евентуално би било на резултатите, получени в определени секции. Ако се установи, че партия „Величие“ е била ощетена, примерно, с 50 гласа, то тогава тя би минала 4-процентната бариера, което ще доведе до преизчисляване на броя на мандатите в 51-вото народно събрание и вместо 8-партиен, ще имаме 9-партиен парламент. При наличие на вече избрано редовно правителство това ще се отрази на броя на депутатите, които го подкрепят и може да затрудни управлението. Единственият печеливш от едно успешно касиране на определени секционни резултати би била партия „Величие“. Всички останали ще загубят, но ще спечели демокрацията.
– Поредният политически сезон започна с ултиматуми от страна на ПП-ДБ за съставяне на правителство. Как ще го коментирате и ще успее ли ГЕРБ да направи кабинет според вас?
– Струва ми се, че разумните хора в ПП-ДБ вече започнаха да разбират, че ултиматумът с декларацията беше грешка. От всичко, което видях да се случва през последните години: управлението на Кирил Петков, сглобката, провалените парламенти, съм убеден, че в лицето на ПП останалите политически сили са изправени не пред неопитна политическа сила, която иска да управлява, но не знае как, а пред идеологически задвижван проект. Целта на този проект е да наложи пълна доминация над обществения дневен ред и радикално да преформатира политическото пространство и институциите, а ако не успее, да пречи с всички средства на всяка разумна алтернатива за управление до пълното изтощение на държавата.
Въпросът сега е дали разумните хора там ще осмислят, че вместо да играят покер, е по-добре за тях да помолят ГЕРБ за коалиционно споразумение и за пропорционално участие в правителство без предварителни условия. Не мисля, че са наясно какво е да си в опозиция. Струват ми се малко изнежени, защото досега не са били.
– След поредните избори отново се заговори за промени в Изборния закон. Бихте ли ги изброили по важност?
– Припомням ви, че машините, като единствен способ за гласуване, бяха силово наложени в 45-я парламент. Тогава не беше направена просто грешка, беше извършен грях. Оттогава насам политическата система не може да се успокои. Изборите за 46-я и 47-я парламент бяха проведени само с машини и се забеляза покачващо се недоверие към загадъчните флашки. Членовете на секционните комисии се оказаха просто наблюдатели, докато едни загадъчни куриери взимаха флашките и ги отнасяха някъде. После се разбра, че флашките се изтриват или изчезват. В 48-ия парламент най-сетне се оформи мнозинство за връщане на хартиената бюлетина, като основен способ за гласуване. Тя е основен и винаги ще бъде основен, защото, ако машината се повреди, се минава на гласуване с хартиена бюлетина, което означава, че тя никога не може да се премахне. Никога! Та тогава, на едно драматично 18-часово заседание на Правната комисия, върнахме възможността за гласуване с хартиена бюлетина, запазихме машините, но премахнахме флашките. Вярвайте ми, беше истинска война. Война на флашката срещу хартиената бюлетина. Оставихме машинното гласуване, но виждате, че войната не спира. Това за мен не е случайно. В тези флашки има нещо, някой знае нещо за флашките, което ние не знаем. Факт е, че голяма част от избирателите не вярват на хартиените бюлетини, но малко по-голямата част не вярва на флашките. Докато политическите сили не седнат и спокойно не започнат да предлагат решения, така че доверието в изборите да бъде възстановено, страната няма да се успокои. В онова заседание на Правната комисия, някъде към 4 часа сутринта започнахме да локализираме реалните проблеми на изборния процес, но не ни стигна времето да отстраним всички дефекти. Включително за почистване на избирателните списъци, за облекчаване на работата на избирателните комисии, за създаване на постоянна изборна администрация, за въвеждане на професионални изисквания към председателите на комисии и т.н. Всичко може да се оправи, ако се възприеме простият принцип, че в изборите никой няма да се опитва да надхитри останалите. Грехът може да бъде поправен само с честност.
– Вие сте бивш председател на Комисията по конституционни въпроси, кои смятате, че са капаните в променената конституция? Налагат ли се нови?
– Всичко беше капан. И т.нар. „съдебна реформа“, и орязването на правомощията на президента да назначава служебно правителство, и възможността лица с двойно гражданство да стават депутати и министри. За нито едно от тези предложения не беше направена оценка какво ще се случи, като се приеме. Например за измененията в главата „Съдебна власт“ до припадък се повтаряше мантрата, че с измененията щяло да се постигне „независим съд – отчетна прокуратура“. Как пък никой не видя, че зад това клише се крие перспективата да имаме абсолютно безотчетен съд и абсолютно политически подчинена прокуратура. Слава богу, че Конституционният съд спря голяма част от тези изменения и ни предпази от това да видим последствията, ако бяха приложени на практика. За служебното правителство вече всички са убедени, че решението да се ограничат правата на президента беше грешно. За двойното гражданство никой не споменава, но помислете какви биха могли да бъдат последствията от него?
– Каква е спешната законодателна програма, която трябва да изпълни Народното събрание?
– Най-спешното не е да се приемат двата закона, срещу които според ПП-ДБ ще получим 10 милиарда по ПВУ – за сигналоподателите и за личния фалит. Нека се приемат, за да се види, че никакви 10 милиарда няма да дойдат. Те няма да дойдат, защото най-важното, което трябва да се случи, за да дойдат парите по ПВУ, не са тези закони, а да се закрият „Мариците“ и да се либерализира пазарът на електричество за битовите потребители. Като се закрият „Мариците“ и като се либерализира пазарът на тока, без да са взети мерки за компенсиране на удара, който ще се стовари върху населението, депутатите и министрите ще бъдат бити с камъни. Колко ще ни струва топлото и светлото след либерализацията, ето това е истински спешният въпрос.
Петя БАХАРОВА
