Основоположникът на праисторическата наука и археология у нас Рафаил Попов прави едно от най-значимите открития за старата българска история през 1905 г. – намира сред руините в село Чаталар (днешно Крумово, Преславско) т.нар. Чаталарска Омуртагова колона. Обширният надпис върху нея дава сведения за основаването на столицата Преслав и за строителната дейност на великия български владетел Омуртаг, син на славния хан Крум: „Хан Ювиги Омуртаг е от Бога владетел на земята, в която се е родил. Обитавайки лагера в Плиска, той построи дворец на река Тича и премести там войската си срещу гърците и славяните. Заедно с двореца той изгради и великолепен мост на Тича, а в двореца постави четири колони и два лъва пред тях. Дано Бог даде на поставения от Бога владетел, докогато река Тича тече, да подчинява под своите крака императора. Нека той владее над много българи и като побеждава своите врагове, да преживее в радост и веселба сто години. Времето, през което се съгради дворецът, беше по български сигор елем, а по гръцки петнадесети индиктион (822 г.)“.
С големи усилия високата шест метра колона е откарана в Шумен и после в София. Тя става причина Фердинанд да награди Рафаил Попов с орден за Гражданска заслуга, а тогавашният министър на просветата проф. Иван Шишманов пише похвално писмо.
Роден на 27 август (14 август стар стил) 1876 г. във Велико Търново, в семейството на отец Пенчо Рачов – Троянеца и попадия Иванка, Рафаил е най-малкият от четирите им деца. Първо му дават името Рачо, но преди да навърши годинка, в Търново навлизат освободителните войски на генерал Гурко и в дома на Пенчо отсядат висш офицер от руските войски и попът на полка. Те го прекръстват с библейското име Рафаил в Троянския манастир.
След като завършва гимназия във Велико Търново, през 1896 г. Рафаил се записва студент по естествени науки във Висшето училище (днес Софийски университет). Още като студент се увлича по археологията и прави разкопките в пещерите Духлата и Малката край родното си Търново. Завършва висшето си образование през 1901 г. и веднага е назначен за учител по естествени науки в Шуменското мъжко педагогическо училище. В свободното си време се занимава с проучването на околностите и събирането на вкаменелости. Спуска се в най-дълбоките пещери, от които по онова време никой не се интересува, за да търси останки от първобитни хора. Около крепостта при Мадара открива фрагмент от прочутия мраморен зодиак.
През 1902 г. основава археологическо дружество и става първият уредник на новосъздадения Окръжен археологически музей в Шумен, по-късно прераснал в Археологически. Министерството на народната просвета му възлага да проучи околностите на Шумен и особено тези на село Мадара, където се намира вече световноизвестният скален барелеф Мадарски конник. Оттам Попов събира богат археологически материал от няколко исторически епохи, а през 1905 г. идва блестящото му откритие на Чаталарската Омуртагова колона. В следващите години продължава проучванията си в региона на Шумен и чрез сондажи установява еоценски геологически слоеве по Провадийското плато.
Професор Богдан Филов го кани за научна работа в Народния музей в София, а през 1909 г. бъдещият министър-председател ходатайства пред Министерството на просветата Попов да бъде командирован за две години в Берлин на специализация по праистория, палеонтология и геология. По време на специализацията си работи в музея по етнология.
След завръщането си в България провежда редица археологически разкопки в около 20 населявани от човека пещери – Деветашка пещера, Темната дупка, Моровица, Бачо Киро край Дряново, Цар Крумови порти край Шумен и др. В резултат на разкопките в Темната дупка, Карлуково, пръв доказва наличието на палеолитна култура на Балканите. Тогава обособява и Праисторическия отдел към Царския природонаучен музей и става негов уредник до 1929 г.
По време на Балканската война Богдан Филов го вика в главната квартира на войските в Лозенград, за да му помогне за запазването на ценни старинни паметници от Източна Тракия. През 1913 г. под негово ръководство в Археологическия музей е извършена и първата обработка – „химическо препариране“, на музейни експонати.
През 1924–1927 година Попов е назначен за ръководител на разкопките около село Мадара, могилите около Мадарското плато и Мадарския скален релеф, заедно с проф. Гавраил Кацаров, Карел Шкорпил и Иван Велков. Междувременно Попов става частен хоноруван доцент по предистория в Софийския университет.
Ученият допринася и за формирането на спелеологията у нас. През 1929 г. той основава Българско пещерно дружество, организира ежегодни посещения на пещери, грижи се за държавна субсидия за опазването им. По-късно създава и клон в Дряново (1937). Там благодарение на тогавашния премиер Никола Мушанов е прекарано осветление в пещерата Бачо Киро и тя става първата облагородена и пригодена за посещение от туристи пещера в България. Рафаил Попов настоява дружеството да основе свой собствен пещерен музей. С колеги от чужбина – американския професор д-р Дороти Гаръд и нейните асистенти Джеймс Гол и Брус Хоу от Кеймбридж, правят разкопки в Дряново и Бачо Киро и съвместно отпечатват студия на английски в American School of Prehistoric Research.
Рафаил Попов е назначен за директор на Народния археологически музей в София (1929–1938). След 10-годишен труд издава два тома „Мадара, разкопки и проучвания“. Особено ценна обществена дейност по време на директорството му е неговата работа по уреждане на народни исторически паркове около бележитите български исторически места като Абоба – Плиска, Преслав, Мадара.
Научната му дейност става известна и в чужбина, където печатат негови трудове. Избран е за член на Руския археологически институт в Цариград, а по-късно и за дописен член на Виенското и Френското предисторическо дружество. През 1938 г. е удостоен с най-голямото научно отличие – избран е за член на Българската академия на науките и изкуствата. През същата година след 40-годишна държавна служба го пенсионират. Макар и болен от рак, той изработва в дома си около 100 документални рисунки, представящи образци от военното облекло, от оръжието, от бита на прабългарите, предвидени да бъдат отпечатани и издадени от тогавашното Министерство на войната. Ученият си отива от този свят на 15 август 1940 г. на 64 години, като оставя в вдовица с двама синове и малолетна дъщеря.
През активната си професионална кариера Попов прави големи дарения от личните си колекции от артефакти и вкаменелости на Царския музей, днес Национален природонаучен музей.
Мария ПЕТКОВА