Расте опасността от ядрена авария в Украйна през зимата, какъв е рискът за нас?

Запорожката АЕЦ е най-голямата ядрена опасност за Европа

 

Д-р Ивайло ПЕТРОВ

На 16 ноември 2026 г., ядрените регулаторни органи, представляващи 38 държави, отправиха сериозно предупреждение за нарастващ риск от ядрена авария в Украйна през предстоящата зима. Позицията е на WENRA , HERCA и NORA , като сред представените държави е и България. Основното безпокойство е свързано с продължаващите военни удари по украинската енергийна инфраструктура. Разрушаването на електропроводи и подстанции може да доведе до продължителни прекъсвания на електрозахранването, което създава пряк риск за функционирането на системите за ядрена безопасност.

Особено тревожен е фактът, че на 8 ноември Запорожката атомна електроцентрала губи за пореден път външното си електрозахранване. Аварийните дизелови генератори осигуряват необходимата енергия за системите за безопасност. Според публикуваните данни това е 27-ият случай на пълна загуба на външно захранване от началото на войната.Запорожката АЕЦ е критична точка на сигурността!

Запорожката АЕЦ, която разполага с шест реакторни блока, е в реална заплаха. Макар в момента те да не произвеждат електроенергия, ядреното гориво продължава да отделя остатъчна топлина и изисква надеждно охлаждане. Следователно спирането на реакторите не означава автоматично елиминиране на радиологичния риск. Най-опасната комбинация би била продължително прекъсване на външното електрозахранване, отказ или изчерпване на резервните енергийни системи и нарушаване на охлаждането. Това може да доведе до повреждане на ядреното гориво, а при неблагоприятно развитие и до радиоактивно изпускане. Същевременно не трябва да се пренебрегва и по-широкият проблем. Украйна разполага с девет работещи реактора в три други атомни електроцентрали. При мащабен срив на електроенергийната система рискът може да засегне едновременно няколко ядрени съоръжения.

Прогноза за зимата в три възможни сценария

От гледна точка на стратегическото прогнозиране могат да бъдат разграничени три сценария. Първият сценарий е контролирана криза. Прекъсванията на електрозахранването са временни, резервните системи функционират и не се стига до радиологично изпускане. Вторият сценарий е тежък технически инцидент. Продължителната загуба на електрозахранване, съчетана с отказ на резервни системи, може да доведе до нарушаване на охлаждането и повреждане на ядреното гориво. Третият сценарий е трансгранична радиологична криза. При значително радиоактивно изпускане и неблагоприятни метеорологични условия е възможно разпространение на радиоактивни вещества извън територията на Украйна.

Не разполагаме с достатъчно данни, за да определим достоверна числова вероятност за настъпване на авария, но натрупването на технически и военни рискове оправдава повишено внимание и предварителна подготовка.

Какви могат да бъдат последствията за България?

Географското ни разстояние от Украйна не изключва трансграничен радиологичен риск. Разпространението на радиоактивни вещества зависи от мащаба и характера на изпускането, атмосферната циркулация и валежите. За България трябва да бъдат отчетени няколко потенциални направления на въздействие:

– Първо, радиологичен контрол върху атмосферния въздух, питейната вода, почвите и хранителните продукти.

– Второ, възможни ограничения върху селскостопанската продукция и търговията при установено замърсяване.

– Трето, икономически последствия, свързани с транспорт, логистика, туризъм и обществено доверие.

– Четвърто, информационни заплахи и дезинформация, фалшиви радиационни измервания, манипулирани карти и създаване на паника.

Последното направление заслужава особено внимание. Една радиологична криза може да се превърне и в криза на управлението, обществената комуникация и институционалното доверие. Важно е да се подчертае, че към момента няма основание да се твърди, че България е изложена на непосредствена радиационна опасност.

Какво трябва да предприемем

Необходимо е превантивно повишаване на готовността на националната система за защита. Агенцията за ядрено регулиране, МВР, Министерството на здравеопазването и МОСВ трябва да осигурят координиран обмен на информация и готовност за бърза оценка на радиологичната обстановка. Особено важно е да се проверят възможностите за непрекъснат радиационен мониторинг, лабораторен анализ на проби от въздух, вода и храни, както и готовността на здравната система. България трябва да поддържа активна координация с МААЕ и европейските механизми за аварийно уведомяване. Необходим е и предварително подготвен комуникационен план, чрез който населението да получава своевременни, проверени и единни указания. Йодна профилактика, укриване или евакуация не трябва да се предприемат самоволно, а само според официалните оценки и разпореждания на компетентните органи.

Предупреждението на 38-те държави не означава, че ядрената авария е неизбежна. То обаче показва, че ядрената безопасност в условията на продължаващ военен конфликт е изправена пред сериозни системни предизвикателства. Зимата на 2026–2027 г., трябва да бъде разглеждана като период, изискващ повишено внимание към устойчивостта на украинската енергийна инфраструктура и безопасността на ядрените съоръжения. За България основният въпрос не е дали можем да предвидим точно момента на евентуална авария, а дали разполагаме с достатъчно ефективна система за ранно предупреждение, оценка на риска и защита на населението.