Красимира Демирова и Рая Пеева са първата двойка – майка и дъщеря, която води заедно предаване. Събраха ги продуцентите на новата игра на Би Ти Ви „Кажи честно“, в която трима участници представят една и съща история, но само един казва истината. Четирима панелисти разгадават кой е откровено и кой лъже. И докато дъщерята кръстосва студиото между участниците и панелистите, то майката седи на меко диванче и аристократично си казва тежката дума.
– Вие сте първата двойка на майка и дъщеря в историята на телевизията, които водят заедно предаване. Как се чувствате като тандем в „Кажи честно“?
Красимира Демирова: Наистина сме първият тандем. Надявам се вторият да е Рая с дъщеря си. Вярвам, че хората ще ни запомнят с добро, защото им показваме, че отношенията между майка и дъщеря могат да бъдат и смешни, и драматични, и най-вече – приятелски.
Рая Пеева: Много съм щастлива, че получихме тази възможност да се съберем в едно предаване. Отдавна си мечтаем да играем на една сцена и ето че сега съдбата ни го предложи. Хубаво ми е да съм с мама.
– Веднага ли приехте предложението да сте тандем?
Р.П: Първоначално идеята не беше да водим двете, а само аз. Спечелих кастинга за предаването, но на нашия главен редактор му хрумна идеята, тъй като в американския вариант има майка, да включим моята в „Кажи честно“.
К.Д.: За мен поканата дойде неочаквано. Главният редактор ме попита дали съм съгласна да стана част от предаването. Отговорих, че нямам нищо против. А и като сме заедно в ефир с Рая – или ще си извадим очите, или ще стане гениално! /Смее се/
– Притеснявахте ли се на първото предаване?
К.Д: Взех шест валидола!/смее се/Притеснявах се и то не за мен, а дали Рая ще се справи като водеща. Тя обаче беше блестяща и когато приключи първото предаване, я прегърнах и й казах: “Ти си моят герой!“
Р.П:Не знаех, че си взела шест валидола! Не си ми казала! Но майка си е такава и преди представления. За всяка моя премиера пие валидоли. Така че не се изненадвам.
– Малко е несправедливо – дъщерята постоянно кръстосва студиото, а майката си седи на диванче и си казва тежката дума!
К.Д: Аз съм като черна станция!/смее се/ За разлика от Рая нямам аутокю и картончета, от които да чета. Вмъквам се там, където ми дойде импулсът и не мога да се въздържа. И двете с Рая сме актриси, достатъчно рефлективни сме и усетим ли момента, изстрелваме реплики. А публиката, панела, заподозрените и ние самите много се забавляваме. Но понеже казахте за дивана – и на мен не ми е ОК все да седя на него, защото съм експанзивна, емоционална и ми идва някой път да набия някого или да го прегърна. Но се въздържам!
Р.П: И аз искам да поседна някой път на диванчето, пък ти да четеш аутокюто, да те видя как ще се справиш!
– Ако трябва да се определите като тандем коя дума бихте използвали?
Р.П: Фурор! И двете сме бомба от емоции. Трябва да има и втори, и трети сезон на предаването, за да покажем тази палитра, която притежаваме с майка ми.
К.Д: Аз ще кажа, че винаги сме пред припадък! Ако става въпрос за предаването – все се дебнем като куче и котка. Извън него обаче – не съществува дума, която да ни определи, защото сме нещо много повече от майка и дъщеря, много повече от приятелки. Сродни души сме, доверяваме се една на друга, а и аз на много неща се уча от Рая. Тя ми е коректив.
– Рая, вие сте много чувствителна. Видях ви дори да се просълзявате по време на предаването?
Р.П: Много емоционален човек съм както в живота, така и на сцената. Това не е изненада за хората, които ме познават. А и историята със снимката в предаването, на която показахме как на протестите в София едно момиче говори с полицай, е толкова трогателна, че човек няма как да не се разплаче – още повече, че и момичето, и полицаят бяха при нас в студиото. Това, че съм емоцианална, според мен е голям подарък от Господ.
К.Д: Никак не ме изненадва, че Рая показва своята чувствителност, тъй като е зодия Риби, а и точно тази чувствителност я прави многопластова актриса и различна от другите. Тя не преиграва, като голяма част от актьорите. Казвам го не защото ми е дъщеря, а тъй като е дялан камък.
– Вие самите знаете ли кой от участниците казва истината и кой лъже?
К.Д: Не! Още преди снимките и двете поставихме условие да не знаем, защото щеше да е нагласено, а ние – просто да го играем.
Р.П: Сега нашите реакции са естествени, а и така много повече се забавляваме.
– Има ли участник, който ви е изненадал?
К.Д: Ще го видите в някой от следващите епизоди. Трябваше да открием кой от тримата участници е гримьор…на трупове. Но по-смешна е реакцията на Сашо Кадиев, който бе част от панела. Той поиска от човека две визитки за него и за Рая и каза: “Дайте ни ги, че нашите майки и без това вече са тръгнали към Отвъдното!“ Е, тогава не издържах и му метнах една възглавница. /Смее се/
– Нека да поговорим за живота ви извън предаването. Каква майка е Красимира – строга или не чак толкова?
К.Д: В един период от моя живот бях и майка и татко, тъй като съпругът ми Пейо Пеев от група „Спринт“ работеше 11 години в Южна Корея. За щастие Рая беше кротко дете до един период. След това започна да организира съучениците си да бягат от часовете, да пуши в двора на училището и ме привикваха да ми правят забележки. Като всеки родител съм имала трудни моменти, но дъщеря ми никога не е била проблемна, непослушна или да бяга от вкъщи. Благодаря на Господ за това дете. От малка е изключително артистична и играеше страшни етюди.
Р.П: Имам майка за пример! Тя наистина е моят най-добър приятел, както и най-големият ми критик. Ако не ме хареса в някое представление, направо може да ме съсипе. Понякога ми идва да й откъсна главата, но толкова много я обичам, че няма да го направя. Приемам думите й като градивна критика. Тя е много различна от всички майки, с които съм се запознавала. Има младежки дух и всичките ми приятели я обожават. Харизматична и сладкодумна е.
– Красимира, защо сте били против Рая да кандидатства в НАТФИЗ?
К.Д: Защото знам колко е тежка нашата професия и колко много късмет трябва, за да успееш в нея. В България пазарът е изключително малък, а има страшно много актьори. Голяма част от тях са талантливи, но за съжаление се котират 20 човека. Едни и същи хора се снимат във всички сериали и игрални филми. Режисьорите рядко рискуват с нови лица. Рая е голяма късметлийка, че още във втори курс взе награда „Икар“ за изгряваща звезда, веднага като завърши пък игра във филма за Леа Иванова „Пеещите обувки“. Това ме кара да съм спокойна, тъй като виждам, че птичето на късмета е кацнало на рамото й.
– Сега явно сте щастлива, че е станала актриса?
К.Д: Е, все пак аз я заведох на първия кастинг за игрален филм „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“. Тя тогава работеше като сервитьорка в столично заведение и точно преди кастинга ги накарали да боядисват оградата. Казах й да хвърли четката и веднага да отива на пробните снимки, защото режисьорът ми описа главната героиня и тя беше точно копие на дъщеря ми. Рая се яви на кастинга, а на следващия ден й казаха, че е избрана. Във филма играхме заедно – аз изпълнявах ролята на нейна майка.
Р.П: Майка направи страхотна роля във филма, аз – не толкова!
– Мъчно ли ви е, че досега не сте играли заедно на театрална сцена?
Р.П: Яд ме е, че не е станало досега, но съм сигурна, че рано или късно ще се случи. Не знам обаче как ще се оправим двете, тъй като може да се скараме сериозно.
К.Д: Много ми се играе с Рая и ако се появи такава възможност, веднага ще приема. Все си мисля, че хубавото тепърва предстои и за нея, и за мен. Но всичко се случва, когато трябва. Убедила съм се в това. Всяко зло е за добро. Мен ме приеха чак на третата година във ВИТИЗ. И ако не се беше случило така, нямаше да играя години наред главна роля с Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев, нямаше Рангел Вълчанов да ме покани във филмите си „А сега накъде“ и „А днес накъде?“.
– Красимира, какъв е най-ценният урок, който ви остана от режисьора Рангел Вълчанов?
К.Д: Той ме научи, че трябва да си всеотдаен във всичко, което правиш и няма да забравя една негова мисъл, която и до ден днешен ми е като мото: “Човек се ражда и умира сам, а в промеждутъка от време се опитва да докаже, че това не е така.“
– Красимира, вие преживявате много тежък момент, когато сте между живота и смъртта. Налага се лекарите да ви оперират, защото откриват аневризма в мозъка ви. През какво преминахте в този период?
К.Д: Вярвах, че ще оцелея и не се страхувах. Отдавна не се страхувам от нищо. Разбрах, че това е безсмислено и страшна загуба на енергия, която може да ти е полезна за други неща в живота, от които да имаш позитиви. Когато влизах да ме оперират, казах на съпруга ми и на дъщеря ми: “Вие сте последните хора, които виждам преди операцията и искам да сте първите, които ще видя като изляза от упойката!“ При мен нямаше АКО , защото бях сигурна, че ще оцелея. След операцията имах лека загуба на памет, но знаете, че мозъкът е мускул, който се тренира и започнах да уча наизуст текстове – проза и поезия. До ден днешен съм добре, а и докторът ми каза: “На всички, които твърдят, че имаш бръмбари в главата, може да ги успокоиш, че нямаш – аз проверих!“
– Рая, вие какъв спомен пазите от този период?
Р.П:Това беше един от най-тежките ми моменти, да не кажа – най-тежкият в моя съзнателен живот. Тогава завършвах четвърти курс в НАТФИЗ. Не можех да мисля за нищо друго, освен за мама. Много вярваща съм и съм се молила на Господ постоянно. Не исках да я губя. Докато чакахме с баща ми да приключи операцията, чувствах, че това са най-дългите часове в живота ми. На никой не пожелавам да преживее подобно нещо. Беше трудно, но го преодоляхме. Радвам се, че сега мама е жива и здрава. А и е в изключителна кондиция и на духа, и на физиката.
– Красимира, винаги сте били такъв оптимист?
К.Д: Не винаги. И аз съм имала моите дупки, пропадания и несъгласия с живота. Питала съм се защо на мен, защо сега…Но имам силата, дадена ми отгоре, да излизам бързо от тези състояния. В последните години пък въобще не си позволявам да се отчайвам. Няма смисъл! .
Р.П: Спомням си един период, в който мама имаше застой в кариерата. Нито репетираше, нито някой й предлагаше роли в киното. Но винаги намираше начин да пуска някакви смешки и ми казваше: “Сега ще ми звънне Тарантино!“
– Рая, вие изпадали ли сте в дупки и майка ви вадила ли ви е от тях?
Р.П: Като всеки човек и аз съм имала, естествено. Майка ми винаги ми е помагала и тя е първият човек, на когото звъня, ако нещо лошо ми се случи.
– Рая, какво ви даде ролята на Леа Иванова във филма „Пеещите обувки“?
Р.П: Леа е част от мен. Тя запази онова, мечтателското, което имам. Леа е мечтаела за големи сцени и ги е превземела. Аз съм същата като нея. Изключително благодарна съм на режисьора Радослав Спасов, че избра мен за тази роля. Но ако трябва да съм съвсем точна – мисля, че Леа ме избра. Колкото и странно и паранормално да звучи, аз си имам моите разговори с нея. Когато съм в ситуации на страх и се съмнявам в нещо – или чувам нейна песен или виждам някъде името й написано. Често си повтарям и една реплика от филма: “Само да не припаднеш, момиченце?!“
Красимира, опишете какво е да живеете толкова години с музикант?
К.Д:О-о-о, у нас е спорт и музика. Пейо не само свири, той кара колело, ходи по мачове. Хубавото е, че и тримата сме хора на изкуството и се разбираме и подкрепяме. Още като се оженихме, на следващия ден тръгнах с него на турне. Направихме и втора сватба на брега на морето в Созопол, само с музиканти. Много ми липсваше, когато беше в Корея, защото имаше доста самотни моменти за мен. А и си беше трудно сама жена с малко дете. Но пък в този период научих, че мога да се справям и нищо не може да ме бутне.
– Красимира, сега играете в постановката „Стриптизьори“ заедно с Любо Нейков, Ненчо Илчев и Васил Грънчаров. Забавлявате ли се в тази компания?
К.Д: Обожавам тази роля, обичам колегите си, обичам това представление. Ние сме като семейство и нямаме търпение да се видим. Публиката се забавлява, а ние – не по-малко от нея. Това не е просто комедия. В „Стриптизьори“ не става въпрос за физическо, а за душевно разголване. Но това си е нещо обичайно за нас актьорите – правим стриптийз, когато играем. След всяко представление си тръгвам с десет чифта криле. Не мога и не искам да се изморя!
– Красимира, неотдавна признахте, че вече мечтаете за внуци. Чакате ли го този момент?
К.Д:О, да! Чакам го. Ако Рая още се помотае, ще види какво ще й се случи…/Смее се/
– Сега да чуем и отговора на Рая…
Р.П: На тази тема не искам да говоря, но се учудвам, че сега майка не каза нещо, което често повтаря – как тя сама ще си роди внуците..
– Как се разтоварвате?
К.Д: Обичаме да си правим дълги обяди по няколко часа. Това е само нашето време, дори не си вдигаме телефоните.
Р.П: Обичаме също да пазаруваме по женски и да готвим заедно.
– Няма ли да запишете с Пейо едно парче като трио?
Р.П: С удоволствие бих го направила!
К.Д: Това е страхотна идея. Веднага ще я кажа на Пейо. Аз имам една песен, която той ми подари. Записала съм я много отдавна. Тя е по текст на Дамян Дамянов и музика на Пейо и Чавдар Панев, Бог да го прости.
– А сега накъде?
К.Д: Много упорито спортувам. В някои дни даже имам двойни тренировки, ходя на йога и всяка неделя съм на Витоша. В момента подготвям ново представление със Симеон Владов, което е озаглавено „Ако аз, ако ти“.
Р.П: Аз също съм запалена по спорта. Ходя на фитнес, тичам поне по един час на ден. Това ме държи в кондиция. А на въпроса сега накъде – ще кажа, че живея в настоящето и отивам там, където ме отвее вятърът. В очакване съм да се излъчи по Нова телевизия сериала „Майките“ по романа на Теодора Димова, както и сериала „Всичко за сина ми“ по БНТ. На „Киномания“ премиера ще има филмът, в който имам сериозно участие „Преди да забравя“. Репетирам и в Младежкия театър постановката „Великият Гетсби“. Хубаво ми е, че имам толкова много работа. Дай Боже, все така да е, защото иначе не се чувствам добре. Предпочитам да нямам време да си поема дъх, отколкото да си стоя вкъщи и да не правя нищо.
Антон СТЕФАНОВ
