Великден е сред най-големите християнски празници, но докато в България традицията е да боядисваме яйца и да месим козунаци, по света съществуват доста странни ритуали, с които се отбелязва Възкресение Христово. В някои страни се заливат със студена вода, чупят се гърнета и хора дори биват разпъвани на кръст. Великденските чудати традиции са толкова много, че е трудно да бъдат изброени. Но ето някои от тях.
Бермудските острови са избрали нетрадиционен начин да празнуват Възкресението. Там на Разпети петък в небето се пускат ръчно направени хвърчила, яде се торта, както и кифлички във формата на кръст. Твърди се, че традицията е възникнала преди години, когато местен учител от британската армия се затруднява да обясни Христовото възнесение на децата от неделното училище. Тогава, за да могат малките ученици да го разберат по-ясно, той измайсторява хвърчило, оформено като кръст, за да илюстрира Възкресението. Традиционните бермудски хвърчила са изработени с цветна хартия и дълги разноцветни опашки. Характерни за Бермудските великденски празници са също и маскарадните игри, напомнящи на нашите кукери.
В Швеция пък отбелязват този ден с ястия от яйца, херинга, и янсон (картофи, лук и мариновани сардини, печени в сметана). Най-интересната шведска великденска традиция е свързана с това, че в дните преди празника децата се преобразяват на великденски вещици. Обличат стари дрехи, рисуват лицата си и обикалят кварталните къщи, за събират сладкиши. Традицията напомня на американския Хелоуин, само че тук малките вещици не само получават бонбони, а и дават нещо от себе си – рисунки и камъчета.
В Норвегия се разиграва истински великденски трилър. Там цялото семейство трябва да разгадае криминална загадка, била тя от книга или по телевизията, и да разбере кой е убиецът. Много норвежци обичат да прекарват няколко дни на дивана в четене на криминални романи и загадки.
Тази странна семейна забава наистина е добила огромна популярност дотолкова, че повечето големи телевизии и печатни медии в Норвегия действително променят графиците си така, че да излъчват или публикуват само криминални загадки за Великден. Някои млечни компании дори продават специални кутии, направени така, че хората да четат минизагадки по време на закуската си около празника.
В Хаити страстната седмица драстично се различава от другите по света, като в нея се преплитат католически и вуду традиции. Всяка година вуду вярващите правят поклонение в чест на духовете до село, наречено Souvenance. За да покажат предаността си към висшите сили, хората честват празника със силна музика, пеене, танци във водата и калта и жертвоприношения на животни.
С „Мокър понеделник“ пък Великден се отбелязва в Унгария. Тогава младежите заливат девойките от глава до пети с вода, след което ги молят за целувка. Хората вярват, че водата има пречистващ, лечебен и предизвикващ плодородие ефект. Подобни ритуали с пръскане на вода са известни и в Полша и Словакия.
Произхождащ от малкото селце Верже, в близост до Коста Брава в Каталуния, древният танц на смъртта се е превърнал в опора на великденски ритуали в тази част на Испания. Призрачният обичай произлиза от средновековната история и символизира Страстите Христови и момента на страшния съд. Танцьорите се обличат в тъмни костюми с бели скелети, движейки се под звуците на драматични барабани.
Повече от 130 години Белият дом в САЩ е домакин на Easter Egg Roll или „Търкалянето на Великденски яйца“. Основните забавления са свързани със състезания по търкаляне на шарени яйца по тревата с помощта на голяма лъжица. Събитието е съпроводено с музикални изпълнения, спорт и различни уъркшопове. Друг странен американски обичай е парадът с великденски шапки, който се провежда в Ню Йорк.
Необичайна традиция има и на гръцкия остров Корфу. Там местните изхвърлят глинени делви от прозорците си точно в 11 часа на Великден. В днешно време старите глинени съдове са заменени с тенджери или саксии, пълни с вода. Донякъде обичаят напомня на този във Венеция, където по Нова година венецианците изхвърлят старите си вещи от прозорците, за да получат нови такива за новата година. Друг любопитен факт за гръцкия Великден е, че всички яйца се боядисват в червено.
По време на страстната седмица в Южна Франция готвачи пържат заедно огромен омлет. Кулинарното чудо достига внушителни размери и за него се използват около 9000 яйца и 21 литра олио. С омлета могат да се нахранят повече от 2000 души. Тази великденска традиция е сравнително нова (около три десетилетия), но някои смятат, че тя произлиза от времето, когато Наполеон Бонапарт е търсил яйца, за да нахрани войниците си, минаващи през провинцията.
Едно шарено дърво прави немския град Saalfeld известен по време на Великденските празници. Дървото, наречено Osterbaum, е украсено с повече от 10 000 яйца, изписани с невероятни детайли и цветове. Традицията е следвана от много германски семейства в цялата страна, които украсяват по-малки дървета или храстите в градината си.
На Филипините пък съществува ритуал родителите да обръщат децата си с главата надолу. Вярва се, че това помага малчуганите да растат по-бързо. Но традицията, която наистина изумява, е, че вярващи и до днес биват разпъвани на кръст, за да изпитат болката на Христос и по този начин да изчистят греховете си.
Знаем ли смисъла на символите
Мария Магдалена подарила на император Тиберий бяло яйце, а то почервеняло
Знаете ли, че в миналото яйцето често пъти се е асоциирало с Вселената. Всъщност още през IV век консумирането на яйца по време на пости е било забранено. Но през пролетта кокошките снасяли най-много, затова хората започнали да ги варят, за да ги запазят за по-дълъг период от време. Яйцето се е възприемало като символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се смята и за символ на раждането на човека. Според стари поверия, когато имаме гост на Великден, трябва да му се подари червено яйце, за да може богатството никога да не напуска дома.
Самото яйце символизира гроба на Христос, а пукането на черупката – неговото възкресение. Според преданието Мария Магдалена подарила на император Тиберий бяло яйце, казвайки: „Христос Воскресе“. Той отвърнал, че мъртвите не оживяват, както яйцето не може да почервенее. След тези негови думи обаче, за изненада на всички, яйцето в ръката му станало червено.
Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той идва едва през 20-те години на миналия век. Дори се е предлагал в по-изисканите софийски кафенета, където е можело да се поръча виенско кафе с резен козунак. Първото споменаване на думата козунак е в речника на Александър Дювернуа „Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати“, издадена в Москва през 1889 година и за синоним се сочи традиционният празничен кравай.
А защо се приготвя агнешко? Исус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата смърт, защото е жертвано в деня на Възкресението. Легендата разказва, че дори и на кръста не му счупили коленете, както правели с всички, за да го запазят цял като жив агнец.
Любопитни факти
Защо католици и православни празнуват на различни дати?
Това се случва, тъй като Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква – според Григорианския. На Запад започват изчисленията за празника от 21 март – деня на действителното пролетно равноденствие, за Юлианския календар, който изостава от астрономическото време, този ден е тринадесет дни по-късно.
Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, на Изток и Запад честват Великден на една дата, но ако пълнолунието се случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден много по-рано от православната църква. Понякога тази разлика достига цял месец.
Първото златно яйце е дело на Фаберже
През ХIХ в. традицията да се изработват изкуствени великденски символи е превърната в изкуство. Освен от дърво такива празнични яйца са се майсторели и от кост, мрамор, стъкло и камък. През 1885 година в Санкт Петербург обаче бижутерът Карл Фаберже започва да изработва великденски яйца по поръчка на цар Александър III като подарък за съпругата му Мария Фьодоровна. Украсата им от злато и скъпоценни камъни представя различни събития от императорския двор. Поставено е началото на традиция, продължила три десетилетия. Всяко от яйцата е изработвано от Фаберже в продължение на година. След Октомврийската революция знаменитият бижутер закрива фирмата си. В момента в различни държави по света има останали около 50 яйца на Фаберже.
За Великденския заек се заговаря още през 1678 година
През 1678 година за първи път се споменава Великденският заек. В немска приказка се разказва за заек, който крие в градината яйца от децата. Много често наред с общовъзприетите символики за великденските празници се срещат и зайчета – шоколадови, керамични, захарни и плюшени, дори и по картичките е по-вероятно да се види заек, отколкото кокошка с яйца или пиленце. Обаче присъствието на това животно не е случайно. Още в антични времена дивите зайци се възприемали като символ на Луната, а както стана ясно и по-горе, първото пълнолуние след пролетното равноденствие бележи и Възкресение Христово. Освен това, за разлика от питомните зайци, дивите се раждат зрящи. Древните вярвали, че именно те никога не затварят очи и че са нощни създания.
Антон СТЕФАНОВ