Дълго чаканото решение на Конституционния съд, очаквано предизвика полярни реакции. Голяма част от парламентарно представените политически сили видяха натиск върху съда при вземането на решение. Докато за експертите то е до голяма степен очаквано.
В Стара Загора заместник-председателят на БСП Борислав Гуцанов заяви:
„Решението на Конституционния съд за отмяна на промените в основния закон в частта за съдебната реформа беше очаквано.
От БСП отдавна бяхме категорично против това лековато пипане на Конституция.“
Той изрази мнение, че е възможно да е бил упражнен натиск върху членовете на съда, които се разделиха 6 на 6 по казуса с реда за назначаване на служебно правителство, което отнема от правомощията на президента.
Тошко Йорданов от ИТН каза че: „Имаме вече доказателство, че КС е политически обвързан.“
Частта със служебните кабинети остава, отбеляза той като посочи, че това е политическата част в промените в Конституцията. И то остава, защото вотът е 6 на 6. Десислава Атанасова и Билазелков са политически назначения, отново посочи депутатът от ИТН. Той припомни, че именно служебните кабинети правят изборите.
Съдебната реформа е кьопаво изпълнена, категоричен бе Йорданов. Най-страшното е, че КС е политически орган вече, опасява се той. Лошите конституционни реформи са опасни за цялото общество , по мнението му.
Десислава Атанасова е вносител на тези кьопави предложения, изтъкна народният представител. Сглобката си овладя КС, смята Йорданов. ПП-ДБ излязоха глупаците в сглобката, по думите му, тъй като предложенията им били отрязани с шут. Христо Иванов е лош юрист, е констатацията на депутата от ИТН.
В човешки план са наивни глупаци, коментира още той ПП-ДБ. Ако бяха жени, щяха да са бременни с 6 деца от ГЕРБ, убеден е Тошко Йорданов.
Според Надежда Йорданова Конституционният съд задълбочава кризата в страната
Конституционният съд днес блокира възможността за реформа на съдебната власт, която да въведе възможно най-високи гаранции за независим съд, отчетна прокуратура и да ограничи властта на главния прокурор“, коментира във „Фейсбук“ депутатът от „Продължаваме промяната-Демократична България“ и бивш правосъден министър Надежда Йорданова.
С това решение се задълбочава кризата в страната, породена от липсата на справедливост, посочва още тя.
По думите ѝ КС е предпочел да остави всевластието и безотчетността на главния прокурор, вместо да затвърди гаранциите за истински независим съд. Тя допълни, че решението има сериозни последици за правовия ред, а „чадърите и зависимостите в прокуратурата ще продължават да подклаждат чувството за несправедливост в обществото“.
Юристът д-р Борислав Цеков написа Цеков във Facebook минути след решението на Конституционният съд:
Смесени са първоначалните ми впечатления от решението на КС. От една страна, като конституционалист, съм удовлетворен, че са възприети поддържаните в моето правно мнение по делото аргументи за противоконституционност на премахването на единния Висш съдебен съвет и на ограничаването на правомощията на главния прокурор. Това са аргументи, които поддържам вече две десетилетия, но политическата конюнктура и лобистите, които чрез тези конституционни промени се опитваха да овладеят кадрово съдебната власт, се правеха, че не ги чуват.
Некомпетентност, съчетана с лобистки интереси. Изгубиха цяло десетилетие на България, вместо да правят реална и съдържателна съдебна реформа. Още през 2015 г. предупредих Христо Иванов и Атанас Славов, че техните замисли са противоконституционни. Сега, най-после, КС сложи край на тази дискусия, като обяви за невалидна тяхната фалшива “съдебна реформа“.
Дотук обаче с положителните страни на решението. Жалко е, че не намериха сили да съберат мнозинство и така оставиха в сила възможността двойни граждани да стават депутати и не върнаха стария формат на служебното правителство. Същото се отнася и до принципните въпроси, свързани с пропорциите между оригинерната и производната учредителна власт и пределите на конституционния контрол.
Проф. Георги Близнашки коментира пред БНР: „Още не съм навлязъл в подробностите. Но като цяло, с оглед на резултатите на решението, може да се каже, че КС се справи неочаквано добре. Шестата поправка беше направена набързо без сериозни дебати. Дори заседанията не бяха открити за широката общественост, а мотивите бяха подложени на критика от Венецианската комисия“.
Според него е важно, „че се връщаме към нормалното положение и всички тези опити съдебната власт да бъдат поставена под политически контрол са осуетени“.
И допълни:
„Анулирането на текстовете следва една процедурна логика. В крайна сметка НС е превишило своите правомощия и се е захванало с материя, която е от компетенцията на ВНС. Разбирам подхода на конституционните съдии, защото така най-лесно се стига до съгласие“.
За промените в Конституцията, които се отнасят до служебното правителство и до избора на служебен премиер от „онзи списък“, проф. Близнашки каза:
„Всички си даваме сметка, че става дума за едно голяма недоразумение и го видяхме как се случва, създава затруднение пред държавата. Въведохме доста комплицирани процедури – домова книга – пълни глупости. Ще трябва сериозен дебат, все пак чл. 99 беше един от най-сполучливите, ювелирни текстове в нашата Конституция. КС не дава яснота от кой момент започва и в кой момент свършва мандатът на НС. Това е правна нетърпимост чрез промените в Конституцията. Надявам се, когато се оценят нещата с оглед на дългосрочните национални интереси, ще се намери по-добро решение“.
От решението на Конституционния съд не е изненадана и проф. д-р Екатерина Михайлова, преподавател по Конституционно право в НБУ.
„Това, което години наред се говори, че България трябва да предприеме действия за съдебна реформа и този път не постигна този ефект“, коментира проф. Михайлова.
Според нея голяма част от проблемите с тези изменения на Конституцията „се дължат на прибързаното действие от страна на парламента и нежелание от страна на депутатите да чуят част от съображенията на съсловни организации и експерти“.
„За текстовете с регулаторите имах становище, че е противоконституционен и не виждах причина да не се направи промяната. И накрая имаме текст, обявен от КС за противоконституционен“, коментира тя бързането на НС при приемането на конституционните промени.
И призна, че съжалява за някои неща, свързани със съдебната реформа, че няма да бъдат реализирани.
„И в близко бъдеще едва ли някой ще дръзне да променя Конституцията, защото не може да събере конституционно мнозинство“, прогнозира преподавателят по конституционно право.
За текстовете за избор на служебно правителство, които остават действащи, тя каза:
„Добрата новина тук е, че решението излезе навреме, предстоят ни нови парламентарни избори. Може би след време и на база на опита, който имаме за новия модел, може да се стигне до прецизиране на този списък с посочените за избор на премиер. Доброто е, че се затвърждава парламентарната форма на управление. Критик съм на служебните правителства и смятам, че трябва да се премахне, да остава редовно действащо. Ние сме парламентарна държава и правителството трябва да е избрано от парламента“.
