10.7 C
София
петък, 19 април 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Рекетът на мобилните оператори

Мила МИЛЕНЧЕВА

Близо 8 милиона са абонатите на мобилните оператори в нашата страна и всички с ужас разбират, че от февруари цените на услугите, които ползват – телефон, интернет, телевизия, ще бъдат по-високи. Трите мобикома, които оперират на българския пазар, като един вдигат мизата, което веднага поражда съмнението за картел.

Vivacom обяви, че повишава цените с годишната инфлация, отчетена от Националния статистически институт (НСИ) през декември, която е 4,7%, Yettel вдига тарифите със средногодишната инфлация, която е над два пъти по-висока – 9,5%.
„Нашите разходи са сериозно увеличени, което налага да извършим индексация на месечните абонаментни такси“, обясниха ни от А1. Там още анализират влиянието на инфлацията върху бизнеса си, а потребителите тръпнат в очакване за размера на поредния „подарък“.

И всичко това се случва на фона на растящите им постъпления. Последните официални данни са от 2022 г., когато операторите отчетоха 3,374 млрд. лева приходи, те са нараснали със 7,1% само за година. Телеком секторът държи 2% от брутния вътрешен продукт на страната. В същото време 97% от българите разполагат с мобилни телефони и са сигурни донори на трите компании, които на практика нямат конкуренция за абонати.

Потребителите почти нямат полезен ход в казуса с индексацията на цените на мобилните услуги. Изходът е да се намесят институциите – това коментира пред „Филтър“ Габриела Руменова, основател на некомерсиалния проект „Ние, потребителите“.

Всъщност винаги има ход и в този случай той е да заведат масово съдебни дела. Но колко от абонатите имат компетентността и куража да го направят – това не е трудно да се прогнозира. Пък и защо данъкоплатецът да издържа армия от държавни чиновници, чиято единствена задача би трябвало да е да пази интересите му?
Все пак един гражданин се осмели и вече има макар и мъничък резултат. Районният съд в Пловдив обяви индексациите на цените на мобилен оператор през 2022 г. и 2023 г. за нищожни и постанови да върне надплатеното на потребителя. Решението не е окончателно, но е първото и е много важно днес, когато назрява проблемът с поредната индексация на цените. Делото е заведено от пловдивчанин, клиент на един от мобилните оператори. Месечната му абонаментна такса според договора му, валиден до 2024 г., е 15,99 лв. При първото увеличение от 2022 г. таксата нараства с 0,52 лв. През 2023 г. клиентът разбира, че таксата ще бъде индексирана с 15,3%. Така абонаментът се повишава на 19,04 лв., което означава с близо 20% повече за две години. Предстои да видим дали ще има обжалвания и какво ще е решението на последната инстанция.

Но намерението на мобилните оператори да вдигнат цените, освен че ще удари по джоба на потребителите, ще се отрази зле и на държавата. Подобен ход ще подхрани инфлацията в доста неподходящ момент, когато управляващите се хвалят, че са я овладели и България е на крачка да изпълни изискванията за влизане в еврозоната.
„Ако искаме да спрем грабежа на телекомите, трябват истински солени санкции“, написа в гневен пост във Фейсбук Мая Манолова и обясни, че сега законът предвижда до 50 000 лева глоби, ако мобилните оператори продължат да използват „грабителски клаузи“ в договорите дори след съдебни решения. Бившият омбудсман настоява да се въведат европейските санкции от 4% от оборота на нарушителите или не по-малко от 2 милиона евро. Всеки от телекомите генерира по около 1 милиард лева приходи. Ако всеки от тях бъде глобен с по 40 млн. лева, ще се замислят дали да продължат с безобразията си, категорична е Манолова.

За последните три години Комисията за защита на потребителите (КЗП) е наложила общо 68 санкции на обща сума 541 500 лв. на трите мобилни оператора за нелоялни търговски практики. През 2021 г. са постановени 8 санкции за 32 000 лева, през 2022 г. глобите са 35 за 277 000 лева, а през миналата година – 25 на обща стойност 232 500 лева. Както се казва в подобни случаи, бълха ги ухапала.

„Ще разговаряме с ръководството на операторите, за да им обърнем внимание, че това е лоша икономическа практика. Самите те не са заинтересовани от това. Ще говорим и с контролните институции да бъдат по-активни“ – така в типичния си витиеват стил премиерът Денков отговори на лидера на БСП Корнелия Нинова какви мерки ще предприеме правителството. Точно на Нинова обаче не й приляга да подхваща тази тема. Два пъти мобикомите вдигаха цените в предишни години, когато Комисията за защита на потребителите беше командвана от Димитър Маргаритов и Иван Френкев – и двамата близки до лидерката на столетницата. Ако по тяхно време проблемът беше изкоренен из основи, днес операторите нямаше да извиват ръцете и на потребителите, и на държавата.

Габриела Руменова от „Ние, потребителите“:

Не е добър вариант всеки сам да води дело

Това е работа на комисията, която трябва да пази интересите на хората

На база потвърдено от съда решение, че клаузата е неравноправна и телекомът не възстанови доброволно неправомерно надвзети суми, вече всеки потребител може да заведе свое дело, в което да докаже материалните и нематериални вреди от действието на тази клауза и да поиска компенсация, смята Габриела Руменова от „Ние, потребителите“.

В същото време според нея не е удачен вариант потребителите сами да водят иск в съда, тъй като това е работа на Комисията за защита на потребителите и на неправителствените организации.

Тя посочи, че шанс да намерят евентуално по-изгодно предложение при някой от другите два телекома, като се възползват от възможността за преносимост на номера, имат само тези, които са с безсрочни договори или срочният им договор изтича съвсем скоро. Иначе, при предсрочно прекратяване на срочен договор дори заради индексацията на цените, клиентът ще дължи до три стандартни месечни такси. Ако пък е закупил телефон при сключването на договора – дължи и разликата между платената сума и редовната му цена.
„Това обаче ще означава, че тези потребители ще се обвържат с нов срочен договор и ако тази клауза продължи да съществува и занапред, ще търпят нови, непредвидими увеличения от договорената към момента на подписването цена“, обясни Руменова. Освен това хората трябва да четат внимателно условията, защото понякога преференциалните цени са само за 3 или 6 месеца, или за първата година, а след това се предвижда друга, по-висока месечна такса. Има случаи, в които се включват непоискани от потребителя услуги срещу заплащане. Или се подаряват карти, които уж може да не ползват, но на практика се активират в момента на сключването на договора.

Клаузата за индексацията не е индивидуално договорена, а и така оформена не дава никаква възможност на потребителя при сключването на договора да прецени икономическите последици от този акт в бъдеще. Т.е. той единствено е уведомен, че е възможно цената да се повиши с неизвестен процент при настъпването на определено обстоятелство, над което той няма власт, така както не може да влияе върху общите условия на телекома.

Според „Ние, потребителите“ казусът с индексацията на цените може да бъде решен с премахването на тази неравноправната кауза. Единият вариант е Комисията за защита на потребителите да поиска от мобилните оператори да признаят клаузата за неравноправна и да я премахнат или да я редактират така, че вече да не създава неравновесие между правата и задълженията на двете страни. Би могло да се предвиди възможност потребителят да се откаже от договора без неустойки, ако реши да го прекрати заради индексация.

Другата възможност е КЗП или неправителствена организация да заведе колективен иск в съда и да поиска той да обяви клаузата за нищожна. Това означава, че дори и да остане в общите условия, тя няма да поражда никакви правни действия.

И омбудсманът скочи против индексацията

Да се направи анализ за нелоялни търговски практики и неравноправни договорни условия, настоява Диана Ковачева

Омбудсманът Диана Ковачева настоява да се защитят интересите на потребителите на мобилни услуги при увеличение на цените. В писмо до министъра на икономиката Богдан Богданов, тя посочва, че е необходим „обективен анализ за нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и изясняване на причините, поради които мобилните оператори и тази година ще се възползват от възможността да увеличат цените си и чрез индексирането им“. През миналата година тя също се обяви против индексирането на цените на мобилните услуги с инфлацията.

Ковачева смята, че клиентите на мобилните оператори не могат да влияят върху съдържанието на договорите с мобилните оператори, дори често срещат пречки да се запознаят със съдържанието им преди подписване. Това е така, защото за клаузата в договора за индексация не се изисква изрично съгласие на клиента, за разлика от клаузи като „влизане в сила на договор“, „съгласия за обработка на лични данни“, за които можем да се заключи, че потребителят е имал възможност да ги договори.
„Клаузата за индексация не сочи по ясен начин размера на евентуалното увеличение, а само че се изменя със средногодишния индекс на потребителските цени за предходната година, обявен от НСИ. Няма как потребителят, дори и икономически експерт, да знае колко ще бъде средногодишният индекс на потребителските цени“, подчертава общественият защитник. И припомня, че миналата година държавата намали таксите, които събира Комисията за регулиране на съобщенията от мобилните оператори за насърчаване на инвестициите при въвеждане на ново поколение мобилни мрежи (5G). Днес мобикомите плащат по-ниски такси, но продължават да увеличават цените.

Хронология на проблема

2021 г.
Телекомите обявяват, че ще индексират цените за 2020 г. и 2021 г. Тогавашният председател на Комисия за защита на потребителите Димитър Маргаритов настоява, че имат право да индексират, но само за една година, защото „така е записано в общите им условия“, вместо да атакува още тогава клаузата като неравноправна.

2022 г.
Иван Френкев, следващият председател на КЗП, също не предприема нищо за отстраняването на тази несправедлива за потребителите уговорка. Френкев беше областен координатор на БСП за Смолян, а на последните избори и кандидат за кмет на социалистите за родопския град.

2023 г.
Настоящият председател на КЗП Стоил Алипиев заяви, че щом клаузата я има в общите условия и потребителят ги е подписал, ще плаща. КЗП ще следи само дали правилно се прилага индексацията – т.е. дали коректно е изчислено неправомерното увеличение.

2024 г.
Трите телекома обявяват, че ще повишат таксите. Това предизвика омбудсмана Дияна Ковачева остро да реагира срещу идеята. В КЗК направиха среща с представители на потребителски организации, която завърши без последствия. Планът е по възможност ситуацията да се отиграе с тупкане на топката. Не е трудно да се разбере, че в комисията с огромно напрежение очакват ротацията, защото ресорният министър на икономиката Богдан Богданов поиска оставката на ръководството на КЗП, което пък се надява министърът да си отиде при ротацията.

Кои трупат милиарди от мобилния бизнес у нас

А1 България е първият GSM мобилен оператор в страната, основан през 1994 година. Първи собственик на компанията е Красимир Стойчев, който по ирония на съдбата беше кандидат за кмет на София на последните местни избори. Първото име на компанията е „Мобилтел“, известен с бранда Мтел. През 1996 година фирмата става притежание на руския бизнесмен Григорий Лучански, а година по-късно – на Майкъл Чорни. От 2005 г. насам компанията е собственост на „Мобилком Булгариен Бетайлугунгсфервалтунгс“ ГМБХ, част от австрийския телекомуникационен доставчик Telekom Austria Group. През 2017 г. от дружеството във Виена обявяват, че променят пазарната си стратегия и че вече ще налагат една собствена марка за всички пазари. А1 е брандът, който се използва също в Австрия и в Словения.
PPF е собственик на телекомуникационния оператор Yettel и медийната група bTV през дружеството си Central European Media Enterprises (CME). Основана през 2001 година, компанията първоначално оперира под търговската марка „Глобул“. През 2013 година е придобита от норвежката „Теленор Груп“ и започва да използва марката „Теленор“. През 2018 година става част от конгломерата PPF Group, създаден от чешкия финансист Петър Келнер. През август 2023 г. компанията съобщи, че е продала 50% от телекомуникационния си бизнес в България, Унгария, Сърбия и Словакия на арабската компания Emirates Telecommunication Group Company. Собственикът на фонда Петр Келнер загина при самолетна катастрофа през март 2021 година в Аляска и след това бизнеса пое съпругата му Рената Келнерова.

Vіvасоm е наследник на Българската телекомуникационна компания, създадена през 1992 г. През юни 2004 г. правителството продава 65% от капитала за 280 млн. евро на Viva Ventures Holding, филиал на американски частен инвестиционен фон. През август 2007 г. AIG Investments чрез дъщерното си дружество AIG Capital Partners Inc. придобива мажоритарен дял в БТК за 1080 млн. € (2112 млн. лв.) През ноември 2012 г. консорциум „Вива Телеком България“ ЕАД, който включва VTB Capital, част от втората по големина банка в Русия, и Цветан Василев, придобива 93,99% от акциите. След фалита на Корпоративна банка през 2014 г. 100% от дяловете се продават на отворен търг и консорциум от инвеститори, начело със Спас Русев е обявен за нов собственик. В консорциума влизат VTB Capital и Delta company на Милен Велчев. Oт юли 2020 г. Vіvасоm e чacт oт Unіtеd Grоuр, собственост на регистрираната в Люксембург „Словения Броудбанд С.а.р.л.“. B Бългapия гpyпaтa вĸлючвa oщe Nоvа Вrоаdсаѕtіng Grоuр и вecтниĸ „Teлeгpaф“.

Последни новини

- Реклама -