„Не ходя по ресторанти, разбирате ли“, отрязва ме Ренета Инджова, когато й се обаждам с поканата за разговор по телефона. Отне ми време, докато уговаря срещата си с нея, което подсказва, че първата жена министър-председател на България ще е труден събеседник. Знаех, че е взискателна и строга, лаконична в изказванията си, че не допуска хора до себе си и до личния си живот. Когато й казах, че ще говорим за близкото и далечно минало, за историите и преживяното, тя категорично даде да се разбере, че това няма да е толкова лесно. Все пак се съгласи да се видим в кафене, което си беше истински пробив.
Срещата ни е в „Ма Бейкър“ на ул. „Шейново“. Мястото е тихо и спокойно, сладкишите чудесни, а Инджова се оказа истински ценител на кафето. Спря се на торта с плодов вкус.
Ако има човек, който не си губи времето в празни приказки, то това е първата ни и единствена досега жена министър председател. Още със сядането на масата, поиска да разбере какво точно ще си говорим и в какъв обем трябва да бъде. Обясних й, а тя започна да дава препоръки.
Срещата ни е няколко седмици, след като Ренета Инджова получи голямата награда на международния форум Women Leaders Awards 2025. Естествено я попипах как е реагирала на това признание, изненадващо ли е за нея.
„Вие изразявате удивление, че е възможно да получа признание като жена лидер, макар и толкова късно – рязко ме попита тя. – Това е резонно, след толкова години служене на народ и държава. Иначе тази награда идва доста изненадващо за мен, защото не съм свикнала в България да отчитат мои заслуги и постижения. Никак не е лесно на жените да бъде даден простор за развитите сред глутница от алчни и амбициозни мъже.“
Явно съм я погледнала учудено, защото икономистката защити това крайно свое твърдение със статистика на ООН, която показва, че едва след 300 години статутът на жените и мъжете ще се изравни.
„Аз толкова успях за 30 години. С наградата бих искала да отправя послание да не допускаме втора жена министър-председател, ако не е поне на нивото на първата – казва със самочувствие Ренета Инджова. – Започнат ли и жените в политиката и властта да приличат на мъжете, ще е много жалко за всички ни.“
Опонирам й, че засега няма изгледи на българския хоризонт втора жена, която да стане премиер. „Дано не смятат, че аз съм причината за това. Обикновено предупреждавам, когато в политиката се появи неподходяща женска кандидатура. И за мъжете не правя изключение“, отбелязва тя.
След такова изказване, няма как да не я попитам дали все пак има някоя случка в историята й, която да показва, че жените са равни на мъжете в политиката. „Не ми прилича да разкривам лични неща, но често са ми казвали, че съм единствения мъж в страната, което не звучи като голям комплимент“, отговаря тя.
С комплименти или без, но Ренета Инджова трудно позволява да влезеш в света й.
За да разчупя обстановката я питам как минават дните на един бивш министър председател. Отговорът е красноречив за нрава й: „Минават в занимания на един маргинализиран от обществения живот политик. Когато понякога ме наричат „желязната лейди“, правят голяма грешка.“
Не съм съгласна с това твърдение, защото именно „желязната лейди“ намира сили и след смъртта на дъщеря си Ралица написва хроника на своя род. През 2017 година тя издава първата си и единствена засега книга „Philadelphia Regalis: Корени и цвят”.
Заглавието се състои наполовина от латинското название на билката ралица и наполовина от името на град Филаделфия, където дъщеря й Ралица живее със съпруга си и двете си деца. През 20014 година тя напуска този свят. Книгата излиза от рамките на първоначалния замисъл и се превръща в семеен роман на една 100-годишна фамилия. „Посветена е на дъщеря ми“, казва днес майка й.
Ренета Инджова е родена Нова Загора. Баща й Иван е работил като механик в промишления комбинат в града и в предприятието „Канцеларски машини“ в окръжния център Стара Загора. Майка й Надик Антраник Захарян е арменка и е била шивачка.
„Не ме карайте да разказвам повече. Каквото е трябвало всичко съм написала – казва бившият премиер. – Като човек остарее достатъчно, започва да разказва за детските си години. Рано ми е още за това“.
Може би е рано за Ренета Инджова да се връща към детството си, но все пак я питам какви са били интересите й като малка. „Би трябвало за политика да се смята всяко насочено действие към постигането на определен полезен резултат. В този смисъл всичко, което съм правила, е било политически насочено. Тоест полезно за семейството, близките, работата и колегите ми, за съюзниците, за враговете дори, защото и към тях съм се отнасяла с много голяма благосклонност – отбелязва тя. – При всички случаи по успех и постижения в училище съм била винаги първа.“
Ренета Инджова завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София през 1975. Остава там като преподавател по политикономия до 1984. След това преподава икономика и в Техническия университет. „И по времето на социализма, и след това еднакво бях третирана кат маргинален елемент, като човек, който не се вписва в стандартите – връща се назад събеседничката ми. – Като асистент в Икономическия, а след това и в Техническия университет са ме смятали за неблагонадеждна, политически некоректна и не изпълняваща повелите на партията, а след това и на така прокламираната демокрация. Каквито и режими да се сменят в България, аз все съм от страната на остракираните.“
При такива думи да се чудиш как птиченцето й е кацнало на рамото да заеме поста служебен министър председател. Тя се засмива при този въпрос и заявява, че това е голямата грешка, която системата е допуснала. „Условията, в които бях поставена след служебното ми премиерство, целяха да покажат, че не трябва да се допуска човек като мен да бъде премиер.“
В началото на 90-те години Ренета Инджова е икономически експерт на Съюза на демократичните сили
в Седмото велико народно събрание. А в периода 1993-1994 година оглавява Агенцията по приватизация. Според нея цялата тази подготовка съответства на бъдещата й политическа кариера като служебен премиер. А също и че има фундаментални познания в икономическата и социална област, както и добра философска и политологическа подготовка.
В онези години Инджова участва в една неформална група млади учени, която подготвя икономическата и идеологическата платформа на Съюза на демократичните сили. „Но ако смятате, че съм била в СДС, ще се излъжете. Още в през 1991 година бях първият отлюспен оттам. Причината беше, че не се вписвам в общата политкоректна схема“, припомня тя.
Питам я дали Иван Костов има пръст в тази работа. „Може да се каже, че той е един от основните злодеи“, е лаконичният й отговор. Ренета Инджова обаче уточнява, че с Иван Костова са колеги от Икономическия, предишни идеологически съратници и семейни приятели. „Но моля ви се, не ме занимавайте с него и с миналото. Аз съм жена уникален министър-председател, с провалени мъже колеги премиери не ме сравнявайте“, срязва ме тя.
Преди да стане служебен премиер, Ренета Инджова е директор в Агенцията по приватизация. Този период от биографията й е изпъстрен с ключови събития. Сред сключените от нея сделки за приватизация е за завода за шоколадови изделия „Република“ в Своге. Предприятието е закупено през 1993 г. от „Kraft Jacobs Suchard“. През 1994 г., пак под нейно ръководство, швейцарската компания Nestle придобива „Шоколадови и захарни изделия – София“ на стойност 2.1 млн. долара.
Ренета Инджова обаче се противопоставя на приватизацията на Слънчев бряг
като заявява че „иска да разбие мафията“ и че “туристическият сектор предполага силно обвързване между собственост и мениджмънт“. Тогава президентът Жельо Желев я нарича „героичната жена, на чиито крехки плещи се крепи приватизацията“.
Идва кризата с правителството на Любен Беров и Желев звъни на Инджова с въпроса съгласна ли е да стане служебен премиер. „Аз нищо не отговорих, защото ме посрещна неподготвена, спомня си тя. – Получих ново обаждане, че след 24 часа очакват отговорът ми да е да. Минаха тези часове, никой не се обади по телефона, но охраната на президента дойде и ме покани на среща при него.“ Пред сградата на „Дондуков“ 2 вече са се събрали журналисти в очакване на решението. А Инджова не може да откаже, за да не излезе, че се страхува.
Така тя става служебен министър-председател в 84-тото правителство от октомври 1994 до януари 1995 г. Сядайки в премиерския стол, Инджова публично обявява „тотална война с растящата престъпност“. Наложени са мерки срещу изтичането на поверителна информация, като се забранява изнасянето на служебни документи от чиновниците в държавните институции.
В МВР са привикани представители на охранителни фирми, като впоследствие вътрешният министър Чавдар Червенков заявява, че разполага с данни кои са фирмите, които се занимават с рекет.
Уволнени са шефът на Комитета по туризъм Емил Лозанов, директорите на хотел „София“ и парк-хотел „Москва“ Марин Грозданов и Любомир Веселинов. Сменен е надзорният съвет на Агенцията за приватизация. Отстранен е изпълнителният директор на Центъра за масова приватизация. В началото на ноември петима от шефовете на МВР се разделят с постовете си. Директорът на „Финансово-стопански“ отдел на Министерството на финансите – Иванка Гугалова е уволнена заради превишаване на разходите за командировъчни на служителите от Министерския съвет.
Служебният кабинет освобождава и председателя на Националната комисия по цените Васил Пехливанов поради некомпетентност и неефективен контрол върху поскъпването на стоките. Отстранен е и Никита Шервашидзе – шеф на Комитета по енергетика. Основен мотив за уволнението са договори, които нарушават държавния интерес. Сменени са началниците на митниците, на управление „Държавни разходи“, на данъчната администрация.
По сигнал за изчезването на информация за 960 промишлени фирми, изпратен от Ренета Инджова до прокуратурата, тогавашният главен прокурор Иван Татарчев започва проверка на бившия министър на промишлеността Румен Биков и бившия министър на труда и социалните грижи Евгени Матинчев.
Изчезналите папки съдържат финансови резултати, отчет за приходите и разходите, персонал, работни заплати, пазари, контрагенти, сключени договори и партньори.
В края на мандата си Инджова публично обвинява предишния премиер – професор Любен Беров, че неговото правителство е било на Мултигруп. А медиите й дават прозвището „желязната лейди на българската политика“.
Питам я какво я е амбицирало за тази действия тогава. „Тези неща нямат рационално обяснение. Просто приемете, че това е било така. Във всяка своя работа влагам такъв устрем“, отговаря тя.
Затова не е случайно, че през 1995 се кандидатира за кмет на София и остава трета след Стефан Софиянски и Венцислав Йосифов. През 1996 г. на изборите за президент Централната избирателна комисия отказва да я регистрира, но през 2001 е кандидат и получава 4,92% от гласовете. „Сега се чудим как отстраниха Марин Льо Пен от президентската надпревара във Франция, а тези неща при мен датират отпреди 30 години, казва тя. – Никой тогава не обърна внимание и сега сме в ситуация, в която в парламента може да се влиза и излиза като в Аврамов дом.“
Не е случайно, че Ренета Инджова влиза в челен сблъсък с изборната администрация, когато през 2012 година става шеф на Националния статистически институт. Остава на поста две години, като през това време обявява, че при преброяването на населението на страната от 2011 г. има много грешки и фалшиви данни. Тя обявява, че мъртвите души в избирателните списъци са милион.
Уволнена е от правителството на Пламен Орешарски. А причината, според нея е, че е поискала проверка, за да се види колко реално са ромите в България.
„Не търсете от мен да имам съмишленици, аз съм един остракиран елемент. Това доведе до пълното ми изолиране от всички възможни сътрудничества и партньорска“, казва днес първата жена министър- председател у нас.
Така се стига до онзи момент, в който в телевизионно интервю Ренета Инджова споделя, че чисти входа на блока, в който живее. Питам я дали днес продължава да го прави. „Всяка работя правя с голяма отдаденост, чистех входа до момента, в който този доброволен мой акт не се превърна в битова клюка, казва тя. – Тоест един акт, който трябваше да зарази други хора, се превърна в знак, че са успели да се разправят с мен да стигна дотам да чистя входове. Това приключи не защото не искам пространството да е чисто, а защото обществото не заслужава да продължавам да давам този пример.“
10 години от живота на Ренета Инджова минават в САЩ
Тя определя това време като изгнание, свързано с много пътуване. „Когато за трети път бях отстранена от политическия живот на България, се преселих при дъщеря ми и нейното семейство в Америка. Там разбрах, че това е мястото, където всеки може да се намери реализация и пространство, както е написано в Американската конституция“, казва бившият премиер.
Докато Инджова живее във Филаделфия, работата й е в сферата на хуманитарните и социални проблеми. Намеренията й тогава са да приложи този модел в български социални заведения. „Не пожелаха това ноухау, защото то не дава възможност за крадене“, отбелязва тя. Този период в живота на Ренета Инджова приключва със смъртта на дъщеря й.
Медиите може да се й сложили прозвището „желязната лейди“, но днес те не са в интересите на Ренета Инджова. Тя категорично не гледа телевизия. „Въпреки тази изолация, зная всичко. Как правя това е ноу хау и няма да го кажа. Имам канали“, отбелязва тя и започва да се смее, когато я питам, дали отново би станала министър-председател. „Трябва да попитате предложителите“, е лаконичният й отговор. В края на разговори ни тя споделя, че в момента я интересува изкуството. Смята, че неговите постижения остават, докато политическите винаги могат да бъдат заличени.
МЕНЮ
Сладкарница „Ма Бейкър“, ул. „Шейново“ 8, София
Френски кроасан с маскарпоне и малиново сладко – 6 ,90 лв.
Тарта с домашен ванилов крем и пресни плодове – 7, 90 лв.
Двойно еспресо – 4, 90 лв.
Капучино – 5, 60 лв.
Смути от ягода и банан – 6, 90 лв.
ОБЩО – 32, 20 лева
Петя БАХАРОВА
