1 декември 2025 година, 18 часът, София. Булевард „Руски“ е почернял от хора, които вървят към Триъгълника на властта. Трудно ще стигнат дотам, защото мястото вече е запълнено. В метростанциите „Сердика“ и „СУ Климент Охридски“ е човек до човек, не можеш игла да хвърлиш. Не дай Боже да се случи някаква авария, и вътре ще настане истински апокалипсис. „Метрополитен“ пуска допълнителни влакове, за да намали натиска. Иначе по улиците е спокойно. Засега.
Какво е общото между всички тези хора? Първо, максимум 10 процента от тях са на повече от 40 години, няма ги някогашните „червени бабички“, нито пък репресираните. Второ, в ушите си са забучили слушалки и всеки държи в ръка смартфон, за да е удобно да прави селфи или да снима видеа. Казват, че били 50 000 в София и още толкова в други големи градове от страната. Според някои са двойно повече, според други – двойно по-малко. А странното е, че нито политиците или властта, нито телевизиите, радиата, конвенционалните медии успяха да разберат какво се готви и каква е тази организация, която изкара на улицата толкова много хора. В друга държава ли живеят, или на различна планета, на какъв език говорят и от какво не са доволни?
Това е поколението Z, по-известно като Gen Z (Генерация Зет ), демографска група от хора, родени приблизително между 1997 и 2012 г. Днес те са на възраст 13–28 години. Често са определяни като най-дигиталното поколение, защото имат достъп до интернет, смартфони, социални мрежи още от най-ранни детски години. Затова те правят бърза връзка помежду си, а освен това изповядват общи ценности, често изграждани на базата на видеоигрите, които са тяхната голяма страст.
Поводът за протестите у нас е проектобюджетът за 2026 г., но едва ли някой се заблуждава, че толкова специфична и масово неразбираема тема може да е истинската причина. В следващите дни целта е по-ясно формулирана – оставка на правителството. Но походът на Gen Z у нас е част от вълната, която залива света и е нахално политици от статуквото да се опитват да обсебят този гняв. Непал, Перу, Мадагаскар, Мароко, Мексико, Филипини, Сърбия, Франция – млади хора напускат глобалната мрежа и излизат на протести по улиците срещу социалното неравенство и невъзможността на управляващите да се справят с проблемите на реалния живот.
В началото на септември 2025 г. правителството в Непал забранява достъпа до множество популярни социални мрежи и приложения, сред които Facebook, WhatsApp, YouTube, X. Официалното обяснение е да регулира дезинформацията, речта на омразата и измамите. Много млади хора възприемат ограничението като опит за цензура и се вдигат на протести, които бързо ескалират особено в столицата Катманду, но после обхващат и други градове на страната. На 8 септември голям брой протестиращи се насочват към сградата на парламента, разрушават бариерите и нахлуват вътре. Полицията използва водни оръдия, сълзотворен газ, гумени, а според разкази и реални боеприпаси. Според първоначалните съобщения най-малко 19 загиват, но при последвалите безредици броят на жертвите нараства и по различни източници е между 51 и над 70 души. Правителството отменя забраната на социалните медии, премиерът подава оставка и управлението е поето от временен кабинет. Тези събития са повратна точка в политическата история на страната. Основните искания са свобода на словото и достъп до информация, спиране на цензурата, справедливи институции, борба с корупцията, отговорност на политическия елит, икономически и социални реформи.
Протести има и в Мароко, те започват в края на септември 2025 г., а инициатор е младежко движение, наричано Gen Z 212 (от телефонния код на страната). Провеждат се демонстрации в много градове — Рабат, Казабланка, Маракеш, Агадир, Фес, Танжер. В началото протестите са предимно мирни, но в нощта на 30 септември – 1 октомври има множество улични сблъсъци и поне двама-трима са загиналите. Над 400 души са задържани, повече от 2400 души са обвинени в престъпления, свързани с протестите. По-добро здравеопазване и образование, повече възможности за работа, борба с корупцията и справедливост при разпределението на публичните средства – това са главните искания на младежите. Те критикуват големите държавни разходи за спортна инфраструктура заради очаквано съвместно домакинство с Испания и Португалия на Световното по футбол през 2030 г., защото болниците и училищата са занемарени. Gen Z 212 не е официална организация с централно ръководство, всичко се случва чрез социални медии и онлайн платформи (TikTok, Discord, Instagram). Това прави движението гъвкаво и трудно за контрол, но и по-трудно за диалог, тъй като няма ясно дефинирани лидери.
Масови протести избухват и в мексиканската столица против президента Клаудия Шейнбаум. На 15 ноември 2025 хиляди излизат по улиците на Мексико Сити и други градове. Демонстрацията започва мирно, но към края ѝ група маскирани (т.нар. black bloc) сриват метални бариери около National Palace, резиденцията на президента, което предизвика сблъсъци с полиция. Ранени са най-малко 120, от които 100 са полицаи. Арестувани са 20 души за кражба и побой. Протестите са организирани от група, наричаща се Generación Z México, която се представя като аполитично, гражданско, необвързано с партии движение на млади хора, недоволни от корупцията, насилието и липсата на перспектива. Част от исканията им са прекратяване на влиянието на престъпни картели, съдебна и институционална реформа.
Протести на млади хора срещу корупция, икономически трудности, полицейско насилие има още в Кения и Индонезия. В Париж и Берлин назрява конфликт между поколенията. Нова вълна от по-млади политици предупреждават, че поради демографския срив всеки ще трябва да плати своята цена за пенсионната реформа, включително възрастните.
Поколение Z протестира по различни причини, но има няколко ясно очертани теми, които ги обединяват. Най-общо казано, те излизат на улицата или организират онлайн кампании, защото усещат, че наследяват свят с множество нерешени проблеми, а традиционната политика реагира твърде бавно.
„В никакъв случай нито Gen Z, нито предходните поколения, нито следващите, които ще дойдат, могат да се третират достоверно като единен политически субект с единни политически интереси. Има леви, има десни, има анархисти и радикали, има хулигани и възпитани, грамотни и неграмотни, бедни и богати, наследствено привилегировани и непривилегировани. И прочее, и прочее. Защото заявеният универсален интерес „да живеем по-добре“ губи своята универсалност в мига, в който се изправи пред логично произтичащия от него следващ въпрос: „Как да стане това?“. Там пътищата се разделят, а някои от тях даже се сблъскват фронтално, смята доц. д-р Борислав Цеков, съсобственик на „Галъп Интернешънъл Болкан“.
Те са рожба на дигиталната среда
Израстват в условията на информационен хаос
Често се наричат digital natives – хора, за които дигиталната среда е естествена част от живота. Те са по-отворени към разнообразие, равенство, права на малцинствата, климатични промени. Склонни са да се ангажират със социални каузи, протести и онлайн активности. Предпочитат визуално съдържание (TikTok, Instagram, YouTube). По-прагматични и внимателни са към финансовите рискове в сравнение с милениалите (Генерация Y – родени в периода 1980–1995 г.) Силно се интересуват от психично здраве, баланс между работа и личен живот.
Gen Z протестира, защото усеща, че наследява свят с дълбоки кризи, които застрашават бъдещето му, а традиционните институции реагират бавно на климатичната криза, на икономическата несигурност, политическата нестабилност и информационния хаос. С протестите си те вярват, че ще принудят правителствата да направят реална промяна по прозрачен и справедлив начин.
Една от най-важните причини за недоволството на поколение Z е екологичната криза с екстремните температури, природните бедствия и влошеното качество на въздуха. Младите виждат, че политическите решения често се отлагат, а корпоративните интереси надделяват над науката. Затова настояват за бързи мерки, устойчиви политики и зелена икономика. Това поколение е израснало в дигитално свързан свят, където неравенствата по пол, раса, сексуална ориентация или икономически статус, се виждат ясно и се преживяват лично. Те протестират срещу дискриминация, злоупотреби с власт, полицейско насилие и нарушаване на човешките права, настояват за равнопоставеност и прозрачност в решенията на институциите.
Младите се чувстват все по-несигурно, те влизат в живот с висока инфлация, а жилищата са толкова скъпи, че са буквално недостъпни. Трудовият пазар е непредсказуем и не им дава гаранция за стабилност. Поколение Z цени цифровите права, за него е важна свободата на изразяване, вижда интернет като пространство за демокрация. Младите споделят попкултура, която е трудно разбираема за властта и по-възрастното население. Протестите показват, че поколението, което живее в дигиталната реалност, но изпитва все по-тежки реални икономически проблеми и липса на социална закрила, излиза на улицата, за да търси промяна.
Близо милион българи затварят „Цариградско шосе“ преди 35 г.
Разгневена тълпа нахлува в парламента по време на Виденовата зима
„Това е най-големият протест от 35 години насам“, казва Ивайло Мирчев и не е прав. Обяснимо е да не помни добре – на 7 юни 1990 г. Мирчев е само на 10 години. Тогава СДС организира внушителен предизборен митинг на „Орлов мост“. Близо един милион души се събират, водени от надеждата, че промените в страната ще донесат по-добър живот. Цялото „Цариградско шосе“ до хотел „Плиска“ е залято от хора, които пеят песента на „Щурците“ „Аз не съм комунист“ и скандират: „45 години стигат!“.
На 10 и 17 юни 1990 г. се произвеждат първите свободни избори за VII велико народно събрание. Избрани са 400 депутати, които трябва да приемат нова конституция. БСП печели с 211 места в парламента, следва СДС – със 144, ДПС има 23, а БЗНС – 16 депутати.
Шест години по-късно България е обхваната от дълбока политическа и финансова криза, един щатски долар от 500 достига до 3000 лв. Инфлацията надхвърля 300%, а средната заплата пада до равностойността на 5 долара. Фалират 15 банки, унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, за сметка на стопени дълговете на кредитните милионери. СДС организира множество протести срещу правителството на Виденов. На извънреден конгрес на БСП на 21 декември 1996 г. Жан Виденов подава оставка като председател на Висшия съвет и заявява, че правителството също ще си тръгне. За лидер на партията е избран Георги Първанов.
Новоизбраният президент Петър Стоянов още не е встъпил в длъжност и държавата е във властови вакуум. На 10 януари 1997 г. напрежението ескалира и около Народното събрание се събира огромна тълпа, хората нахлуват в сградата. Депутатите са евакуирани с автобуси, а по-късно полицията разпръсква протестиращите. Ексцесиите продължават през целия януари. Барикади са издигнати на ключови кръстовища в София. Страната остава блокирана до 4 февруари, когато БСП връща мандата и е постигнато съгласие за предсрочни избори. Пред храм-паметника „Кв. Александър Невски“ е организиран „Митинг на победата“, а стълбите лидерът на опозицията и бъдещ премиер Иван Костов гръмва бутилка шампанско.
В Сърбия протестират от 1 година
Искат оставката на президента и предсрочни избори
Година след срутването на покрива на жп гарата в Нови Сад, когато загиват 16 души, в Сърбия продължава да протестират срещу правителството. На 1 ноември 2024 г. покривът на новоремонтираната сграда пада и погребва стоящите отдолу хора. Сред тях е 27-годишният Стефан, син на Дияна Хрка. „Година по-късно все още не знам кой е отговорен. И никой не ни казва истината“, казва почернената майката. Трагедията в Нови Сад се превръща в символ на провалената политическа система, която според сърбите е корумпирана, арогантна и презрителна към населението. Ремонтните дейности на гарата са възложени на компании, близки до правителството, без да преминат през прозрачен тръжен процес.
Гневът заради фаталния инцидент вече е прераснал в общо недоволството от състоянието на държавата, която е в плен на енергийна криза и се задушава от висока инфлация. Много млади хора излизат на улицата, защото не виждат перспектива за живота си в Сърбия. Протестите са най-големите от времето на комунистическия лидер Слободан Милошевич и подкопава имиджа на страната пред външните инвеститори, който вече се чувстват несигурни да правят бизнес тук. Ситуацията ескалира и няма признаци скоро да се успокои докато не се изпълнят исканията – оставка на президента Александър Вучич, предсрочни парламентарни избори и кардинална промяна на системата.
Маргарита ДИМИТРОВА