Нова книга разкрива изключително интересни епизоди от живота пред и зад камерите в Холивуд, пред и зад кулисите на гигантската филмова индустрия. Най-ценното в нея е „аз“ повествованието. Защото авторът й – режисьорът, художник, аниматор и илюстратор Владимир Тодоров, един от малкото наистина успели българи в Меката на киното, разказва лични истории. Нарекъл я е с намигване „Холивудобългарин“, а подзаглавието на елегантното издание със знака на „Колибри“ е „В страната на илюзиите“.
Владимир Тодоров започва пътя си от студиото на Стивън Спилбърг в Лондон, за да стигне до Ел Ей, където е сред най-търсените аниматори през последните 30 години. Създава образите на някои от най-легендарните герои на фентъзи киното – триглавото куче Пухчо, Волдемор и Кентавъра от „Хари Потър“, Стюарт Литъл плюс елфи, джуджета, великани, кралици и всякакви страховити и гротескови персонажи. В студиото на Ули Майер работи за „Космически забивки“ и „Изгубени в Kосмоса”, за „Уорнър Брадърс“ се разписва в пълнометражния филм „Вълшебният меч: В търсене на Камелот”. С Роберт Земекис са партньори в „Полярен експрес“, „Беоулф“, „Коледна песен“. Българинът е създател на два късометражни анимационни филма – „Трепет“ и „Мечтател“, получили престижни международни награди. Пише книгите The Moon Rock, „Капризите на Оливър“ – в съавторство с Боряна Тодорова, „Архипелаг Ню Йорк“.
– Кой ви нарече холивудобългарин, господин Тодоров?
– Тръгна на шега в социалните мрежи – къде саркастично, къде сериозно, покрай споровете „за“ и „против“ Мария Бакалова. Няма подобна дума – затова е и без тире, малко е като жълтопаветник. Истината е, че бях далеч от идеята за подобно творение. Но когато ни заключиха заради пандемията – затвориха всички студиа и спряха продукциите, започнах да пускам кратки текстове, в които разказвах за филмите, провалите и гафовете, в които съм участвал. Беше с много самоирония. Бая народ ги четеше онлайн. И тогава няколко души ми подхвърлиха „Събери ги в книга“. Глупости, не е сериозно, минава и заминава – каква книга. Но после си казах защо пък не? Не е художествена литература, провокирана е от действителността, но не е и чиста автобиография.
Албена АТАНАСОВА
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
