Документалната лента на известния сценарист и режисьор Илия Костов „Смърт за автора, живот за героя“ е от най-интересните и смислени продукции в програмата на поредния София Филм Фест. Разказът е за мястото на Алеко Константинов в културните процеси на България, за активното му участие в социалните и политически събития в края на XIX век.
– Какво ново научихте за Алеко, докато подготвяхте филма, господин Костов?
– Всичко отначало и всичко ново. Около година се ровихме в архиви и библиотеки, за да открием истинската същност на Алеко без предразсъдъци и наслоени във времето митологеми. Личността се изгражда самостоятелно от детството и всяко преживяване, всеки детайл от биографията оказват влияние. Семейството, любовта на майка му, строгостта и студенината на баща му, образованието, книгите и музиката, изплъзващият се блян на любовта, младежките лудории, аристократичната надменност, високомерието на бедняка, който не се подлага за пари, „непоправимият бохемец“, страстният пътешественик, непоправимият идеалист… Това е Алеко.
– По училищен навик приемаме феноменалния сатирик повече като автор, отколкото като политик.
– Действително най-популярният образ на Алеко несъмнено е свързан с фейлетоните му, най-вече за Бай Ганьо. Малцина знаят за изключителната му роля в обществения живот. Ето какво казва неговият приятел Найчо Цанов: „Не познавам по-голяма загуба през времето на новия ни свободен живот от загубата на Алеко Константинов. От никого досега той не е достигнат, никой не може да го замести. Аз не говоря толкова за неговия литературен талант, колкото за онова морално значение, което той имаше за България. Положението, на което се бе издигнал хумористът, го правеше незасегаем. От присъдата му всеки се боеше“. За да се превърнеш в подобен обществен съдник са необходими качества, които днес биха звучали неадекватно и анахронично. Още тогава новоизлюпеното парвенюшкото общество е гледало на Алеко по този начин. Колко по-лесно и познато е да профанираш някой, който те превъзхожда по интелект, образование и морални качества.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
Албена АТАНАСОВА
