Зорница София Попганчева е известен режисьор и сценарист, която се готви за старта на снимките на поредния си филм „Три килограма щастие“. Образованието й е широко ветрило – завършила е живопис при професор Андрей Даниел в Художествената академия, специализирала е кинорежисура при академик Людмил Стайков в НАТФИЗ и реклама в Американския университет във Вашингтон, има и диплома от Училището за визуални изкуства в Ню Йорк. Има над 50 изложби и фестивални участия по цял свят с видео арт, инсталации, пърформанси, живопис, а дипломният й филм „Мила от Марс“ печели многобройни награди на национални и международни форуми. Следващите й игрални ленти „Прогноза“, „Воевода“, където е и в главната роля, „Майка“ с чудесната Дария Симеонова, както и документалните „Смъртта и целия път обратно“ и „Модус вивенди“ са оценени от критиката и публиката. Зорница София отдавна е доказала, че е от най-смелите жени в българското кино, неслучайно е внучка на полковник Петко Попганчев, корифей на висшия пилотаж и летец изпитател.
– Каква е историята в „Три килограма щастие“, госпожо Попганчева?
– Тя е на същата тема като в „Майка“ – за алтернативно родителство. И отново е вдъхновена от истински събития, за които ми разказа моят доктор. Този проект изстрада много. Кандидатства за субсидия в Националния филмов център поне шест пъти, два от които беше първи под чертата в комисии с шестима мъже и една жена. При тема, свързана с инвитро, стартът е, меко казано, неравностоен. Не казвам, че всички колеги от комисиите са подценили качествата на сценария ми. Но имаше некомпетентни коментари на оценител за репродуктивните проблеми на жените. При „непредставеност“ на жени в комисиите, които селектират проектите, се създава специфичен филтър на избираните сюжети. Възможно е този филтър да изключи женските теми, които спокойно може да ги има и във филм на колега мъж. В цял свят жените герои и женските теми са тренд. Не и у нас. Освен жребия, който определя селекционерите, има нужда и от механизъм за баланс в комисиите – поне три жени в седемчленно жури.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg