Ежедневно в десетки арт пространства пристъпва тълпа от вълнуващи се зрители, за да се срещне с магията на театъра. Един друг свят, който е възможен през абсолютното, сведено до тоталност, единение на драматург, режисьор, актьор, композитор, хореограф и множество мними лица, задвижващи сцената, осветяващи мрака, озвучаващи тишината, измитащи праха след опразването на залата, и още, и още. Всички те са онази група от хора (видими и невидими за профана), която съгражда театралната творба. Всред тия магьосници на театралното не упоменах един – художникът, чието дело е сценографията, костюмите и низ други детайли, без които изкуството на театъра не може.
Сценографията е понятие, което днес поради различни причини изследователите въвеждат, за да преодолеят недостатъците на термина „декор“, който трябва да разбираме единствено, както подчертава Дени Бабле, като нещо „полезно, ефикасно, функционално. Преди да бъде образ, декорът е средство. Той е инструмент, а не украса“. Казано по друг начин – декорът е еднозначна илюстрация на драматургичния текст, а сценографията – своеобразна сценична подредба на човешките действия, като по-скоро изяснява, а не илюстрира; изявява мизансцена чрез обмена между пространство и текст. Костюмите са друга важна част от цялостното пластично изграждане на спектакъла.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
