Надя Тодорова е актриса с неповторим чар. Във филмите не й дават главни роли, но пък във второстепенните тя е в стихията си. Неотдавна журналисти пресметнаха, че се е снимала в седем от 100-те най-обичани български филма за всички времена, сред които „Вчера“, „Опасен чар“ и „Дами канят“ на Иван Андонов, както и в „Господин за един ден“ и „Двойникът“ на Николай Волев. Преди нея са само Невена Коканова – с 13 роли, и Катя Паскалева – с 8.
Родена на 1 ноември 1925 година в Асеновград, Надя като че ли е орисана да бъде актриса. Баща й е първият кинопрожекционист в родния й град, а тя израства с филмите на гениалния Чарли Чаплин. Едва 8-годишна е избрана да играе Танца на снежинката край общоградската елха. Ушиват й пачка от бяла разтегателна хартия, цялата обсипана с лъскави пайети. Нейна снимка пък е публикувана на страниците на софийския вестник „Илюстрована седмица“. През годините, без да е титулувана със звания, тя не спира да работи, но отказва да се премести да живее в София и си остава в Асеновград. За щастие, преди да си отиде от този свят, успява да събере живота си в пет тетрадки и благодарение на тях издателство „Книгомания“ обнародва през 2017 година автобиографичната й книга.
Последните си години Надя Тодорова изкарва в Чехия при своята дъщеря Антоанета Теменугова – световно признат реставратор на икони. Макар да е прикована в инвалидна количка, актрисата прави картички, които подарява.
Малцина знаят, че Надя не е първото име, с което е записана в регистрите актрисата. Още с раждането си баща й я кръщава Евгения. Да, но по онова време, последна дума имат не родителите, а кръстникът – уважавана личност – доктор Леонид Доксиадис. Именно той решава да кръсти момичето на рано починалата своя сестра.
„Над купела в черквата аз съм била кръстена Надежда, започвайки живота си с две имена – пише в книгата „Живот в пет тетрадки“ Надя Тодорова. – По-късно, по време на паспортизацията, ме задължиха да избера едното и тъй като училищните свидетелства бяха на името Надежда, всички ме наричаха Надка, Наде или Надя. Аз си останах така, както бях благословена. Другото име, Евгения, беше зачеркнато в регистрите на общината.“
Първите си стъпки на сцена Надя прави през 1946 година в Асеновград, а пиесата, с която дебютира, е „Конфликт“, където играе ролята на тютюноработничка, бореща се за правата на колегите си. Баща й дава своята благословия да се занимава с театър, но и я предупреждава, че изкуството не е авантюра, не търпи изневяра и сурово наказва.
В дългата си кариера Надя Тодорова играе на сцената на различни театри, а емблематичните образи в киното и над 40-те филма, в които участва, я правят незабравима. И всички помнят култовите й реплики: „Значи така решихме да ги подредим на масата: роднина, милиционер, роднина, милиционер“ от „Опасен чар“ или: „Вземи ме лодкарю, на твоята ладия лека… Екиме, защо не вземем да забегнем двамата, да напуснем тоя прованс?“ от „Дами канят“.
Актрисата си отива от този свят на 90-годишна възраст на 21 юни 2016 година след продължително боледуване и усложнение от грип в болница в Чехия. Тленните й останки са пренесени в България и тя е погребана в Асеновград.
Режисьорът Иван Андонов я нарича „моя талисман“
За нея той е кръстникът й в киното, двамата снимат заедно 12 незабравими филма
Режисьорът, който има голяма заслуга Надя Тодорова да стане звезда в българското кино, е Иван Андонов. Той я нарича „моя талисман“, а тя него – „моя кръстник“. Двамата не са просто колеги, а и приятели. Разбират се прекрасно на снимачната площадка и с удоволствие да работят заедно в цели 12 филма.
„Снимките на „Дами канят“ започнаха в родния ми Асеновград – пише в автобиографичната си книга Надя Тодорова. – Иван го правеше на един дъх, но не пропускаше и най-дребните детайли, оглеждаше костюмите и перуките ни. Вечер се събирахме вкъщи, моят бачо Кольо (така му казваха) ни черпеше с домашно винце, ставаше ни весело и се зареждахме за следващия ден. Бяхме увлечени и сплотени, снимахме без умора, с желание и радост. Целият снимачен период беше един безкраен празник!
Няма да пропусна финала на филма, който не стана така, както беше замислен. На язовира всички преследвахме любимия Яким, мрежата във водата се скъса, но ние не дочакахме да получим нови указания от режисьора. Първа Невена Коканова се хвърли във водата, а след нея една по една я последвахме всичките – така, както си бяхме с роклите, перуките, обувките. Чух Иван да казва: „Абе, Надя може ли да плува?“. Не, не можех. Влюбените ухажорки провалихме финала и се измъкнахме от водата като мокри кокошки! Часът беше 4 сутринта. Заведоха ни в сауната на Гребната база, съблякохме мокрите дрехи, дадоха ни по един халат, качихме се в автобуса. Мен ме оставиха вкъщи, останалите – в хотела. Бачо Кольо ме погледна учуден и като му разказах, се разсмя и се пошегува: „Язък, нямах тоз късмет да взема застраховката“.
Това не попречи на филма да стане кинохит. Публиката го харесваше, смееше се и пълнеше киносалоните. Гледаха го и млади, и стари, любим е на зрителите вече 30 години.“
Надя няма как да забрави и работата си по друг филмов хит – „Опасен чар“, отново с режисьор Иван Андонов. „Правеше се кадърът как да наредим гостите за сватбата – разказва актрисата. – С Георги Русев си говорехме тихичко и аз се пошегувах: „Да ги наредим роднина, милиционер, роднина, милиционер, та да им запушим устите!“. Иван и операторът дочуха и се захванаха да снимат. Аз се притесних да не би да си имам работа с милицията. „На моя отговорност, Надя, не се притеснявай“, рече режисьорът и го заснеха. Така спонтанно, с участието на всички ни, се роди тази реплика, която се повтаряше при най-различни случаи.
Ролите ми не бяха централни, но макар и малки, не оставих да не бъдат забелязани и запомнени. Работих ги с голямо желание и любов. Хората с обич ме нарекоха „голямата артистка на малките роли“! А аз се шегувах, че най-голямата ми роля е да бъда жена само с един мъж цял живот.“
Любовта й с шофьора Никола пламва от една целувка
Не смее да го представи на родителите си, но заедно живеят щастливо 56 години
Странно или не, но Надя Тодорова среща мъжа на живота си след пътен инцидент. Когато с трупата на асеновградския театър тръгва на турне в Родопите, колата, с която актьорите пътуват, се поврежда. По това време Надя има връзка с момче от София и дори двамата се разбират на връщане от турнето тя да спре в Устово, оттам да отиде в Бели извор, да сключат брак и да изненадат всички. Да, но съдбата има съвсем други планове. След като колата се поврежда, отговорникът на трупата спира празен автомобил и моли шофьора да натовари декора и да откара актрисите в Асеновград. Колата спира в Проглед, за да могат всички да си починат и да хапнат. В ресторанта Надя сяда до шофьора, а той й предлага последната порция храна. Тя първоначално отказва, но след това се съгласява да си поделят яденето.
„Засмяхме се и започнахме да се храним от една чиния – пише в книгата си Надя Тодорова. – Откъде да съм знаела, че ще ядем двамата с този човек цели 56 години!“
По време на пътуването до Асеновград актрисата разбира, че той се казва Никола и е от Асеновград. Сяда до него и по едно време усеща, че той целува ръката й. На слизане пък предлага да се видят пак. Да, но Надя се разболява. По всичко личи, че намеренията на Никола са съвсем сериозни, защото след три дни той я посещава в дома й с букет цветя.
Като оздравява, актрисата отива на кино, избира си място в салона, а като сяда, до нея… Никола. Филмът свършва и от киното двамата си тръгват хванати за ръце.
„Не смеех да призная пред родителите си, че имам връзка – разкрива Надя Тодорова. – Знаех, че ще се възпротивят, особено милата ми майка, заради това, че аз съм актриса, а той – шофьор, и че заслужавам друга партия. Затова чаках сгоден момент да направя всичко възможно да приемат с моята обич и Кольо.“
И този ден идва. Актрисата решава да представи любимия си на Бъдни вечер. За щастие, всичко минава по план, а родителите й приемат Кольо като свой син.
Сватбата е в село Хвойна, но тъй като кмета го няма, трябва да го търсят. А той отишъл да коси сено. Откриват го на ливадата. Водят го в кметството и както е с работното облекло, ги бракосъчетава. Без бяла рокля и воал Надя се омъжва и така започва нейният 56-годишен семеен живот. Не минава много време и актрисата разбира, че е бременна. Бебето се ражда на 5 юни 1954 година и тежи цели 5 килограма и 200 грама, а името, което му дават, е Антоанета.
През 2003 г. Надя прави втора сватба със своя любим Кольо. Тя се венчава за него и сключват така желания от двамата църковен брак, а техен кум става големият им приятел – художникът Иван Кирков. Така актрисата изпълнява заръката на майка си, на която дава обещание, че с Кольо ще получат Божие благословение.
Надя и Никола са заедно до 28 февруари 2009 година. Няколко дни по-рано Кольо е приет в болница. Чувства се отпаднал, няма сили, лекарите му преливат кръв. Когато Надя се свързва с него по мобилния телефон, гласът му е бодър. Тя го окуражава и му казва, че го обича, а той отговаря: „И аз ви обичам!“.
„Това бяха последните думи, които си казахме с моя Кольо – пише в автобиографията си Надя Тодорова. – Господи, дай ми сили да изживея този тежък момент! Как без него?! Знаехме и двамата, че единият ще си отиде по-рано, говорехме си за това и аз му казвах, че е кавалер и трябва да отстъпи първо аз да съм… Сега галех и държах здраво студените му безжизнени ръце, плачех и не исках да го пусна да си отиде от мен. Мъката ни беше безкрайна. Той остана в сърцата ни и никога не си е тръгвал от нас.“
Дъщеря й Антоанета Теменугова: Случваше се да бъде и тъжна
Лекуваше тъгата, като правеше ремонти, за ужас на баща ми, който трябваше да ги изпълнява
Дъщерята Антоанета Теменугова пристигна в България в началото на ноември за 100-годишнината на своята майка, а по този повод в Асеновград бе открита паметна плоча на Надя Тодорова, която бе поставена на сградата на читалище „Родолюбие“.
„Мама беше силно изразителен човек, с много енергия и завладяващ поглед – типичен скорпион – каза Антоанета Теменугова. – Хората все още я помнят и обичат, знаят я и по-младите. Беше щастлива, когато получаваше любов и радост от публиката. Това й беше достатъчно. И след всяка премиера се впускаше в нови проекти и пътувания. Публиката обича истината и най-малкото преиграване се забелязва и усеща. Истинското актьорско изпълнение се оценява. Българинът обича хумора и принципа да се казва всичко в очите, смее се на директните и наивни реплики на героините на Надя Тодорова, на нейното чисто и искрено изпълнение. Героините й са динамични и убедени в това, което правят или казват. Те са недодялани и упорити, но много добросърдечни… И това ги прави близки до хората от всяко следващо поколение.
Случваше се да бъде и тъжна, като на всекиго, но бързо се захващаше за домакинска работа. Тогава измисляше ремонти и премествания вкъщи за ужас на баща ми, който трябваше да ги изпълни в по-голямата си част. Така лекуваше тъгата, но за хората си остана винаги усмихната и лъчезарна.“
Другите за нея
Мария Статулова:
Имаше нежно чувство за хумор, но понякога и взривно
Надето Тодорова присъстваше в киното, театъра и в живота с чест и достойнство, с цялото си благоухание! Тя се радваше на всичко, имаше нежно чувство за хумор, понякога вривно. Защото нейната енергия, нейната душа беше като вулкан. Надя сякаш носеше смеха и радостта на целия свят. Представете си голям мечок, мек, нежен и прегръщаш хората, който и насън се усмихва. Ето това беше за мен Надето.
А тя често беше в комбинация с Георги Русев. С тях двамата винаги падаше луд смях! В момента, в който кажеха „стоп камера“, те започваха с вицовете, ама не просто да ги разказват, а да ги изиграват като представление.
Бих я нарекла Майка Кураж, да ми прости Брехт. Но тя наистина сякаш беше родена да бъде щедра и грижовна.
Георги Мамалев:
Тя беше народен човек
С Надя Тодорова се опознахме по-добре, когато започна да идва като гост в тв предаването „Клуб НЛО“. Знаех, че с нея мога да си говоря на всякакви теми по всяко време. Тя беше народен човек в хубавия смисъл на думата, а в работата – самороден талант. Личеше си, че в някои филмови сценарии са вмъкнати роли специално за нея. Били малки? Няма значение, това винаги е голямо постижение за една актриса.
Боряна Пунчева:
Последната й среща с публиката бе в Прага
Повод за запознанството ми с Надя стана филмът „Дами канят“. Снимахме много в Асеновград. Тя често ме прегръщаше, разсмиваше, поглеждаше ме дяволито, което означаваше: „Спокойно, малката! Не бързай, имаш време!“.
Заради Асеновград от гърдите й се откъртваха най-тежките въздишки – беше се пренесла в Чехия при дъщеря си Тони и се чувстваше безродна. Макар и красива, Прага си остана за нея чуждо място, в което няма корени, приятели, биография. Там, в залите на българското посолство, се състоя последната й среща с публиката. Беше изключително емоционална вечер – показаха филм, посветен на Надето, а нейната скъпа дъщеря представи изложба с картини.
Надя знаеше, че истинската актриса остава на сцената, докато падне последната завеса. Седеше в инвалидната количка като на трон. Беше борец и стоик!
Люба Маричкова:
Осветяваше всичко с таланта си
По време на снимки Надя винаги стоеше някъде настрана, нещо си мислеше, нещо се вглъбяваше, от време на време тихичко си говореше с Иван Андонов. Искаше да навлезе колкото може по-дълбоко в образа и всичко най-смешно ставаше пред камерата. Да разсмееш някого е много по-трудно, отколкото да го разплачеш. Комедията е мъчен жанр, затова се иска голяма сериозност и съсредоточаване в работата.
Надя беше от тези хора, които, като се появят някъде, запълват цялото пространство. Осветяваше всичко с таланта си, и то без никакво старание. Тя беше скромна. Талантът е скромен! Живееше в хармония със себе си и семейството си и това й даваше допълнително много голяма свобода, сила и енергия за работа.
Антон СТЕФАНОВ
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg