Истинското й име е Антоанета Линкова, но всички я знаят като Роксана. Певицата от Кнежа, чиято звезда изгря в „Гласът на България“, днес е едно от известните имена в попфолка. Признава, че е фен на риалити форматите и е участвала в „Къртицата“, „Хелс Китчън“, а сега и в „Като две капки вода“.
Роксана не се плаши да се хвърля в дълбоки води. Миналата година дори беше кандидат за депутат, но не успя да влезе в парламента. За сметка на това пък се омъжи за трети път.
2025 година е специална за нея не само заради участието й в „Като две капки вода“. На 4 октомври Роксана ще стане на 40.
– Роксана, веднага ли приехте поканата да участвате в „Като две капки вода“?
– Когато Дони (музикалният продуцент на шоуто – б.а.) ми се обади да ме покани, много се зарадвах. Не можех да сдържа емоцията си. Бях истински щастлива. След десетина дни обаче започнаха въпросите и се питах: „Абе, къде отивам аз?“, „Ще се справя ли?“. Появи се притеснение дали ще мога наистина да оправдая доверието, което ми гласуват. „Като две капки вода“ не е предаване като всички останали. Тази сцена е различна! Да, била съм в „Гласът на България“ и там имах лайфове всяка седмица, но не беше същото.
– Какво е по-различното?
– Много неща. Най-трудно е да излезеш от себе си. Ще цитирам Рафи, който ми каза: „Остави Роксана на асансьора!“. И наистина е така. Ако не го направиш, просто няма как да изградиш образа по най-добрия начин. Освен това, когато на бутона на късмета се падат изпълнители, които са далеч от мен, като Петя Буюклиева и Бони Тейлър, все едно ме пращат на друга планета. Даже на репетицията при Етиен Леви се разплаках. Обясних му, че не знам какво ще правя на лайфа. Той обаче ме успокои: „Да се притесняват онези, които не могат да пеят. Ти си последният човек, който трябва да се притеснява!“. На Етиен му харесва, че гледам сериозно на всяка задача и не спира да ми повтаря как трябва да се забавлявам на сцената.
– Добре, но на първия лайф имитирахте Софи Маринова, и то с песен, която сте изпълнявала много пъти. Рачков обаче издаде, че не сте спрели да треперите. Защо толкова се притеснявахте?
– Да, така е и сега ще разкрия истината. Усещах сърцето ми да бие толкова силно, че ми беше трудно да овладея тялото си. За да пея нормално, беше нужно сърцето да се успокои. Хората си мислят, седейки на дивана вкъщи и гледайки ме на плазмата, че ми е много лесно. Ами не – не ми е лесно! Вярно е, че песента „Плачещо сърце“ съм я изпълнявала милион пъти, но проблемът въобще не беше в баладата, а в неспокойното ми сърце.
– Това друг път случвало ли ви се е?
– Имах концерт в Истанбул. Организаторите ме преведоха през едни коридори, за да изляза на сцената. Две минути преди да се кача, разбрах, че на концерта има над 15 000 души. В момента, когато излязох, се обърнах към озвучителя ми и му казах, че ми е лошо. Той ме посъветва да не гледам публиката и да изчакам, докато това море от хора ме аплодира. Послушах го, бързо се окопитих и всичко мина страхотно. Но на „Капките“ не стана така. Трябваха ми близо две минути, за да се успокои сърцето ми, а песента е само три минути.
– На втория лайф как така се отпуснахте? Там видяхме една съвсем различна Роксана!
– Може би многото репетиции си казаха думата. Аз репетирам по 5–6 часа всеки божи ден. Петя Буюклиева ми се обаждаше често и ми даде много кураж, за да вляза в нейния образ. А и вече намерих рецептата – преди лайф пия мента глог и валериан и излизам спокойна на сцената.
– Амбицирана ли сте да победите?
– Не! Дори не мисля за това. Смятам, че аз съм последният човек, който може да грабне победата.
– Защо се подценявате толкова?
– На мен това ми е генерален проблем. Аз нямам самочувствие. Прави ми впечатление, че тези, които са добри в своите професии, нямат достатъчно високо мнение за себе си. Все имаме притеснение дали ще се справим. Докато хора, които не могат да пеят, не се интересуват изпълняват ли песента фалшиво, или не. За тях е важно да са на сцената.
– Да поговорим за това какво се случва зад кулисите. Преодоляхте ли най-после страха от асансьора?
– Да, но от екипа си правят постоянно някакви майтапи. Дори го спират по средата. Пускат го ту нагоре, ту надолу. Вече знам, че го правят нарочно заради мен.
– А Рачков ще продължи ли да ви съпровожда в асансьора, за да ви пази страх?
– Май ще е така до края.
– Кой изпълнител много искате да ви се падне на бутона на късмета и кой въобще не желаете?
– Не искам да пея на английски и не искам повече рок! Само че пак ми се падна рокаджия, и то Данчо Караджов. Певиците, които обожавам от дете, са Уитни Хюстън и Драгана Миркович.
– Има ли приятелство между участниците в „Капките“?
– О, да. Много си помагаме, всеки от нас се вълнува за другия. Молим се всичко да мине както трябва. Дори шоумени с голям опит в телевизията, като Иван и Цитиринко, както аз го наричам, излизат с притеснение на сцената. Подкрепяме се. Много ни е семейно всичко. Няма злоба, няма завист!
– Не знам дали осъзнавате, но вие направихте чудо – Фънки ви целуна ръка!
– Да, и това ще го помня, докато съм жива! Когато Фънки тръгна към мен, аз чувах гласа му в главата си как ми казва: „Не ставаш! Спри да пееш тази музика!“. Но в момента, в който ми целуна ръка, не можех да повярвам какво ми се случва. Има една снимка, която е запечатала точно този момент, и даже мисля да си я сложа в рамка.
– Преди старта на шоуто казахте, че най-много се притеснявате именно от Фънки. Защо толкова се страхувате от него?
– Фънки обича да хапе. Но той е прав за повечето от нещата, които казва. Проблемът при мен е, че аз съм ревлива и емоционална и ако ме критикува по-остро, бързо ще се смачкам.
– Ще ви върна години назад и ще ви припомня, че вие критикувахте същото това жури за оценките, които дава.
– Постъпила съм така, както съм го почувствала в момента. Аз съм изключително честен човек и това, което никога не прощавам, е лъжата. Не ми харесва, когато си пял за 10, а ти дадат 4. И е без значение дали това се е случило на Фики, Поли Генова, Мария Илиева или Софи Маринова.
– На този етап чувствате ли се справедливо оценена от журито?
– За момента – да. Как ще е нататък – не знам. Естествено че винаги искам да ми дадат повече. Но само ако съм заслужила. Ако не съм – няма нужда да ме ласкаят излишно.
– Имате ли притеснение за финала? За първи път той ще е на стадион „Васил Левски“ и ще трябва да пеете пред 40 000 души.
– Притеснявам се, вълнувам се. Въобще това е една такава емоция, която не мога да я опиша. По-големият ми брат ми каза: „Аз живея за момента да те видя на този стадион и как пееш пред 40 000 човека“. Вярвам, че това ще е нещо велико, защото всичко, зад което застане господин Халваджиян, винаги е успешно.
– Каква е тази ваша любов към риалити форматите? Кариерата ви тръгна от „Гласът на България“, след това участвахте в „Къртицата“, „Хелс Китчън“, а сега и в „Капките“ .
– Явно колкото ги обичам аз, толкова ме обичат и те. Някаква химия има между мен и предаванията.
– Миналата година изненадахте всички, като решихте да се кандидатирате за депутат от листата на партия МЕЧ. От сегашна гледна точка смятате ли това за грешен ход?
– Не, не смятам това за грешка. Политиката е… (Дълго мълчание.)
– Мръсна игра!
– Благодаря, че го казахте. Аз не посмях. Мръсен е пътят, по който се върви в политиката, и сега се радвам, че Бог така подреди нещата да не вляза в парламента.
– Сега МЕЧ са в Народното събрание. Не искахте ли отново да се включите в листите им?
– Не! Мислех, че мога да помогна на моя етнос, но се оказа, че той е свикнал да живее по един начин и ти трудно можеш да промениш това. Не се срамувам от ромите. Обичам тези хора и ми е мило за тях. Онези, които искат да се интегрират, вече живеят по-добре, но другите, които не желаят – няма да го направят, дори и с моя помощ. Това, от което се срамувам обаче, е начинът, по който ни управляват, от безхаберието, от беднотията, на която ни подлагат. Не може да оставиш възрастните хора да мизерстват и децата да са неуки. Не е нормално само в София да има работа, а в село Галиче например всички да са безработни. Няма как целият народ да се изнесе и да живее в столицата.
– Много роми вече емигрираха в чужбина!
– Голям процент заминаха в Германия, Белгия, Нидерландия. Пръснаха се навсякъде. Но знаете ли – децата им там са много добре. Говорят минимум два езика – този на държавата, в която се намират, и задължително английски, плюс ромски или турски. Ходят на училище, хладилниците са им пълни, спазват законите. Всичко е по много различен начин. Но у нас нещата не се получават.
– В „Капките“ казахте: „Аз съм менте ромка“. Защо така се определяте?
– Да, така е, защото съм ромка, която не говори цигански. При нас булките не се купуват и продават, задължително е да учиш. Ако се ожениш малък, ядеш бой. Родителите ни много държаха на образованието. Аз бях черната овца вкъщи, просто защото много исках да пея.
– Брат ви Радослав, с когото участвахте в „Гласът на България“, не избра да пее попфолк, а заложи на рока. Съжалявате ли, че кариерата му не потръгна така, както се случи при вас?
– Съжалявам, разбира се. Ние сме започнали и двамата с нашата музика, но той реши рязко да смени стила. Изключителен талант е и заслужава много повече. Неговото пеене според мен е много по-трудно от моето. Той сега ми помага в „Капките“. Дори каза, че не може да повярва как добре пея на английски, при условие че съм скарана с този език.
– Миналата година беше специална за вас, тъй като вдигнахте голяма сватба с Мариян Митев-Неч. Но обяснете ми, защо трябва винаги да сключвате брак, и то три пъти. Не може ли да си живеете без подпис с мъжа, когото обичате?
– Същото ми го каза и Азис. Бяхме с него на участие в Белгия и той започна: „Сега знам какво ще направиш! Пак сватба, пак ще се появи бебе“. Заявих му, че повече деца няма да раждам, но сватба ще има.
– Нищо не се знае – може да си имате детенце.
– Не, не. Убедени сме, че не искаме. Мъжът ми си има едно, аз – две. Радваме се на три прекрасни деца. Но ако ме питате каква е голямата ми мечта – тя е да имам дъщеря. Явно обаче не ми е писано да ми се случи.
– Не ми отговорихте – защо вдигнахте трета сватба?
– Защото мъжът ми я заслужи! Това беше най-истинската сватба в живота ми. Неч е принцът на белия кон, който съм чакала. Винаги съм си го представя точно такъв. Той е моята сбъдната мечта.
– Значи да разбирам, че това е най-голямата ви любов!
– Най-голямата! И мисля, че няма да имам по-голяма от него.
– С какво е по-различен от мъжете, с които сте били?
– Той е много разбиращ, отговорен, интелигентен, говори шест езика. Винаги ми обяснява нещата с блага приказка. Ние сме една зодия – Везни. Рядко се караме. Ако избухне някой вкъщи – това съм аз. Той е приел, че съм по-сприхавата. С този човек ми се твори, с този човек ми се строи. Всичко ми е приятно с него.
– Да, но неговият бизнес е в Германия и пътува често. Това не пречи ли на връзката ви?
– Беше пречка, сега го приемам много спокойно. Ние сме денонощно на телефона. Чакам си всяко негово връщане.
– Не сте ли ревнива?
– Ревнива съм. Той също. Но аз съм сигурна в любовта на този човек.
– Поддържате ли връзка с бившия ви съпруг Александър, от когото е вторият ви син?
– Да, в прекрасни отношения сме. Много го уважавам. Той създаде хубаво семейство след мен. Александър е чудесен баща. Просто не беше добър съпруг за мен. Винаги ще го обичам, подкрепям и уважавам като баща на детето ми.
– Вие се разделихте по доста грозен начин, но явно това е останало завинаги в миналото?
– Да, грозно се разделихме, но това е минало наистина. Сега много си помагаме. Той вече си има второ детенце и през цялото време аз бях в течение какво се случва покрай раждането.
– Как са децата ви? С толкова ангажименти имате ли време за тях?
– Е, сега ме настъпихте по болното място. Малкият живее при баща си. Пътувам да го виждам или пък татко му го води при мен. Чувствам се гадно, че не съм постоянно с него, и много ми става мъчно като не го видя една седмица. Големият ми син си е при мен, но той е самостоятелен вече.
– Да не ви направи баба скоро?
– На 23 години е, има си приятелка и моята астроложка каза, че до края на годината ще се ожени. Така че мечтаното момиченце, което толкова искам, мисля, че ще дойде от него.
– Какво ви предстои в професионален план?
– Предстои ми нова песен от аранжора Данаил Ганев. Пуснах парчето „Разочарование“, в което участие взима и Софи Маринова. То тръгна много добре и за осем дни има един милион гледания. След финала на „Капките“ ще видите нещо изключително интересно – квартет, в който пея, но нищо повече няма да издам. Пожелавам си само здраве, късмет и успех, за да реализирам всичко, което съм замислила.
Антон СТЕФАНОВ
