
Историите му са уникални, неочаквани, на ръба на реалното, иронични и много интересни. Едва ли има човек, който да не е гледал репортажите му и да не е цъкал с език, потресен от видяното. Неслучайно го наричат Царя на абсурда, спират го по улиците, звънят му по телефона и го молят за помощ. Неотдавна той обяви не на шега, че ще се кандидатира за президент на следващите избори.
Отне ми време, за да се срещна с Румен Бахов. Журналистът и автор на рубриката „Пълен абсурд“ по Нова телевизия пътува непрекъснато из страната и буквално е неуловим.
Бахов се подвоуми в кой от няколкото му любими ресторанта да се срещнем. Избра този в столичния квартал „Изток“. Няма да споменаваме името му, защото събеседникът ми е телевизионно лице и афиширането на едно или друго заведение се приема като реклама. „Почитател съм на по-традиционни български ястия. Извинявам се на любителите на всякакви гурмета и извратени манджи, но не намирам това за проява на добър вкус – обяснява Румен, докато разглежда обедното меню. – Смятам, че човек трябва да се храни просто, разумно, рационално и да има безкрайно уважение към храната.“ След подобно изказване няма как да не си поръчваме фасул с ребра, телешки наденички и салата от зеле и моркови. „Минерална вода пия аз“, казва той и поръчва една бутилка.
Румен Бахов е още под впечатлението от професионалната гимназия „Васил Левски“ в Ихтиман, където снима репортаж ден преди срещата ни. Повод да отиде там е клип, разпространен в социалните мрежи, на който се вижда как ученици се кършат под звуците на кючек. Едно от момчетата танцува на маса, а медиаторът, който се оказва професионален музикант, свири на саксофон. Учителите и всички, гледали клипа, са възмутени, коментират, вдига се шум. „Зад всеки на пръв поглед абсурд се крие друг, по-голям“, казва Бахов. Журналистът отива в гимназията и прави пълна възстановка на случващото се в клипа. Оказва се, че учителите са скандализирани най-вече от факта, че на маса в помещението има бутилка с бира. В клипа не се вижда някой да я надига, но все пак алкохолът е налице. „Историята се оказа малко по-различна. Бях поканил директора, медиатора, представител на регионалното управление на образованието, учители, самите ученици от клипа и родители – разказва царят на абсурда. – Оказва се, че клипът е сниман в междучасието. Децата разказаха, че специално помолили медиатора да посвири. Бащата на едно от момчетата обясни пред камерите, че това е тяхна традиционна музика и се забавляват с нея. Аз не можах нищо да кажа, защото всеки има право на музикални предпочитания. Явно клипът е имал за цел музикално да приобщи учениците“, отбелязва Бахов. Дали е станало това приобщаване, само можем да гадаем, но 24 часа след излъчването на „Пълен абсурд“
репортажът набира над милион и двеста хиляди гледания
в официалните канали на Нова ТВ, в Тик Ток, Инстаграм и т.н. Цялата история с кючека се оказва загрявка за коледно-новогодишната програма, които учениците искат да организират. Търсят съдействие от медиатора и той им демонстрирал как може да стане. „Оставям на зрителите да преценят дали сме за или против кючека, или кючекът е метафора на нещо друго“, казва господин „Пълен абсурд“.
Рано сутрин е. Още е тъмно, но колата на телевизията с Румен Бахов пътува към поредната абсурдна история. Целта на поредния му репортаж е друга, но журналистът и операторът се натъкват на бус с 8 работници от Гоце Делчев. Групата тръгнала към строителен обект в София, но попада в зейнала шахта на пътя. Журналистът се оказва в центъра на сериозна катастрофа. Пострадали няма, но целият заден мост на буса е откъснат, а пътниците уплашени. Зрителите, които са гледали тази история в „Пълен абсурд“, са видели как пристигналите полицаи не само че не помагат на пострадалите, а пишат акт. Според катаджиите шофьорът на буса се движи с несъобразена скорост и така попада „на предвидимо препятствие на пътя“. „Колко предвидима може да е една шахта без капак, и то в тъмното? – пита риторично Бахов. – Законът допуска хипотезата, че стопанинът на пътя е виновен, но практиката показва друго. Тези работници със собствената си саможертва и с глобата, която отнесоха, вероятно са спасили нечий живот. Само си представете какво щеше да се случи, ако някой с по-висока скорост беше попаднал в тази яма. Когато си си платил винетка и данъците, би трябвало спокойно да пътуваш по българските пътища, а не да те глобяват за необезопасена шахта.“ По този повод Румен Бахов призовава хората да съдят до дупка всички стопани на пътища у нас, които са им причинили подобни неудобства.
Докато си говорим, телефонът му не спира да звъни,
получава съобщения по всички възможни канали. Признава, че понякога е тъжен, защото няма физическа възможност да откликне не всеки. „Много добре знам, че когато човек е на зор, неговият проблем е най-важният на света. За съжаление, се налага да пресявам историите и се извинявам за това“, казва той.
Със или без извинения, но всъщност Румен Бахов е нещо като телевизионен омбудсман. Той не се определя като такъв, но ми казва, че ще се кандидатира за президент. Решавам че това е някаква шега, защото при него е тънка границата между иронията и сериозното. Той обаче заявява, че в това негово намерение няма никакъв майтап. „Крайно време е да го направя – категоричен е. – Отговарям на всички базисни условия за това – възраст и почтеност. В цивилизования свят много се държи на тези две условия. Смея да твърдя, че в живота си съм натрупал някакъв опит. Вече 30 години се занимавам с проблемите на хората. Не фаворизирам себе си, но мога да бъда достоен участник президентското състезание, с цялото му уважение към всички, които ще срещна. Дълбокото ми вътрешно убеждение е, че най-хубавото в моята професия е възможността да се разрешават сериозни обществени казуси и да се помогне на някой, който се е обезверил и години наред се е блъскал в бетонната стена на бездушието на администрацията.“
Румен Бахов е откровен и признава, че отдавна не изпитва сантименти към собствената си персона. Не страда, ако в нещо не успее, защото знае, че е направил всички възможно по собствените си сили.
В кариерата на господин „Пълен абсурд“ първо е радиото, а после телевизията. И днес е категоричен, че радиото е чудесен трамплин към малкия екран. Дори препоръчва на всички, които искат да се занимават с телевизия, да прекарат няколко години в радиото. „То дава чудесна база, там можеш да усвоиш важното умение да комуникираш със събеседниците си“, отбелязва той.
Първите стъпки на Бахов са в радио „Дарик“. Преди да стане лице на рубриката „Пълен абсурд” по Нова ТВ, дълги години работи в Българската национална телевизия.
Заради репортажите му започва да го наричат Царя на абсурда.
Историите му често изглеждат извън всякаква логика и наподобяват сюрреалистичен филмов сценарий.
Преди да изгрее в радио- и тв ефира обаче, Румен Бахов завършва политология, а след това журналистика. „Бях воден от американския модел, според който, ако човек иска да се занимава с журналистика, първо трябва да завърши нещо друго“, обяснява той.
Телевизията го влече, защото има визуално въздействие и без думи може да каже много повече. Бахов изтъква, че днес всеки може да снима с телефона си и в реално време да покаже в социалните мрежи какво се случва. „Древните обаче са казали – казаното отшумява, писаното остава“, отбелязва той и е дълбоко убеден, че ще има ренесанс на писаното слово. След това лирично отклонение Румен Бахов ме разказва една от знаменитите си истории. Преди много години той се вбесява, купува сватбарска тонколона и я стоварва на надлез над автомагистрала „Тракия“ в района Чирпан. Причината е, че крадци редовно опустошават парапетите на надлеза и камъни падат върху минаващите автомобили. Бахов застава на проблемното място, слага колоната и пуска музиката с пълна сила. В заснетия репортаж той се обръща към тогавашните президент и премиер с думите, че няма да остави тази работа така. Минава време, Румен се връща при надлеза, отново е с колоната, по която пуска чирпанско хоро в знак на задоволство, че успява да принуди Агенция „Пътна инфраструктура“ да се погрижи за съоръжението. Оттогава минават 15–16 години, но и в момента този надлез е със здрави парапети, даже има и камери.
Питам Румен Бахов дали политици са го търсили след репортажите му. Отговорът му е положителен. Хората с власт му предлагали помощ. Е, получавал е и заплахи от засегнати в материалите му, но както казва Румен – „просто не ми пука от тях“. „Изповядвам превилото, че ако се уплашиш веднъж, трябва да напуснеш тази работа. Иначе няма да имаш усещане за собственото си достойнство“, казвай той.
Тъжната, комична, трагична история на Марин Милков обаче го разтърсва
Минават години, но и до днес той си спомня за нея. С колегата му оператор Десислав Митов намират Марин на няколко метра под земята, в огромна шахта на парното във Велико Търново. Преди това негов познат му казва, че по всяка вероятност в шахтата има труп. Първоначално Румен леко се усъмнява, но все пак отива на мястото. През бетонния отвор вижда страхотна мърсотия и плъхове, които гризат жив човек. Това е Маринчо, тежащ 37 килограма, в абсолютно безпомощно състояние. Впоследствие става ясно, че мъжът е без близки и в тежка депресия. Освен това се е отдал на алкохола и продал за 10 лева личните си документи.
„Картината беше ужасна. Дълго време водихме преговори преди да го извадим от шахтата. Маринчо беше шокиран от нашето присъствие, а ние – шокирани, че сме го намерили – разказва Бахов с видимо вълнение. – По едно време се отпусна и сподели, че обича еклери и боза. Веднага му купих. Той гледаше през шахтата нагоре с невярващи очи. Така Маринчо от долната земя събра кураж и с наша помощ излезе на горната.“
Мъжът е настанен в приют в Горна Оряховица, където се грижат за него и след три месеца изглежда значително по-добре. Когато Бахов разнищва историята, разбра, че Марин Милков е осъждан за „леки прегрешения“. В една тъмна нощ с двама авери минават през читалището в Горна Оряховица и „по невнимание“ изнасят част от музикалните инструменти на фолклорния състав. За да има по-завършен вид историята, в неделя Маринчо и ортаците му отиват на битака с идеята ги продадат. Ръководителят на състава също се оказа там и разпознава инструментите. „Когато открихме Маринчо, той имаше присъда, която трябваше да излежи в затвора в Ловеч – обяснява Бахов. – Казах му, че ще го чакам и когато излезе ще направя продължение на материала за него.“ Присъдата е излежана, Румен е пред портала на затвора. Изваждат нови документи за самоличност и Маринчо се превръща в пълноправен гражданин. През лятото дори започва работа като викач на Слънчев бряг. „Стана друг човек. От време на време се чувахме. Умишлено исках да го дистанцирам от себе си, защото знам, че в подобни случаи хората се привързват към тези, които им помагат“, разказва господин „Пълен абсурд“.
В един момент журналистът получава обаждане от дама разследващ полицай.
Тя му съобщава, че Маринчо е при нея. Румен потвърждава самоличността му и моли разследващата да му даде 20 лева, с които „героят“ му да стигне до Велико Тръново. Двамата се виждат на гарата. Румен му дава пари, но разбира, че докато е бил в затвора, Маринчо е изобретил миниатюрен казан за ракия. Този казан, подгряван от запалка, произвежда по 20 грама ракия на час. Бахов няма представа какви продукти са влагани в ракията, но Маринчо е изловен, а бизнес начинанието му в затвора приключва безславно. В крайна сметка героят на Румен постъпва в болница за лечение от алкохолизъм, борбата му продължава няколко години с променлив успех. Един ден обаче идва обаждане от приюта с неприятната вест, че Маринчо вече не е между живите. „Умишлено не отидох на погребението му, защото не исках да го виждам като покойник. Исках в спомените ми той да остане с онези широко ококорени очи, които никак не кореспондираха на лицето му, изпито като на светец – разказва Румен. – Той гледаше невярващо някъде нагоре и си казваше, че Господ му е дал още един шанс. Аз просто съм бил на подходящото място и съм проявил малко повече човещина. Маринчо може да е един от най-големите ми професионални успехи, но в крайна сметка аз не успях да се преборя за него. За да не е прекалено тъжен краят на тази история, ще кажа, че той все пак изживя последните си години като нормален човек и си върна вярата, че светът не е само черен.“
Няма кътче от цяла България, където да не е стъпил кракът му досега
Казусите, които показва от малкия екран, са безброй. Това му коства много време, четене, безсънни нощи.
Битките му нямат край, но една от историите му от това лято завършва с голям успех. Заедно със своя приятел и партньор Иван Анчев, създател и директор на фондация „Достъпен свят“, успяват да направят морето достъпно за хора с увреждания. Инвалидите вече могат да стигат с количките си до брега, след което и да се потопят в морето. Бахов специално благодари на концесионера Николай Димитров на плажа в Крайморие и на Нова ТВ, дала гласност на това добро дело. Румен е надява догодина да има още няколко такива платформи и няма да жали усилия за това.
За да популяризира Черно море, журналистът дори пи морска вода и този акт беше излъчен по телевизията. След експеримента Бахов е жив и здрав. По този повод той споделя, че обожава да хапва черноморски черни миди, и то сурови. Дори накара гостите си в „Черешката на тортата“ да ги опитат.
По стечение на обстоятелствата, както казва Румен, той е роден в Стара Загора. Животът му е свързан с Пловдив, но от много години живее в София. „Много харесвам столицата. Напоследък тя е малко неудобна за живеене, но това са предизвикателствата на урбанизацията“, отбелязва журналистът. Питам го дали има място извън България, където би искал да живее. Оказва се, че има, и това е Калифорния. Всъщност той доста пъти е летял до там.
Харесва и Лас Вегас, а също уредени и урбанизирани места, където има правила.
Споделя, че не е фен на припряното обикаляне около световноизвестни културни и природни забележителности. Предпочита места, които не са натрапчиво презентирани от туристическата индустрия. „Аз съм много скромен и земен човек и изповядвам философията, че всеки от нас тихо и кротко трябва да си ходи по пътя като мравка. Самите ние много мравки сме настъпили. Затова да го караме по-скромно и по-кротко, няма да съжаляваме“, казва той, когато се разделяме.
МЕНЮ
Ул. „Чехов“ 51, София
Шопска салата – 5,80 лв.
Боб яхния с манатарки – 7,90 лв.
Задушени свински ребра в сос барбекю – 8,90 лв.
Телешки наденички със запечени картофи и салата – 8,90 лв.
Минерална вода – 4,90 лв.
ОБЩО – 36,40 лв.