19.2 C
София
понеделник, 15 юли 2024 г.

Румен Христов: Посягат на единствения ни ресор – външната политика


Румен Христов е лидер на СДС от 2018 г. Той е доктор по икономика. Между 1991 и 1994 г. е зам.-министър на земеделието. Съветник на президента Желев по аграрните въпроси. Бил е министър на земеделието в служебното правителство на Ренета Инджова от 1994 до 1995 и в служебното правителство на Стефан Софиянски през 1997 г. От 1997 до 2002 е главен административен секретар при президента Петър Стоянов. В момента е народен представител и заместник-председател на парламентарната група на ГЕРБ-СДС.

-Господин Христов, как бихте определили политическата обстановка в страната в момента? На какво ви прилича?

-Политическата обстановка е напрегната. Не само заради протестите на земеделските производители, но и от гледна точка на това, че светът е в състояние на война. Вижте какво се случва в Украйна и в Близкия изток. В Европа предстоят избори, надига се краен десен популизъм. При нас предстои ротация, което допълнително внася известно напрежение. Годината е трудна за света, трудна е и за България.

-Кои министри от сегашния кабинет бихте откроили с положителен знак? Кои се справят с управлението и могат да останат на постовете си и след ротацията?

-Ще започна с министъра на ГЕРБ-СДС г-жа Мария Габриел. Тя се справи отлично в своето министерство и в ресора си. Бих казал, че до голяма степен всички външнополитически успехи се дължат на нейните позиции и на активността, която проявява. Мисля, че регионалният министър Андрей Цеков стои добре. Бих откроил и министъра на транспорта Георги Гвоздейков. Вероятно ще пропусна някого.

-Бойко Борисов беше категоричен, че след ротацията Мария Габриел трябва да бъде и премиер, и външен министър. После каза, че би се съгласил на друг вариант. От ПП-ДБ пък натискат Денков да е външен министър… Как ще се разплете тази ситуация?

-Всяка заплетена ситуация се решава с добронамерени разговори и смятам, че такива предстоят. Позицията на СДС е, че ресорът, който в момента имаме е един – Външно министерство и външната политика на България. Не бива и него да ни отнемат. Да не забравяме, че сме първа политическа сила в парламента и без подкрепата на ГЕРБ-СДС няма да има мнозинството.

-Говорейки за парламента, бихте ли споделили какъв е тонът в управляващото мнозинство? Доколко се разбирате с вашите политически партньори?

-Първо, ние сме много различни и второ, в това мнозинство има много на брой политически формации, което прави картината доста пъстра. Това предполага, че имаме различни позиции, което е нещо нормално, ако нямахме различия, щяхме да бъдем една политическа партия. Важните въпроси се решават с диалог. Има прехвърчане на искри, но нека да не забравяме, че Народното събрание е най-политическият орган в България и от тази гледна точка е нормално различните политики, изразявани от формациите в него, да се сблъскват, да има дебат и най-силните аргументи да надделяват.

Има обаче неща, които не са много прилични за един парламент, и това трябва да го знаят колегите от новите групи в Народното събрание, които нямат дълъг опит. Блокирането на микрофоните и на работата изобщо беше нещо много грозно. В крайна сметка всеки може да изрази своето мнение, но не с подобни демонстрации. Като човек, който дълго време е в политиката, аз съм бил свидетел на събития в доста по-бурни години, когато сблъсъкът между СДС и БСП беше много голям. И ние от СДС също сме окупирали трибуната, но за 10–15 минути, след което пленарното заседание продължаваше. Не може обаче да блокираш работата на най-важния орган в държавата за дълго време, като смяташ, че това е нещо много оригинално. Не, не е оригинално.

-Г-н Христов, земеделските производители блокират страната. Как бихте определили протеста им? Премиерът Денков предлага субсидии само за губещите селскостопански производители, но среща отпор. Къде виждате изхода от ситуацията?

-Първо, ситуацията в отрасъл земеделие е тежка в цяла Европа. Второ, една силна аграрна държава, житницата на Европа, каквато е Украйна, е вече асоцииран член на ЕС и по силата на това споразумение има право да търгува свободно в рамките на съюза. Техните стоки и селскостопански продукти оказват влияние на пазара, особено в страни като България, където пазарът е малък. Това внася една несигурност сред производителите. Ние обаче трябва да свикваме с тази ситуация и да се адаптираме към нея и заради бъдещото приемане на Украйна за пълноправен член на Европейския съюз. От друга страна са военните действия, които доведоха до поскъпването на енергоносителите. Всичко това влияе върху цените на земеделските продукти. Наред с това, добивите в световен мащаб са много добри, което доведе до спад на цените на зърнените продукти, които, както знаем, са борсови и не удовлетворяват както българските, така и европейските земеделски производители. Това доведе до протести в цяла Европа, включително и в България. Освен че са недоволни от ниските изкупни цени, те дадоха ясен знак на Брюксел, че техните безсмислени регулации и бюрокрацията пречат на земеделските производители. Фермерите от сутрин до вечер трябва да се занимават с попълване на справки, с покриване на нови и нови критерии, вместо да произвеждат продукцията си за хората. Също така протестиращите показаха на Брюксел, че залитането за бързо приемане на Зелената сделка прави земеделските производители в Европа неконкурентоспособни. Затова беше даден заден ход от страна на комисията. Г-жа Фон дер Лайен заяви, че на този етап се отлагат бързите темпове за Зелената сделка, която създава неконкурентни условия за нашите производители в сравнение с трети страни, в това число и Украйна.

По отношение на парите за губещите производители – 150 милиона лева успяха да отделят Министерството на земеделието и Държавен фонд земеделие. Очакванията са по-големи, но нещата са свързани с намирането на допълни средства от бюджета, а амбициите по отношение на него са да не надвишаваме 3-процентния дефицит. Всичко това е свързано с голямата цел пред страната ни – влизането в Еврозоната.

Добре е, че се постигна споразумение между правителството и браншовите организации най-голямата помощ да получат фермерите, които са в най-тежко положение, а това са тези, със стопанства до 3 хил. декара.

-В свое изказване Кристалина Георгиева заяви, че европейските правителства не трябва да се поддават на протестиращите фермери. Коментарът ви?

-Лесно е да призовеш за такова нещо от нивото, на което се намира г-жа Георгиева, но е трудно приложимо. Проблемите се реални и трябва да бъдат решени по най-справедливия начин в цяла Европа и в България. Трябва обаче да мислим едновременно и за нашите земеделски производители, и за потребителите. В крайна сметка от това дали храната ще бъде евтина, или не, се определя жизненият стандарт на всички българи.

-Какъв хоризонт давате на сегашния парламент у нас?

-Ситуацията е много динамична. Вероятността от предсрочни избори винаги е налице, но дори и да има такива, ние ще сме готови. Нагласите на избирателите на този етап не дават никаква алтернатива, която да предизвика предсрочни избори. Беше необичайно над две години да имаме еднолично управление на президента Румен Радев. Ние не искаме това повече да се случва. Видяхме как се „справиха“ неговите правителства. Много фактори показват, че може би ще се намери решение на най-важните въпроси и този парламент ще продължи да работи.

-Споменахте президента Радев, как виждате евентуален негов политически проект?

-Въобще не ни плаши. Още една проруска партия ще дели електората на русофилите в България. Този електорат е много по-малък от проевропейския. И ако погледнете гласувалите за проевропейските партии в парламента, ще видите, че ние сме две трети и като гласове, получени на изборите, и като мнозинство, което подкрепя правителството.

А ако президентът Радев наистина иска да се занимава с политика, да има влияние в Народното събрание, да заповяда на политическия терен, а не от „Дондуков“ 2 да се възползва от всички преимущества, които има един държавен глава.

-Каква е прогнозата ви за политическата 2024 година?

-България има нужда от стабилност, а отговорността на политиците е да я осигурят. Ролята на парламента като институция номер едно в страната започва да се връща.

Румен Христов е лидер на СДС от 2018 г. Той е доктор по икономика. Между 1991 и 1994 г. е зам.-министър на земеделието. Съветник на президента Желев по аграрните въпроси. Бил е министър на земеделието в служебното правителство на Ренета Инджова от 1994 до 1995 и в служебното правителство на Стефан Софиянски през 1997 г. От 1997 до 2002 е главен административен секретар при президента Петър Стоянов. В момента е народен представител и заместник-председател на парламентарната група на ГЕРБ-СДС.

– Господин Христов, как бихте определили политическата обстановка в страната в момента? На какво ви прилича?
– Политическата обстановка е напрегната. Не само заради протестите на земеделските производители, но и от гледна точка на това, че светът е в състояние на война. Вижте какво се случва в Украйна и в Близкия изток. В Европа предстоят избори, надига се краен десен популизъм. При нас предстои ротация, което допълнително внася известно напрежение. Годината е трудна за света, трудна е и за България.

– Кои министри от сегашния кабинет бихте откроили с положителен знак? Кои се справят с управлението и могат да останат на постовете си и след ротацията?
– Ще започна с министъра на ГЕРБ-СДС г-жа Мария Габриел. Тя се справи отлично в своето министерство и в ресора си. Бих казал, че до голяма степен всички външнополитически успехи се дължат на нейните позиции и на активността, която проявява. Мисля, че регионалният министър Андрей Цеков стои добре. Бих откроил и министъра на транспорта Георги Гвоздейков. Вероятно ще пропусна някого.

– Бойко Борисов беше категоричен, че след ротацията Мария Габриел трябва да бъде и премиер, и външен министър. После каза, че би се съгласил на друг вариант. От ПП-ДБ пък натискат Денков да е външен министър… Как ще се разплете тази ситуация?
– Всяка заплетена ситуация се решава с добронамерени разговори и смятам, че такива предстоят. Позицията на СДС е, че ресорът, който в момента имаме е един – Външно министерство и външната политика на България. Не бива и него да ни отнемат. Да не забравяме, че сме първа политическа сила в парламента и без подкрепата на ГЕРБ-СДС няма да има мнозинството.

– Говорейки за парламента, бихте ли споделили какъв е тонът в управляващото мнозинство? Доколко се разбирате с вашите политически партньори?
– Първо, ние сме много различни и второ, в това мнозинство има много на брой политически формации, което прави картината доста пъстра. Това предполага, че имаме различни позиции, което е нещо нормално, ако нямахме различия, щяхме да бъдем една политическа партия. Важните въпроси се решават с диалог. Има прехвърчане на искри, но нека да не забравяме, че Народното събрание е най-политическият орган в България и от тази гледна точка е нормално различните политики, изразявани от формациите в него, да се сблъскват, да има дебат и най-силните аргументи да надделяват.
Има обаче неща, които не са много прилични за един парламент, и това трябва да го знаят колегите от новите групи в Народното събрание, които нямат дълъг опит. Блокирането на микрофоните и на работата изобщо беше нещо много грозно. В крайна сметка всеки може да изрази своето мнение, но не с подобни демонстрации. Като човек, който дълго време е в политиката, аз съм бил свидетел на събития в доста по-бурни години, когато сблъсъкът между СДС и БСП беше много голям. И ние от СДС също сме окупирали трибуната, но за 10–15 минути, след което пленарното заседание продължаваше. Не може обаче да блокираш работата на най-важния орган в държавата за дълго време, като смяташ, че това е нещо много оригинално. Не, не е оригинално.

– Г-н Христов, земеделските производители блокират страната. Как бихте определили протеста им? Премиерът Денков предлага субсидии само за губещите селскостопански производители, но среща отпор. Къде виждате изхода от ситуацията?
– Първо, ситуацията в отрасъл земеделие е тежка в цяла Европа. Второ, една силна аграрна държава, житницата на Европа, каквато е Украйна, е вече асоцииран член на ЕС и по силата на това споразумение има право да търгува свободно в рамките на съюза. Техните стоки и селскостопански продукти оказват влияние на пазара, особено в страни като България, където пазарът е малък. Това внася една несигурност сред производителите. Ние обаче трябва да свикваме с тази ситуация и да се адаптираме към нея и заради бъдещото приемане на Украйна за пълноправен член на Европейския съюз. От друга страна са военните действия, които доведоха до поскъпването на енергоносителите. Всичко това влияе върху цените на земеделските продукти. Наред с това, добивите в световен мащаб са много добри, което доведе до спад на цените на зърнените продукти, които, както знаем, са борсови и не удовлетворяват както българските, така и европейските земеделски производители. Това доведе до протести в цяла Европа, включително и в България. Освен че са недоволни от ниските изкупни цени, те дадоха ясен знак на Брюксел, че техните безсмислени регулации и бюрокрацията пречат на земеделските производители. Фермерите от сутрин до вечер трябва да се занимават с попълване на справки, с покриване на нови и нови критерии, вместо да произвеждат продукцията си за хората. Също така протестиращите показаха на Брюксел, че залитането за бързо приемане на Зелената сделка прави земеделските производители в Европа неконкурентоспособни. Затова беше даден заден ход от страна на комисията. Г-жа Фон дер Лайен заяви, че на този етап се отлагат бързите темпове за Зелената сделка, която създава неконкурентни условия за нашите производители в сравнение с трети страни, в това число и Украйна.
По отношение на парите за губещите производители – 150 милиона лева успяха да отделят Министерството на земеделието и Държавен фонд земеделие. Очакванията са по-големи, но нещата са свързани с намирането на допълни средства от бюджета, а амбициите по отношение на него са да не надвишаваме 3-процентния дефицит. Всичко това е свързано с голямата цел пред страната ни – влизането в Еврозоната.
Добре е, че се постигна споразумение между правителството и браншовите организации най-голямата помощ да получат фермерите, които са в най-тежко положение, а това са тези, със стопанства до 3 хил. декара.

– В свое изказване Кристалина Георгиева заяви, че европейските правителства не трябва да се поддават на протестиращите фермери. Коментарът ви?
– Лесно е да призовеш за такова нещо от нивото, на което се намира г-жа Георгиева, но е трудно приложимо. Проблемите се реални и трябва да бъдат решени по най-справедливия начин в цяла Европа и в България. Трябва обаче да мислим едновременно и за нашите земеделски производители, и за потребителите. В крайна сметка от това дали храната ще бъде евтина, или не, се определя жизненият стандарт на всички българи.

– Какъв хоризонт давате на сегашния парламент у нас?
– Ситуацията е много динамична. Вероятността от предсрочни избори винаги е налице, но дори и да има такива, ние ще сме готови. Нагласите на избирателите на този етап не дават никаква алтернатива, която да предизвика предсрочни избори. Беше необичайно над две години да имаме еднолично управление на президента Румен Радев. Ние не искаме това повече да се случва. Видяхме как се „справиха“ неговите правителства. Много фактори показват, че може би ще се намери решение на най-важните въпроси и този парламент ще продължи да работи.

– Споменахте президента Радев, как виждате евентуален негов политически проект?
– Въобще не ни плаши. Още една проруска партия ще дели електората на русофилите в България. Този електорат е много по-малък от проевропейския. И ако погледнете гласувалите за проевропейските партии в парламента, ще видите, че ние сме две трети и като гласове, получени на изборите, и като мнозинство, което подкрепя правителството.
А ако президентът Радев наистина иска да се занимава с политика, да има влияние в Народното събрание, да заповяда на политическия терен, а не от „Дондуков“ 2 да се възползва от всички преимущества, които има един държавен глава.

– Каква е прогнозата ви за политическата 2024 година?
– България има нужда от стабилност, а отговорността на политиците е да я осигурят. Ролята на парламента като институция номер едно в страната започва да се връща.

Петя БАХАРОВА

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини