На 19 април светът изтръпна, гледайки горящата катедрала „Нотр Дам“. Дори и невярващите в суеверия почувстваха този пожар като лошо знамение. Опазена векове, катедралата се е превърнала в символ на европейските културни ценности като стремеж към мир и толерантност, въпреки че католицизмът е известен с крайната си жестокост през Средните векове, както и със съвременната си нетолерантност към правата на жените над телата им. Така или иначе, символът „Нотр Дам“ надскача религиозното си начало и е еднакво привлекателен храм за вярващи и атеисти.
Не мина и година и съвсем по библейски знамението за лошото се сбъдна – ковид епидемията. Две години по-късно Русия нахлу в Украйна. Вероятно и двете събития бяха възможни за избягване, но докато има хора, ще се правят грешки с тежки последствия от глобален мащаб. Въпреки това „Няма човек, няма проблем“ не е разрешение. Еманюел Макрон спази думата си, че „Нотр Дам“ ще отвори врати след 4 години. И беше наистина вълнуваща гледка да видим как архиепископ Лоран Улрих чука на портала й със специален жезъл, изговаряйки думи срещу силите на Злото.
Откриването й беше повече от премиера на възстановена катедрала. Символизмът на присъствието на множество държавни глави от – да го наречем – цивилизования свят е послание, което дава надежда, че предстои година, в която ще започне затварянето на световните рани. Синият костюм и жълтата вратовръзка на Доналд Тръмп също не бяха случайно съчетание на цветове, а открита заявка за това, че Америка ще продължи да подкрепя Украйна. Разбира се, това ще се случи според разбиранията за подкрепа на новата администрация. Българският президент и съпругата му имаха късмета да седят на възможно най-видимото и интересно място в катедралата, точно зад Макрон и Тръмп. Румен Радев и Тръмп дори се снимаха с вдигнати палци в тръмпистки стил.
В пъти по-добре е да си пред очите на целия свят на втори ред зад Макрон и Тръмп, отколкото да отсъстваш от кадъра, защото си приятел на Путин. За съжаление, особеностите на българското общество не позволяват това да се разбира от всички. В София известни личности гордо се снимаха с посланик Митрофанова, която, както винаги, гледа с онзи дискретен чар на надзирателка в Гулаг. Диамантите и рубините не са предназначени за украшения на бронетранспортьори.
В Париж единственият кич беше мапинга на „Нотр Дам“. Ужасна шарения, ефектна, но можеше да бъде по-стилна, за да се различава от обичайните цветови избухвания на мапингите. Въздействието от мапинг е подобно на първоначалното смайване от визуалното съвършенство и разнообразие на AI творенията. След известно време се оказва, че и едното, и другото са плосък продукт, който замайва с шаренията си, но от него нищо не остава. Наподобява fast food. Светът става забавен и красив за секунди като под въздействието на балон от райски газ, след което нищо. Красивите изображения и визуални ефекти върху сгради са като всяка ширпотреба. Те са виртуален свят, появяващ се за секунди, без слоеве, няма дълбочина, няма качество, не е изкуство, а кич и леко „чалга“. Но да се надяваме, че откриването на възстановената любима на цял свят катедрала ще е доброто знамение, от което така имаме нужда.
След срещата си с Макрон и Зеленски Доналд Тръмп съобщи цифри на жертвите от руска и украинска страна, които драстично се разминават с официалните – 600 000 загинали руснаци и 400 000 украинци. Познавайки склонността на Тръмп да прави бомбастични твърдения или да използва откровени лъжи, когато това му върши работа, трябва да се отнасяме към тези данни като негови, а не официални. Зеленски веднага го опроверга. Според него загиналите са 37 000, а ранените 370 000, тоест няма 400 000 загинали. Наистина 1 милион загинали заедно от двете страни звучи леко нереалистично. Всичко, което Тръмп твърди, трябва да бъде проверявано.
За съжаление, новината за неприемането на Украйна в НАТО при евентуални преговори за мир връща конфликта в стартовата му позиция. Путин нахлу в Украйна, под предлог, че е против приемането й в НАТО. Но две години по-късно ситуацията е коренно различна. Колективният Запад сега трябва да мисли за заплахата от колективния Изток в лицето на Китай, Северна Корея, Иран и Русия. Дали Донбас ще бъде руски, му е последна грижа. Украйна ще бъде възстановена с нов план „Маршал“, но приоритетите стават други. Ако ще загиват 18-годишни момчета на бойното поле, то няма да е за Украйна.
Българските новини са изтощително неинтересни. След цирка с 11-те неуспешни опита доц. Киселова е относително добра новина като председател на Народното събрание, защото е квалифицирана за подобна длъжност. Със зам.-председателите ситуацията е по-различна. Това са поне 4 ненужно високи заплати от джоба на данъкоплатците. Сред тази „великолепна седморка“ има откровени търговци. А стайлингът на г-жа Киселова е прогресивен в стил ранната Татяна Дончева.
Делян Пеевски най-после си призна, че и той иска да оправи България. Опознавайки го все повече поради излизането му наяве, разбираме, че на моменти той е пламенно приповдигнат, подобно на Кирил Петков. Само че ние не сме ничии родители и българският народ не е детска площадка. Държавата не е камионче, което може да бъде счупено. Понеже пиша тези редове от Германия, заобиколена от българи, опитващи се да образоват не само децата си тук, но и сънародниците ни, избрали да живеят зад граница, някак трудно е човек да си представи, че те биха дали съгласието си в урните да бъдат управлявани от „ДПС – Ново начало“.
Тези хора работят по няколко работи, за да могат да поддържат българските училища в големите немски градове. И училищата са много посещавани. Опитват се и да докарват и театрални и филмови събития, за да поддържат българската култура. Навсякъде в Германия има невероятни българи, работещи с всички сили и средства за опазване на българския език, дух и връзка с Родината. Тази възрожденска дейност не получава нито необходимото уважение, нито конкретна материална подкрепа от българската държава. Децата у нас се бият по моловете, а българчетата зад граница ходят допълнително на училище, за да учат български и българска история.
Колко от тях ще се върнат да живеят в България, никой не може да каже. Макар и да са разкъсани от желание да се приберат в родината си, родителите на тези деца са разочаровани от корупцията и не биха ги върнали в мръсното ни общество. А то, освен че е мръсно, не е и безопасно. Тук, за разлика от Германия, където по базарите се случва да нападат с ножове, опасността е от българи към българи. Никой от тези хора не иска децата му да живеят и учат в среда на изпуснати техни връстници.
Как точно Делян Пеевски си представя да управлява култура и образование и да създаде доверие в себе си сред най-дистанцираната от него прослойка от обществото? Това е химера, колкото и да даваме шанс хората да се променят за добро. Ако гласове могат да бъдат купувани на разни места из България, то те не могат да бъдат купувани навсякъде. Перспективата да ни вика, че ни обича, от трибуната не е достатъчна. Вече толкова пъти сме обичани и с шепот, и с крясъци, че би трябвало да сме проумели, че като ни се кълнат в любов, обикновено ни лъжат. Съответно оптиката за Делян Пеевски като министър-председател е невъзможна. И благодарение на това състезание по его между младите партийни шефове България остава без пари по Плана за възстановяване. Русата жена, която според Ванга ще оправи България, никаква я няма.
Милена ФУЧЕДЖИЕВА
