„Великият Гетсби“ – премиерният спектакъл, с който Младежкият театър откри сезона, е смела драматизация по едноименния бестселър, излязъл точно преди 100 години и донесъл след време световна известност на своя автор Франсис Скот Фицджералд. Който е гледал екранизациите на Джак Клейтън с Робърт Редфорд и Миа Фароу, както и на Баз Лурман с Леонардо ди Каприо и Кери Мълиган, волно или неволно се пита защо драматургът режисьор Елица Йовчева и трупата рискуват с подобен експеримент. Тя обаче е работила умело с текста, въпреки че на някои места във фабулата зрителите, които не са чели шедьовъра на Фицджералд и не са гледали кино хитовете, вероятно ще изпитат известно затруднение в навързването на фактите. Както се знае, действието се развива в Лонг Айлънд, щата Ню Йорк, през 20-те години на XX век. Историята е за краха на американската мечта в ерата на перверзния хедонизъм, още преди срива на фондовите борси и последвалата Голяма депресия. Но Елица Йовчева, която има диплома и за психолог, се стреми към детайлна дисекция в човешката природа извън конкретиката, като не нарушава елегичността в тона на Фицджералд. Според нея себеизобретяването е голямата тема, която прескача тук и сега от 20-те на предишното столетие.
Руши Видинлиев е бившият бедняк и настоящ милионер митоман Джей Гетсби, готов да плати жестоката цена на илюзиите. Той безпрекословно и безпочвено вярва, че голямата му любов Дейзи Бюканън ще зареже мъжа си, за да се отдаде на младежката си страст. Убеден е, че миналото може да се забрави и подмени, заблуден е, че ще прекрои съдбата. „Днес е ужасно, но утре всичко ще се оправи“, е мантрата на Гетсби.
Руши Видинлиев доказва, че няма страх и от този жанр, въпреки че на първото представление логично изглеждаше донякъде смутен. Но много му личи, че е завършил в Англия, извън тукашните клишета и рецитации. Още в ранната си младост играе Грегор Самса в „Метаморфози“, напътстван как да изгради персонажа на Кафка от прочутия Стивън Беркоф, който представя постановката си на прочутия фестивал в Единбург. Няма съмнение, че след още няколко завъртания на „Великият Гетсби“ Рушен Видинлиев вероятно ще хваща зрителите за гърлото с финалния монолог на своя герой. Моника Иванова обаче има още да поработи върху Дейзи, в която се оглежда много от Зелда, легендарната съпруга на Фицджералд, сложна, противоречива и креативна личност по ръба на лудостта. Теодор Ненов е Ник, който разказва трагичната приказка на Гетсби и Дейзи. Всичко се пречупва през очите и морала на младия мъж, през неговите спомени и угризения, че не е успял да предотврати фаталните обстоятелства. Венцеслав Димитров в брича на милионера Том Бюканън – расист, плейбой и гадняр, внася динамиката, която само привидно изглежда по-лесна при обживяването на отрицателните герои. Така затвърждава факта, че някои възпитаници на „кукленото актьорско майсторство“ в НАТФИЗ са по-добри от претенциозните драматици. В състава, който защитава тезата, че театърът е екипна кауза, са още Ния Кръстева, Ярослава Павлова, Мая Бабурска, Светослав Добрев, Ангелина Славова. 17-те артисти генерират обща енергия, но, разбира се, няма как да са равностойни – така, както беше в златната епоха на Младежкия театър, когато всяко второ заглавие ставаше хитово с по няколко звезди в него.
Професор Светослав Кокалов е решил сценографията на „Великият Гетсби“ в ярко червено, което преминава в черно, когато героите се озовават в Долината на пепелта, сиво индустриално сметище между Уест Ег и Ню Йорк. По-впечатляващ е видео дизайнът на Петко Танчев – трансформиращите се мапинг визии създават киноатмосфера на разпад, излъчват реалност, изпълнена с флуиди на отчаяние, самота и безперспективност. Всичко онова, което трови битието на „изгубеното поколение“, както знаменитата Гъртруд Стайн нарича парижката компания на Скот и Зелда Фицджералд, в която са Томас Елиът, Ремарк, Хемингуей.
Музиката на Владимир Ампов-Графа припомня, че истинското му призвание всъщност е композирането. Джазът, двете песни – микрофонът е в ръцете на Моника Иванова и Виктория Георгиева, както и цялата партитура са органично преплетени с драматургията, осигурявайки препратки към съвременността.
Шедьовърът на Фицджералд – пет пъти на екран
Прототипът на прочутия герой продължава да е загадка
През 1926, само година след излизането на романа, Холивуд купува правата на „Великият Гетсби“. Хърбърт Бренън снима първия филм по книгата, от който обаче не са останали копия. През 1949-а следва едноименната продукция на Елиът Нюджънт. Франсис Форд Копола пише сценарий по „Великият Гетсби“, но Джак Клейтън е режисьорът на версията, която излиза през 1974 година. Робърт Редфорд е съвършен като крайно лаконичния, по ангелски красив и изключително елегантен Гетсби. На Мия Фароу много й отива да е леко истеричната Дейзи, не й е нужно много да се „преправя“. Докато вървят снимките, художниците по костюмите я обличат в свободно падащи дрехи, тъй като актрисата е бременна. Филмът има няколко награди, сред които и два Оскара, но те не са за Редфорд и Фароу. Две статуетки от Академията получава и „Великият Гетсби“ на Баз Лурман от 2013 г. – за продукционен дизайн и костюми.
Тежката задача да бъде втори след Робърт Редфорд се пада на Леонардо ди Каприо, Кери Мълиган му партнира като мисис Бюканън. През 2000 г. Робърт Марковиц снима Тоби Стивънс и Мира Сорвино в главните роли на своята телевизионна трактовка. Допреди броени дни мюзикълът „Великият Гетсби“ събираше по близо три хиляди души на всяко представление в лондонския театър „Колизеум“ – на клиповете в нета се чуват и виждат страхотни партии и феноменална хореография.
Албена Атанасова
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg