Петя БАХАРОВА
17 шофьори са карали с алкохол в кръвта, 4 – с наркотици. Общо 21 души са заловени от КАТ в рамките само на едно денонощие. Тези цифри не са просто поредната суха статистика в сутрешния блок. Това са 21 камикадзета, които са се движили по улиците покрай децата и близките ни само за 24 часа. Ако подобна статистика се отчита всеки ден, за година ще се съберат хиляди случаи на шофиране след употреба на алкохол или наркотици. По темата се изписват тонове мастило, проливат се твърде много сълзи и въпреки това всеки божи ден КАТ ни сервира същата порция абсурд. Защото в България проблемът не е в липсата на закони, а в тоталната им импотентност при прилагането и в нелепото усещане, че „на мен няма да ми се случи“.
Когато държавата въведе конфискацията на автомобили за пияни и дрогирани шофьори, политиците се тупаха в гърдите: „Край, спряхме ги!“. Каква се случи обаче? Паркингите на МВР преляха от стотици ръждясващи коли, съдебните дела се влачат с години, а тарикатите намират вратички да се измъкнат още на следващия ден. Проучванията показват, че над 60% от хванатите в крачка шофьори управляват чужди автомобили – фирмени, на майки, на роднини или на приятели. Защо е така? Защото знаят, че държавата не може да им вземе колата веднага на пътя. Вместо това съдът им присъжда „парична равностойност“, която нарушителят я плати някога чрез ЧСИ, я не. Конфискацията се превърна в административен цирк, който плаши само съвестните шофьори, но не и рецидивистите с дебели портфейли.
В стремежа да „борим престъпността“ на хартия полевите тестове на КАТ се превърнаха в рулетка за обикновения гражданин. Малцина си дават сметка, че масово продавани в аптеките легални лекарства светват на наркотестовете като тежки упойващи вещества. Не е тайна, че някои напълно легални лекарства могат да доведат до фалшиво положителни резултати при част от използваните полеви тестове. Сред тях са медикаменти с псевдоефедрин, определени антидепресанти, бензодиазепини и препарати с кодеин. Именно затова кръвното лабораторно изследване остава решаващото доказателство.
И тук идва истинският институционален шамар: за да докажеш, че си невинен, чакаш кръвната си проба с месеци. Защото в „дигитална“ България има критично малко лицензирани лаборатории, които обработват тези проби. Резултатът? Невинни граждани остават без книжки и са публично опозорени, докато истинските „шмъркащи и каращи“ отказват проверки, плащат на адвокати и използват процедурни вратички. След тълкувателното решение на Върховния касационен съд отказът за проверка за алкохол и наркотици вече се третира като две отделни административни нарушения. Това затваря една от използваните досега вратички, но не решава основния проблем – липсата на бърза и неизбежна санкция.
Докато у нас се дебатира по студиата, европейските държави отдавна са затворили вратичките за тарикати с четири работещи модела. Съгласно европейските регламенти, всички нови автомобили в ЕС вече се произвеждат със стандартизиран интерфейс за свързване на алкохолен блокиращ механизъм. В Италия, съгласно новия им Кодекс за движение, всеки, хванат веднъж с над 0,8 промила, е длъжен да монтира такова устройство в колата си за своя сметка за период от 2 до 3 години. Ако шофьорът не издиша чиста проба в дрегера на таблото, колата просто отказва да запали. В Швеция и Белгия това отдавна е стандарт за автобуси и камиони. Никой не разчита на съвестта – системата те блокира физически.
В Белгия и Великобритания никой не те обявява за престъпник по усмотрение на съмнителен полеви тест, но и никой не те оставя да караш. Полицията използва строг чек-лист за външни белези и ириси. Ключовото е, че последващият кръвен тест там излиза за броени часове или дни, а не след половин година. Освен това законът ясно разграничава нелегалните наркотици от разрешените медикаменти по рецепта чрез фиксирани лабораторни лимити.
Най-големият страх на нашите нарушители в чужбина е, че там „номерата не минават“. Според новите европейски правила лишаването от право да се управлява автомобил за тежки нарушения като алкохол или наркотици вече ще се признава и в останалите държави членки, така че санкцията да не може да бъде заобиколена чрез преместване в друга страна. Вече не би трябвало човек да бъде засечен пиян в Германия, да се прибере в България и спокойно да продължи да шофира, сякаш нищо не се е случило.
В Австрия връщането на книжката след тежко нарушение не става автоматично с изтичането на срока. Водачът трябва да премине през психологически оценки, специализирани курсове и медицински проверки, които заплаща сам. Едва след като изпълни всички законови изисквания и компетентните органи преценят, че отново е годен да управлява, може да се върне зад волана.
Ако искаме да спрем тази руска рулетка по пътищата, държавата трябва да приложи няколко бързи мерки. Първата е децентрализация и експресни лаборатории. Кръвните проби трябва да излизат за 48 часа. Бързото и неизбежно наказание плаши, бавното правосъдие ражда амнистия и корупция.
Втората е отказът от тест да се третира автоматично като признание за най-тежката форма на нарушение – без право на условна присъда.
Друга мярка е да се подгонят рецидивистите в нарушенията по пътя – спираш ги от движение, а не с хартиени актове, които те събират в жабката.
Докато много европейски държави инвестират в по-бързи лабораторни анализи, технологии за предотвратяване на опасното шофиране и програми за рехабилитация на нарушители, България сякаш инвестира предимно в нови паркинги, на които да трупа конфискувани автомобили.
21 хванати за едно денонощие не е просто статистика. Това е диагноза за държава, която все още живее с представата, че пътната безопасност е въпрос на късмет, а не на неизбежно наказание. Докато си затваряме очите, когато приятел се качва пил зад волана, пътищата ни ще продължат да бъдат лобно място. Закони има. Липсва воля. А утре в тази статистика може да попадне всеки от нас – не като нарушител, а като жертва.