Атентатът в църквата „Света Неделя“, чиято 100-годишнина отбелязахме, е част от сблъсъка на две много ясни политически и обществени сили в първата половина на ХХ век. От една страна, имаш силите на „прогреса“, опитващи се да изкоренят традиционното общество навсякъде по света и да докарат ускорена „модернизация“ във всеки аспект от живота. Символ на „прогресивните“ сили тогава са Маркс, социализмът, лявото. Техният светоглед:
– отхвърля религията и Църквата, въздига човека и науката на тяхно място,
– отхвърля монархията и йерархията, въздига „демокрацията“ и „равноправието“,
– отхвърля всички традиционни форми на култура, обществени и полови норми, национални, расови и етнически разделения. Въздига „равенството“ и „толерантността“.
Водени от този светоглед, навсякъде, където вземат властта, комунистите легализират абортите и хомосексуализма (СССР: 1920 г. и 1922 г.), маргинализират Църквата, насаждат атеизъм и феминизъм, водят война срещу национализма, изкореняват всичко традиционно и „ретроградно“ за сметка на ударна модернизация и… парадоксално – вестернизация. От Китай до Албания комунистите ударно вестернизират всеки аспект от културата – фолклорът се заменя с европейски театър, опера, филхармония; носиите се заменят с европейски костюми и дрехите на западния пролетариат. Води се война с „Ганьо“ в местната му форма. С неговата традиционна религия за сметка на „научния атеизъм“, с националната му принадлежност за сметка на „интернационализма и хуманизма“, с половите и социалните му норми за сметка на „равенството и прогреса“.
От другата страна на тази цивилизационна битка тогава са съществуващите общества, народи и държави, които се отбраняват срещу яростната, изпълнена с омраза и презрение към „Стария свят“ агресия на „прогресивните сили“. Царство България е в тази ситуация, макар и вече подложено на вълни от модернизация през предишните десетилетия, тя е едно все още силно традиционно общество, селско, с християнска вяра, църква, обществени и полови норми, почит към йерархията, към армията, към корените. Тоест нещата, които през 1925 г. силите на прогреса мразят и желаят да изкоренят. Както започват да правят скоро преди това в царска Русия, удавяйки я в кръв. Комунистите по това време често цитират просвещенската сентенция на Дени Дидро, че „Човечеството няма да бъде свободно, докато последният крал не бъде обесен с червата на последния свещеник“.
Срещу всичко това се отбранява Царство България. И затова впрочем част от „затягането на режима“ след атентата от 1925 г. са и редица мерки именно в консервативна насока – въвежда се вероучение в училищата например. Комунистите, разбира се, го отхвърлят всячески.
Звучи ли ви познато това разделение? Абсолютно същите битки и спорове? Прогресивистите – с тяхната омраза срещу религията, Църквата, монархията, почвата, вероучението, традиционните норми и разделения? Парадоксално, днес тъкмо тези сили в обществото ни са хората, които най-шумно се правят на „антикомунисти“.
Защото асоциират „комунизма“ единствено с късната му форма при Тодор Живков, когато режимът, вече изчерпал се откъм революционен заряд, се е обърнал към консервативното за легитимация. Но либералните градски „антикомунисти“ водят абсолютно същата прогресистка битка, като атентаторите от 1925 г. С буквално същите лозунги за „научен атеизъм“, „хуманизъм“ и „равенство“ в името на „ускорената модернизация“ на едно прекалено традиционно и „закостеняло“ според тях общество. Със същата омраза към Църква, религия, вероучение, традиционни обществени норми, идентичност и порядки. В същия съюз и захлас по прогресивните партии, медии и движения навън. От офиса вместо от фабриката, с лате вместо чук в едната ръка и „Дневник“ вместо „Работнически вестникъ“ в другата.
Истината, градсколиберални „антикомунисти“, е, че и двеста Фейсбук поста за жертвите на комунизма и атентата в „Света Неделя“ няма да ви разграничат от идейните ви и духовни предци, извършили същия този атентат. От предишната вълна „воини на прогреса“, дошли да ни модернизират, вестернизират, „освободят“ от оковите на традицията и направят „равни“. Днес вие сте продължителите на делото на комунистите от ХХ век, социалистите от XIX и якобинците от XVIII. Без значение дали го осъзнавате, или не.
Кристиян ШКВАРЕК
