Евгений Александров Дайнов е бил зачислен за редовен аспирант в Института по история на Българската комунистическа партия при ЦК на БКП през 1982 година, показва неизвестен досега документ.
Документът, открит от изследовател на българските архиви, е бил изпратен на редакционния мейл на „24 часа“, който го публикува.
От него става ясно, че според решение N 216 от 11 март 1982 година на ЦК на БКП от 1 март 1982 г. под номер 5 е зачислен като редовен аспирант в Института по история на БКП Евгений Александров Дайнов по специалността „история на комунистическото и работническото движение на националноосводобителните движения в Западна Европа след 1945 г.“
Като основания, които са оформили това решение на висшия орган на компартията, са приложени Биографична справка, автореферат на дисертация за служебно ползване от 1984 година, с който Евгений Дайнов получава научна степен „кандидат на историческите науки“. Темата е „Френската комунистическа партия и проблемът за политическите съюзи (1972-1981 г.).
Директорът на Института към ЦК на БКП Давид Елазар прилага биографична справка за новия редовен аспирант, в която като важни факти се отбелязва, че бащата Александър Дайнов е член на БКП, а майката Лидия Маринчевска е дъщеря на активен борец, съпругата му по онова време е „съветската гражданка“ Аня Юриевна Майорова.
От партийната биографична справка се вижда, че Евгений Дайнов е завършил средно образование в Лондон, приет е за редовен студент в Оксфорд по специалността „Нова история и съвременни езици“ в колежа „Корпус кристи“, които завършва с диплома Първа категория за отличие.
Документите от Института по история на БКП обясняват и защо Иван Костов в качеството му на лидер на СДС се обръща точно към Евгений Дайнов някъде през 1996г., за да го упълномощи да „установи политически контакти в Москва“.
Под изходящ номер 147 и някъде от втората половина на 1996 година, когато е пикът на кандидат-президентската кампания в България, ръководството на Съюза на демократичните сили „упълномощава лицето Дайнов Е.А. с ЕГН… да установи политически контакти в Москва и да проведе консултации за посещение на Петър Стоянов – кандидат за президент на българската обединена демократична опозиция“.
Документът носи печат на СДС и подпис на Иван Костов, който по онова време е председател на Съюза на демократичните сили. През ноември Петър Стоянов печели убедително изборите.
„Истините се обявяват като доноси и се смачкват, което като историк ме възмущава“, пише човекът, изпратил въпросните два документа до редакцията на „24 часа“, и запазил своята анонимност.
Има и лично обяснение на научния работник защо иска анонимност – защото смята, че агресивността днес в българската политика е достигнала крайност, която отхвърляла другото мнение, зачерквала фактите от истинската история и подменяла биографии според настоящите позиции на един или друг гражданин.
Дайнов е основният идеолог за написване на Манифеста на републиката, който призовава, че днес няма ляво, няма дясно, а „наказателните бригади на модела #Кой, за да не бъдат разпознати „навличат различни по цвят идеологически дрешки.
„Докато си правим илюзията, че мафията може да е лява или дясна, ние самите ще се караме помежду си по линията „леви-десни“. Точно тази финална теза най-вероятно събра на 3 март 2016 г. при представянето на Манифеста заедно левите Татяна Дончева и Георги Кадиев, както и десния бизнесмен, собственик на медии и олигарх Иво Прокопиев на едно място.
