14.2 C
София
събота, 13 април 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

С Русия няма да стане като с „Туркия ке падне“ – от Милена ФУЧЕДЖИЕВА


Милена ФУЧЕДЖИЕВА

Думите на Еманюел Макрон за евентуално пряко участие с войска в Украйна са силно притеснителни. Путин пече Европа на бавен огън и е странно и възмутително, че никой от големите анализатори и политолози от България и света не прецени, че с Русия няма да стане като с „Туркия ке падне“. Може и да падне, но падайки, ще завлече всички ни с нея. Възмутително е и че след десетилетия мир и разбирателство светът е в капана на два военни конфликта, които на този етап нямат никакъв шанс за разрешаване. Анексирането на Крим по време на президентството на Обама като че ли мина незабелязано. Незабелязано за американския президент, незабелязано и от европейските лидери. Путин видя, че нямаше никакви кой знае какви последици за него.

Да се говори за мир в момента се оказва политически некоректно, защото мирът би наложил тежки компромиси на всички воюващи страни. Само че кой българин ще се съгласи да изпрати синовете си на война в Украйна, освен някой заклет войнолюбец? Предполагам, че всяка мъжка майка още отсега би се страхувала за детето си и би го качила на самолета за където и да е – и да се оправя както може, само и само да не стои пред него възможността да бъде мобилизирано за една война, която е нещо като – не дай боже – война между българи и македонци. Чудесно е, че България е в НАТО, и тя трябва да изпълнява задълженията си към Алианса, но за тази цел трябва да има подготвена сериозна армия, нещо, което нямаме. И не само, че нямаме, а се оказва, че елементарна помощ за Украйна със зимни ръкавици и някакви БТР-и не е била по силите на логистичните способности на министъра на отбраната и все още не е изпратена. Това е още една причина българските мъжки майки да се страхуват за момчетата си, защото е ясно, че управляващите са неадекватни, особено напред във времето, за ситуацията, в която се намира светът и България като член на НАТО. В момента се подготвя следващото правителство или пък няма да има такова и ще отиваме на поредните избори, но което и да е правителството, то ще носи с напредването на времето все по-голяма отговорност за действията си спрямо българските граждани.

Преди дни Доналд Тръмп си е позволил да заяви от трибуната на рали с негови поддръжници, че ако не бъде избран за президент, в Америка ще има „кървава баня“. Такъв език и заплахи никой не си е позволявал в цивилизования свят вероятно от Хитлер насам. Той насъсква избирателите си по недопустим начин. По отношение на войната в Украйна е ясно, че нищо извънредно няма да се случи преди изборите през ноември. Путин ще губи машини и хора, без да му пука за вдовиците и децата в Русия, докато Украйна ще кърви с все по-малка армия и недостиг на амуниции. Военният пропутинистки блогър Алексей Морозов се самоуби наскоро след украинската загуба на Авдеевка, защото си беше позволил да изнесе информация в блога си за 16 000 руски войници, загинали в тази битка, както и за големи загуби на руско въоръжение. Срещу него се надига такава вълна на обвинения в предателство, че той слага край на живота си, оставяйки малкото си наследство на някакъв руски военен батальон като доказателство за патриотизма му. Това е нивото на руски национализъм.

Дали някой може да събере избягалите от мобилизация украинци в България и по света, за да умрат за родината си – на фона на такива крайно националистични чувства в Русия? Не можем да ги обвиняваме, че са напуснали Родината си, за да спасят живота и семействата си. И да бъдат върнати, те пак няма да са достатъчно срещу армията, която, доброволно или насила, Путин би имал. И така месец след месец, до фаталния ноември ще слушаме заплахите на Тръмп, съчетани с бавна подготовка за по-широка война, вече с армия от натовска Европа, защото, ако той бъде избран, Украйна ще е предадена на Русия. И всичко това работи не само за Путин, но и за Тръмп, защото голяма част от американците и европейците не искат голяма война. Не искат да пращат децата си на смърт в някаква далечна земя, с която нямат нищо общо, пък дори и за демократична цел. Само че за това не е позволено да се говори. Мирът е тема табу, заради която дори папата беше насметен от куцо и сакато във Фейсбук като дементен предател, сравнен с колаборационисткия с нацистите папа Пий XII. Съчувствайки на Украйна, той й предложи буквално да се предаде в името на световния мир. В това има нещо дементно, наистина, защото е до такава степен нереалистично, че е чак скандално. После Ватиканът обясни, че папата е настоявал за дипломатически преговори. Има една поговорка „В къщата на обесения не се говори за въже“. Нищо дипломатично нямаше в изказването му.

И все пак преговорите са необходими, дори все по-задължителни. Може би затова Джо Байдън преди няколко седмици се появи пред журналисти с книга под ръка със заглавието „Възможно: как оцеляваме (и просперираме) в Ерата на конфликта“. Авторът й Уилям Юри е ветеран в преговорите, успял задкулисно да трансформира най-жестоки конфликти от Близкия изток през Колумбия до Украйна. Тази книга определено е нужна на Байдън предизборно, защото неговото оцеляване зависи и от оцеляването на Украйна. А то е под въпрос заради неодобрението за меката му позиция спрямо Бенджамин Нетаняху. Имиджовият проблем на Израел е все по-драматичен. В американските и европейските медии се пишат все повече текстове, които вадят от девет кладенеца вода, за да не изглеждат антисемитски, твърдят, че не са антисемитски, кълнат се, че не са антисемитски, но в крайна сметка наливат обилно вода в мелницата на антисемитизма. И разрешението и на този военен конфликт изглежда невъзможно въпреки книгата на Юри.

Часовникът, отброяващ фаталната близост до ядрен конфликт, не е помръднал от миналата година. И за двете войни с нейните четири страни няма никакви признаци на каквато и да било възможност за помирение. Последните статистически резултати на „Галъп“ в Америка показват, че в началото на март одобрението към Израел от младите хора на възраст 18–34 е паднало за година от 64% на 38%. При хората на средна възраст 35–54 също е спаднало от 66% на 55%. Заради тези плашещи резултати Байдън не се осмели да говори в речта си за състоянието на Съюза за войната в Газа, а наблегна само на войната срещу Путин. Успокоителното е, че това не са най-лошите резултати на одобрение спрямо Израел в Америка. През 1989 г. одобрението се е сринало до 45% поради поредно изостряне на отношенията Израел-Палестина. Преди два дни лидерът на мнозинството в американския сенат Чък Шумър призова за избори в Израел, обявявайки Нетаняху за пречка за мира. Дори и Нетаняху да не бъде преизбран, статистиката показва, че ако се установи палестинска държава, 27% смятат, че тероризмът няма да намалее, 44% смятат, че той ще се увеличи, и 63% от израелците са против установяването на независима и демилитаризирана Палестина. Дано тази книга с възможностите да помогне на Байдън, защото положението е параграф 22.

Има интересна тенденция в платформените научнофантастични сериали. Два сериала на Apple TV са със сюжети за съвместни американо-руски мисии, в които се случват странни и страшни неща, но американци и руснаци си сътрудничат в един хипотетичен свят, в който надпреварата за Космоса е останала в Студената война. Руснаците, разбира се, действат със старите кагебейски прийоми, но въпреки това сценариите показват изключително интересни плътни и положителни образи на руснаци и американци, работещи заедно за прогреса на човечеството в един пожелателно мирен свят. Качеството на тези сериали е високо и недостижимо за нашето бедно телевизионно производство и човек ги гледа с онази надежда за мир и добри отношения между Америка и Русия, на които се надявахме след падането на комунизма. Едно е сигурно – КГБ продължава да клати света с помощта на един от най-способните и безскрупулни свои агенти.

Последни новини

- Реклама -