Няколко седмици ни делят от активния летен сезон, а облаците над авиацията стават все по-мрачни. Засега няма ясна информация за предстоящо споразумение между САЩ и Иран, което да отпуши Ормузкия проток. В последния месец се преминавали средно на ден 17 кораба, което е рязко намаление в сравнение със 125–140 плавателни съда преди кризата. Според публикация на Truth Social от последните дни споразумението за отваряне на водния път до голяма степен е договорено. В същото време Тръмп отхвърли съобщение на иранските държавни медии от миналата седмица, че Оман и Иран водят преговори за съвместно управление на корабоплаването през водния път. Контролът над Ормузкия проток, който преминава през омански и ирански териториални води, е препъникамък в преговорите между САЩ и Иран за прекратяване на войната. Така че засега нищо не е финализирано и подробностите са много оскъдни. Съществува и голяма доза недоверие – миналия месец, след като Иран се съгласи да отвори отново протока на фона на предварително примирие, американският президент написа в социалните медии, че страната се е съгласила никога повече да не го затваря и да го използва като оръжие. Аятоласите направиха точно обратното на следващия ден.
Но дори и да се появи споразумение, възстановяването на нормалния корабен трафик ще отнеме време и изобщо не се знае колко бързо ще реагират енергийните пазари. Преди да отплават, капитаните ще трябва да знаят какви маршрути могат да използват и дали няма да избухне под краката им някоя от подводните мини, за които се говори, че се намират в района.
Блокирането на водното трасе поставя авиокомпаниите в безпрецедентна ситуация, която е най-голямата криза след пандемията от COVID-19. Само за няколко седмици авиационният керосин поскъпна двойно, а превозвачите започнаха да орязват полети, да въвеждат нови горивни такси и да повишават цените на билетите. Ако доставките от Персийския залив не бъдат възстановени в най-кратък срок, Европа ще изпита жесток дефицит на гориво още в началото на лятото. Резултатът – по-малко полети и по-скъпи самолетни билети. Толкова скъпи, че е възможно да видим за икономична класа цени примерно по маршрута София – Амстердам от порядъка на 550 – 650 евро.
Повечето съвременни самолети летят с реактивно гориво на базата на рафиниран керосин – Jet A и Jet A-1. За разлика от автомобилния бензин, то е направено така че да осигурява непрекъснато горене при високо налягане и да издържа на екстремно ниски температури. Освен това замръзва при около минус 47 градуса по Целзий, което позволява безопасни полети на голяма височина и при тежки климатични условия. Затова съвременната авиация е изцяло зависима от непрекъснатите доставки на керосин и всяко сътресение в глобалната логистика моментално се превръща в заплаха за въздушния транспорт.
Сериозното ограничаване на трафика през Ормузкия проток, през който преминава огромна част от световния петролен износ, има особено тежки последствия за Европа. Континентът дневно внася около 500 000 барела реактивно гориво, а около 75% от тези доставки обикновено идват от Близкия изток. Според оценки на Международната агенция по енергетика около 40% от общия внос на керосин за Европа преминава именно през Ормузкия проток. Проблемът се задълбочава и заради липсата на достатъчно нефтопреработвателни бази. В последните 16 години са затворени 35 рафинерии, което означава 20% намаление на общия производствен капацитет. Днес в Европа се произвеждат около 1,1 милиона барела реактивно гориво дневно, докато потреблението достига 1,6 милиона барела, а през летните месеци може да нарасне до 1,8 милиона. Освен това не е съвсем ясно какви са европейските запаси от керосин, според различните оценки става дума за 4 до 6 седмици, но този период вече фатално изтича.
Преди кризата тон авиационен керосин варираше между 670 и 830 долара, след началото на конфликта прехвърли 1500 долара, а в определени моменти дори мина 1800 долара. Това е тежък удар за превозвачите, защото горивото формира между 20% и 40% от оперативните им разходи. Съвсем обяснимо авиокомпаниите започват да съкращават полети. Германската Lufthansa вече отмени около 20 000 курса до октомври тази година. Преди броени дни се появи информация, че отменя още 480 полета от зимния си график, който ще се изпълнява между октомври и март. Една от жертвите на съкращенията е маршрутът между Мюнхен и Любляна в Словения. Полет между Франкфурт и Скопие също ще бъде съкратен три години след стартирането си. Холандската KLM премахна над 150 полета, а Air Canada намали част от курсовете си до Ню Йорк. Delta Air Lines свива капацитета си с 3,5%, а AirAsia X съкращава около 10% от курсовете си и въвежда допълнителни горивни такси. Turkish Airlines, Emirates, Etihad, ANA, Air China и редица други компании също променят графиците си и заменят по-големите самолети с по-икономични модели. Само през май в света са отменени приблизително 13 000 полета, а от разписанията са премахнати около два милиона места.
Летните пътувания по въздуха се превръщат в лукс
Европейските резерви с керосин падат под критичните нива през следващите седмици
Ако Ормузкият проток остане затворен и през следващите седмици, сегашната ситуация ще бъде само началото на по-дълбока авиационна криза. Според прогнозите европейските резерви могат да паднат под критичните нива съвсем скоро.
Особено уязвими са азиатските държави, зависими почти изцяло от внос на петрол, сред които Виетнам, Индонезия, Пакистан и Филипините. В някои страни вече се обсъждат ограничения и нормиране на авиационното гориво. Това ще засегне и европейските превозвачи, защото дори на континента да има керосин и самолетът да излети, в точката на кацане той ще трябва да зареди за обратния път.
Първият и най-важен ефект за потребителите са цените на билетите, които вече твърдо вървят нагоре. Засега поскъпването е средно между 20% и 30%, но по някои европейски маршрути и значително повече. Полетите до Лондон вече са поскъпнали с около 45%, до Милано – с близо 40%, а до Амстердам и Дъблин – с около 30%. Париж и Рим отчитат увеличение над 20 на сто. Амстердам е една от най-засегнатите дестинации, тъй като и преди кризата беше сред скъпите в Европа дестинации заради високите летищни такси на летище Schiphol и ограничения капацитет. В момента двупосочните билети от София до нидерландската столица вече често струват между 250 и 500 евро според периода и момента на купуването им. Ако цените на керосина останат над 1500 долара за тон, се очаква редовните тарифи да се стабилизират около 550–650 евро за стандартен икономичен билет през активния туристически сезон.
Но дори тези прогнози може да се окажат скромни, ако недостигът на гориво се задълбочи и авиокомпаниите бъдат принудени да отменят още хиляди полети. Тогава цените ще се определят основно от ограничения капацитет на самолетите, което ще превърне летните пътувания в лукс.
Средни цени на двупосочни самолетни билети от София до основни европейски дестинации (в евро)
Дестинация 2025 г. Май 2026 г. Юни 2026 г.
Амстердам 180–250 250–500 550–650
Париж 120–180 220–320 400–450
Рим 70–120 180–260 300–350
Лондон 90–160 220–350 450–600
Мюнхен 90–260 140–420 180–550
При отменен полет – хотел, храна или нов билет
Само урагани, гъста мъгла или война освобождават авиокомпаниите от компенсации
Тъй като се очаква при продължаване на кризата доста полети през летния сезон да бъдат анулирани, хубаво е пътниците да бъдат наясно предварително с правата си, които са гарантирани от европейско законодателство. При анулиран полет авиокомпанията е длъжна незабавно да ви предложи три алтернативи. Първата е пълно възстановяване на сумата за билета в рамките на 7 дни. Втората е нов маршрут в най-ранния възможен момент, а третата – пътуване на по-късна, удобна за вас дата. Често превозвачите предлагат ваучери, но пътникът има пълното право да откаже и да си поиска парите обратно.
Ако изберете опцията за нов полет и се наложи да чакате с часове или дни на терминала, авиокомпанията е длъжна да осигури храна и напитки. При пренасочване за следващия ден осигурява нощувка, безплатен транспорт от летището до хотела и обратно, две телефонни обаждания или достъп до интернет. В случай че персоналът откаже съдействие, платете сами разходите, но задължително запазете всички касови бележки и фактури, за да си върнете парите по-късно. Законът предвижда и парични компенсации, ако сте уведомени за отмяната по-малко от 14 дни преди полета. Сумите са фиксирани и зависят единствено от дължината на маршрута: 250 евро за къси полети до 1500 км, 400 евро – за разстояния между 1500 и 3500 км и 600 евро за презокеански маршрути над 3500 км.
Авиокомпаниите се освобождават от плащане на компенсации само при „форсмажорни обстоятелства“ – урагани, гъста мъгла, политическа нестабилност или стачки на ръководството на въздушното движение. Техническите неизправности по самолета и вътрешните стачки на персонала не са оправдание и превозвачът дължи пълна компенсация. При проблеми пътниците могат да потърсят безплатна помощ от Европейския потребителски център в България.
Маргарита Димитрова