33.8 C
София
събота, 13 юли 2024 г.

Самоубийствена демагогия – от Милена Фучеджиева


Милена ФУЧЕДЖИЕВА

Христо Иванов иска да отвори нова страница. Светът трябва да отвори нова страница, но това няма да стане скоро. Новото начало обикновено идва след гигантски сътресения. Излезлите през вратата, които чакали да се намери послание към тях, са излезли, а оставената отворена врата чака следващите, които ще излязат при следващи избори. Настояването, че ситуацията в България е изключително тежка, е допълнителна мотивация за негласувалите да станат още повече. Само демократичната общност била наясно колко сериозна е световната политическа ситуация, другата, недемократичната, просто приема да бъде категоризирана като такава.

Деленето на демократична и недемократична общност отдавна е разказ за сектанти. Политиците и коментаторите в Европа и Америка не делят обществото на демократично и недемократично, а на либерали, консерватори, демократи, републиканци, крайнолеви и крайнодесни. България е по-консервативна от Франция, или – oh wait – това вече не е вярно. Жордан Бардела накара Макрон да подаде оставка. Бардела спечели изборите, защото заклеймените като недемократично общество все по-малко харесват политиките на либерализма, което е обща световна драма. Драма е, защото сме на прага на война и в подобни условия е избухнал националсоциализмът. Няма новина.

Съвместното управление на ПП-ДБ и ГЕРБ беше правилна стъпка, но трябваше да бъде открита коалиция. За едно Христо Иванов е прав – няма място за връщане на крайния сектантски курс. За да не победят антилибералите, трябва да има коалиция, но тя е невъзможна заради очебийната глупост на едната половина на ПП-ДБ. Лидерите на ПП се появиха във видео в „една гора в центъра на София“, като белоризи мормонски момчета от ул. „Марин Дринов“ 21, разпространяващи госпела на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Трябваше и една Библия или поне един харвардски учебник в диагоналка, за да бъде пълна картинката. Мили, усмихнати, смирени проповедници на нищото. Права вяра for dummies.

Във видеото от дома на Кирил Петков, типично по български, съпругата му изглежда като придавка към него, която няма грам значение за нищо. На изборите канадката Линда Петкова, съвсем не по североамерикански, отвори вратата на гласувалия си съпруг, изчака го той да излезе и после кротко тръгна след него така, както по турско българките са вървели след съпрузите си.

Николай Денков е такъв, какъвто е. Отваря вратата, изчаква шефчетата да излязат или влязат и тогава той влиза или излиза. Твърдо няма да пътува. Шефчетата избраха за свой пиар човек, който направи предизборната кампания на Иван Костов, когато той изгуби изборите. Найо Тицин не се справя с рейтинга, политически или телевизионен. Любимецът на другата катастрофална пиарка на ПП и шефче Лена Бориславова Ицо Хазарта, той пък като един компетентен дипломат и политик без висше и английски, но с голям опит и доказани качества, заминава вместо Тафров за ЕС. Недемократичната общност не се чуди защо се случва всичко това, а в чужбина гласува за „Величие“. Демократичната създаде делението, в което капсулирана, се вижда безпогрешна в преценките си, обявявайки всички, които не мислят като нея, за недемократични, с рисунки, епитети и език, от които тя се гнуси, ако се използват срещу нея.

Това обрича и на бъдещи провали. Комуникацията е настойчиво грешна. Убедихме се, че българският Харвард си е роден. Най-големият му успех е хранителна добавка, за която излъга, че я рекламира Опра. Назначава Наско за министър на културата, после се намира в летяща кола по пътищата, която убива човек, докато шефчето-шефка подписва други хора собственоръчно, за да може българският Харвард да влезе в политиката. И демократичната, и недемократичната общност, които не са гласували или са гласували за други партии, прозряха, че промяната не продължава, нито предстои. Обществото беше подценено от шефчетата по един и същ модел. А то си отмъщава на избори. И протести скоро няма да има заради осъзнаването, че България, като партньор във войната с Русия, не може да бъде в ръцете на инфантилни, неуравновесени личности. България е с един крак в Европа, а другия го дърпа Путин към Евразия. Непочтените инфантили са опасни за сигурността на всеки български гражданин, демократ или недемократ.

Другата опасност е апломбът, с който процедира един успяващ да доказва управленски качества млад човек, срещу чието назначение в ДАНС протестирахме през лятото на 2013 г.. Претърпял явен катарзис, той изведе партията си на високото второ място. Той е човек с мисия да покаже, че е демократ. Едва ли Магнитски някога ще бъде свален от него, но му е даден шанс да се докаже, че ще работи за европейска, натовска България. Нещо обаче го кара да преминава границата в тона и да се държи като главнокомандващ. Егото никога не е в полза на никого. Ако това его не се укроти, ще има взрив, и този взрив няма да пощади и Делян Пеевски. Ако г-н Пеевски има истинско и честно желание да направи добро на родината си, той трябва да смекчи тона. Г-н Пеевски трябва да осъзнае, че постигайки тези добри резултати за ДПС, те трябва да бъдат третирани от него много внимателно. Спечелените избори могат лесно да се превърнат в загубени, защото прекомерната демонстрация на власт е слабост. Обществото няма нужда от главнокомандващ, а от умерени, мъдри политици, които не демонстрират показно властта си. Шансът, който се дава, е това – шанс, не постоянна величина.

Христо Иванов разсъждава иронично върху това как (Пеевски, Борисов) „ще се опитват да отгатват какво искат американците“. Да беше говорил за настоящите и възможни загуби на Америка, докато беше партиен лидер. Сега е нечестно, защото той беше създаден от Америка. Без нея той беше никой. Сега, когато няма друг избор, освен да е сив кардинал, изведнъж започна да обяснява как американците изпускат територии и Путин ще дойде да си иска вересиите. Може би самият той се подготвя и си оставя отворена врата, или направо отваря вратата към Русия, за да не си поиска Путин вересиите и от него. Това интервю е непочтено към неговата общност, както и към Америка, която създаде ДБ и самия Христо Иванов като политик.

Бойко Борисов отказа да е министър-председател, в което Кирил Петков нелепо съзря успех и изведе поредни нелепи заключения. Има отлични други кандидати за тази позиция. Реалният успех е, че г-н Петков повече няма да бъде премиер не защото не иска, а защото не може. Нови избори не трябва да има, макар и да казвахме това и предишния път. Няма повече място за глупави предизборни кампании на шефчетата и техните лични ръководителки, нито за „искрено и лично“ на Иванов, нито за команди от Пеевски. Би било чудесно, ако политическата класа млъкне и намери начин не да се самоуспокоява с нелепи добри новини, че този или онзи го е страх, или да обяснява как сме на ръба на катастрофа, защото Америка се проваляла, а да успокои обществото с разумни действия.

Разказът за всичко добро европейско бил свършил – що за безотговорна глупост е това твърдение, Христо Иванов? Ако този разказ е свършил, направо да предадем властта на „Възраждане“ и руският отново да стане задължителен в училище. На финала на интервюто си Иванов е разочарован и от ЦРУ. Прозира обида, има нещо лично в това отричане от всичко, което го създаде. И да, ясно, той е открехнал вратата към нещо различно от Европа и Америка. Пореден лош знак за бъдещи избори с Христо Иванов начело на демократичната общност като сив кардинал. А обществото не е сляпо, нито глухо. То беше свидетел на комфорта, който „лошите“ бяха осигурили на „добрите“. Подлудяващ речник за хора, които не са с интелект на ниво читатели на комикси. Тази демагогия е самоубийствена. И не само – подобни публични катарзиси и преобръщания са вредни за демокрацията.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини