събота, 7 февруари 2026 г.

Самуел Финци: Понякога първо действам, после мисля

Самуел Финци, който е най-ангажираният български актьор по международни сцени и снимачни площадки, изигра своя Шайлок от „Венецианския търговец“ в Народния театър дни преди 60-ия си юбилей. „Дойдох за малко, за да работя, нямам време за нищо друго. А и в момента не мога да съобщя някакви новини“, беше лаконичен маестрото, чиито семейни и делови ангажименти най-често са поделени между Берлин и София. Той е блестящ като Шайлок, който му донесе „Икар“ – поредна статуетка в серията отличия, сред които особено ценно е „Актьор на годината“ в Германия, където синът на легендарния Ицхак Финци и на уважаваната пианистка Гина Табакова живее от години. Голямото признание тогава е за неговия Владимир във „В очакване на Годо“ на Иван Пантелеев в берлинския „Дойчес Театър“.

Всъщност определението на Финци за динамиката в битието и кариерата му е „Местя се“. „България е страната и за тръгване, и за завръщане. Често ми се е налагало да обяснявам: „Да, аз съм българин. София, а не Букурещ е столицата на България“, споделял е той. Според него обаче обществото ни е станало еснафско и апатично, което проличава най-категорично при изборите. Убеден е, че нищо няма да се промени, ако хората не престанат да мислят само за себе си и за собствения си малък свят. Особено тези, които като него са израснали в системата, командвана от лъжливата идеология. 

През 2025-а Финци застана пред камерите на два филма в България – като магьосника гадняр Мирилай на Явор Гърдев по „Ян Бибиян“ на Елин Пелин и като разследващия полицай в „Парчета живот“ на Севда Шишманова за терористичния акт на летище Бургас срещу израелски туристи. Финци не отказва покани и от късометражни ленти. Сред новите, в които се разписва, са „Да правиш любов“ на Венцислав Сариев – за три деца, които разследват мистериозно семейство, и пост апокалиптичната драма „Предопределен“ на Шелдън Армстронг.

„Актьорството е интимна работа, то не може да се обясни“, категоричен е Финци младши, който сякаш на шега сменя жанрове, лексики и географски ширини, жонглирайки с монолози и диалози на шест езика в 120 екранни продукции. Най-характерното за стила му е изумителната непринуденост на превъплъщението. Той е наследил от баща си тъкмо тази илюзорна космополитна лекота, която е Олимп в занаята им. „Допускам и грешки – първо действам, след това мисля. Но явно не са чак толкова големи, след като жив“, самоиронизира се той. 

Но „на младини“ Самуел Финци не изпитва щения точно към тази професия. От прозорците в бащиния си дом на площад „Възраждане“ следи афиша на отсрещното кино „Георги Димитров“, което тогава е профсъюзен дом на културата. Интересуват го спагети уестърните на Клинт Истууд, наслаждава се на „Лъвицата Елза“ и на „Удар със стик“ с Пол Нюман. Вече поотраснал, някъде на 13–14, Финци баща го праща в кино „Дружба“ на Попа, за да слуша лекциите на култовия критик Тодор Андрейков. Първите пъти нищо не разбира, но затова пък гледа „Поляната с дивите ягоди“ и „Фани и Александър“ на Бергман, „Оловно време“ на Маргарете фон Трота, хитовете на Фелини, „Последно танго в Париж“ на Бертолучи… Сложни творби, които го запленяват. Следват „Коса“ и „Полет над кукувиче гнездо“ на чешкия беглец в Холивуд Милош Форман. Може би заради него, както и заради „бащата“ на „Вилна зона“ и „Преброяване на дивите зайци“ Едуард Захариев, един от най-близките приятели и творчески партньори на Ицхак Финци, тийнейджърът иска да става режисьор. Но точно когато завършва НГДЕК-а, годината е нулева за кандидат-режисьорите във ВИТИЗ. Приемат го в актьорски клас. След втори курс заминава за Германия заради модела на нищоправене в България и заради Иван Станев. В края на 80-те скандалният режисьор е „заточен“ в театъра на Ловеч, където прави представления, които възмущават пуританите и въодушевяват авангардистите. Самуел Финци влиза в своеобразната арт работилница с Жорета Николова, Светлана Янчева, Наталия Дончева, Милена Арсова. Станев го съветва да учи немски, тъй като планира да продължи пътя си в Германия и кани Финци да се присъедини към авантюрата. „До този момент знаех привидно много важната дума endlich (най-накрая), която бях запомнил в порно кино в Атина, bitte schön (моля) и danke schön (благодаря), употребявани от източногермански туристи на Черно море“, ще напише актьорът в „Книгата на Самуел“. 

През лятото на 1989-а Финци снима главна роля в „Лагерът“ на Георги Дюлгеров. С парите си купува билет за полет до Берлин, насърчаван от родителите си. Не забравя онзи 17 декември на 1989 година, когато слиза на летище „Шьонефелд“ – мрачно, тъмно и неприветливо. Наземното метро го откарва до „Фридрихщрасе“, където се озовава пред патрулиращи униформени двойки с куче, сякаш изскочили от военен съветски филм. Чуди се къде е попаднал, но проявява страхотна воля, настървеност и инат – репетира като луд с Иван Станев и с още по-голяма лудост зубри немския език, въобразявайки си, че в забележителната си музикалност бързо ще се справи с него, както с френския от детската градина, италианския в училището в Горна баня, английския и руския от НГДЕК. Следват роли в 30 спектакъла на Димитър Гочев, един от най-важните хора в живота му, персонажи в немските постановки на Теди Москов, гастролира в Дюселдорф, Кьолн, Хамбург, Бохум, Виена… 

Преди време от литературна агенция му предлагат да напише мемоари. И въпреки че не е „толкова важен индивид“ и че не приема на сериозно нито личността си, нито актьорството си и съвсем по български често казва „Не“, през 2023 г. се появява „Книгата на Самуел“ – автобиографичен роман за 70-те и 80-те години „в малко позната страна и в система, която вече не съществува.“

Критици и читатели в Германия проявяват сериозен интерес към разказите за бохемските компании на Ицхак Финци и Гина Табакова, за елегантния дядо на Самуел, успял да спаси шапките си от царските бутици, за желязната баба Матилда, оцеляла от електрошоковете и ледената вода в психиатричните клиники през комунизма. Самуел се връща към „рая на детството и бунта на младостта, преплитайки минало и настояще“. 

Жените в живота на маестрото

Като ученик е приятел с Жени Живкова, голямата му любов е писателка

В „Книгата“ има много любопитен епизод, в който Самуел Финци споделя за юношеската си любима. „Но целунах ли я някога? Трябваше да знам. Не бях ли достатъчно смел? Трябваше ли да бъда на тринадесет? Или вече бях на четиринадесет?“ Тя е назована Емилия, но пък се споменава, че е внучка на Тодор Живков. В италианския лицей в Горна баня, създаден от Людмила Живкова под егидата на ЮНЕСКО, Самуел Финци е приятел с Жени Живкова. Те се движат в една тайфа, но нито той, нито тя коментират дали в отношенията им е имало сърдечни трепети. Известната дизайнерка винаги е казвала с усмивка: „Тогава всички момичета бяха влюбени в Санчо“.  

Голямата любов на Финци и негова първа съпруга 14 години е писателката Димитра Петру, която през 2005-а си отива от рак. Жени се втори път за французойката Сорел Атина Жардин, майка на двете му деца. Сега е с Нина Кунцендорф, също като него със син и дъщеря. Партнират си в някои от най-нашумелите кинопродукции в Германия като Tatort и „Къщата на мечтите“. „Хубаво е да се види, че любовта не е само за младите“, казва шеговито Финци пред „Билд“.

Албена Атанасова

Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg

Филтър
Преглед на поверителността

Този уебсайт използва бисквитки, за да можем да ви предоставим възможно най-доброто потребителско изживяване. Информацията за бисквитките се съхранява във вашия браузър и изпълнява функции като разпознаването ви, когато се върнете на нашия уебсайт и помага на нашия екип да разбере кои секции от уебсайта намирате за най-интересни и полезни.