Потупване по рамото с посочване отвъд хоризонта – така изглежда препоръката от Европейската комисия за преговори с Украйна и Молдова по прием в Съюза. Стъпките са много, дългосрочни и започват с единодушно одобрение от 27-те членки, което изобщо не е сигурно. Самият поощрителен жест на Урсула фон дер Лайен към Киев предизвика негативни реакции.
Теодор ЦЕКОВ
Франция вижда сериозна заплаха за европейския аграрен сектор от прием на Украйна. В редовния си анализ за радио Europe 1 журналистката Еманюел Дюкро от вестник L’Opinion обясни: „Присъединяване би променило изцяло ситуацията в областта на селското стопанство и храните. Това е повод за безпокойство. ЕС бавно стана трети най-голям глобален играч благодарение на своята Обща селскостопанска политика (Common Agricultural Policy). Украйна вече е „зелен гигант“: преди войната беше №1 в производството на слънчогледово олио, втора по рапица, четвърта по царевица и ечемик, пета по пшеница и изнася 70% от продукцията си“.
Заедно Украйна и Европа биха станали световен аграрен лидер, но обединението ще е за сметка на Съюза. „Украинското селско стопанство, което пострада от войната, ще трябва да бъде възстановено и модернизирано. Нужни са големи инвестиции за подобряване на добивите, оборудването и здравната безопасност – обяснява Дюкро. – Производство ще се увеличи в момент, когато останалата част от Европа прилага зелената стратегия „От фермата до вилицата“, която включва силни екологични ограничения. В Съюза производството на храни ще намалее с около 20%. Ще видим селскостопанска Европа на две скорости като историческите играчи забавят темпото, докато Украйна взривява броячите за производство. Центърът на тежестта ще се измести радикално на изток.“
Притокът на украинска продукция не е главен проблем според експерта. „Това вече се случва до известна степен. Има търговски споразумения и митата бяха частично премахнати, за да се подпомогне икономиката на Украйна. Земеделските производители в стара Европа се опасяват от сериозни изкривявания на вътрешната конкуренция, защото правилата в Украйна не са толкова строги и заплатите там са ниски. Това може да застраши цели сектори: зърнени храни, птиче месо, яйца, а също и биоземеделието. Не е широко известно, но Украйна е вторият най-голям доставчик на биопродукти в ЕС. Тук идва въпросът за парите от Общата селскостопанска политика. При нов участник ще трябва да се споделят относително същите средства. Украйна разполага с 44 млн. хектара земеделска земя. Това е 1,5 пъти повече от Франция, която има най-голямата земеделска площ в Европа. Три пъти повече от Полша. Тъй като голяма част от помощта по ОСП зависи от площта, Украйна ще бъде най-големият бенефициент. Страната би могла да се възползва от 96 млрд. евро през първите 7 години от членството си. Другите субсидии ще трябва да бъдат намалени с 20%. Засилването на украинската мощ чрез отслабване на националните агросектори не е по вкуса на всички.“
Полша, Унгария и Словакия също имат резерви към интегрирането на Украйна. Заедно с България те въведоха забрана за вноса на украинско зърно миналата пролет (сетне София я отмени, а Брюксел продължи безмитния режим). Варшава твърдо отказва да бъде зарината с по-евтини хранителни продукти. Външният зам.-министър Павел Яблонски посочва и друг голям проблем: Украйна трябва да поеме своята вина и да позволи изследване на наскоро открит масов гроб от времето на Волинското клане през 1943 г., когато са избити между 30 и 60 хиляди цивилни поляци.
Будапеща не приема доклада на Еврокомисията, че Киев е изпълнил повечето реформи като условие. Премиерът Виктор Орбан заяви: „Украйна по никакъв начин не е готова и преговорите не трябва да започват“. Унгария и Словакия са против въоръжаване и финансиране на Украйна, защото имат претенции срещу корупцията в страната и отношението към етническите малцинства.
Изобщо редица членки на блока имат опасения, че приемът на държава с 30-ина милиона население ще донесе огромни разходи и ще превърне дадени страни от получатели на еврофондове в нетни платци. Така стигаме до позицията на Русия, която – макар и външна за ЕС – ще има значение при очертаващите се мирни преговори с Украйна. Външният министър Сергей Лавров коментира иронично: „Тези изявления идват основно от председателя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен. Готвят някакви препоръки, дават насоки, но сами признават, че Украйна не е изпълнила значителна част от критериите. От Киев пък иска да ги приемат без условия. Много ми е трудно да възприема всичко това. Струва ми се, че е игра“.
