14.8 C
София
четвъртък, 19 юни 2025 г.

Сашо Йовков: Желю Желев се появи в студиото ми по анцуг

Когато поканата за обяд те отвежда в ресторант „Грозд“ на бул. „Цар Освободител“ в столицата, значи срещата по всяка вероятност е с популярно лице от златните години на БНТ. В емблематичното заведение от десетилетия сядат, хапват, пийват и разговарят звездите, огрявали през годините родния телевизионен небосклон. Днес на ресторанта е изписано името „Проя“, но още личат буквите на „Грозд“ и всички продължават да го наричат така. Аудиторията също е различна, но ако искате да видите някой тв водещ или журналист, свързан със „Сан Стефано“ 29, то това е мястото.

Отдалече забелязах високата фигура на Сашо Йовков, облечен със снежнобяла риза, тъмно елегантно сако и дънки. Чакаше ме пред сградата на БНТ и още от първите му думи разбрах, че е кавалер от класа. Запътваме се към „Грозд“, който е буквално на две крачки от телевизията. Днес популярният спортен водещ вече не е на екран, но е консултант в БНТ3. През последните години името му постоянно се спряга като един от кандидатите за поста генерален директор на обществената медия. И в момента той обжалва последния проведен конкурс през 2022 г., което доведе до удължаване на мандата на сегашния шеф Емил Кошлуков. 

„Промениха кухнята в „Грозд“. Преди беше някак по-домашна. Имаше страхотни сарми по родопски и разни други, които носят вкуса на мама. Сега ресторантът предлага неща тип сръбска скара, защото новият собственик е сърбин“, обяснява Сашо Йовков, докато разглеждаме менюто. Той си избира класическа салата „Капрезе“ и гурманска плескавица. Допълваме поръчката с калмари, ризото с манатарки и разбира се – по чаша бяло вино. 

Веднага питам защо вече не виждаме Сашо Йовков по телевизията. „Защото слезе от екрана – с усмивка казва той. – Това е нормално с годините. Трябва да се дава възможност на младите да заемат своето място в живота.“ Сега Йовков може да не е на екрана, но пък Емил Кошлуков го кани за консултант в БНТ3. Така стигаме до темата за недоброто финансиране на Националната телевизия. „Въпреки всичко БНТ съхранява водещото си място за българския и международен спорт. Правим и невъзможното да купуваме правата за излъчване на значимите световни събития, мачове, олимпиади“, отбелязва бившият водещ.

Интересът на Йовков към темата за финансирането на телевизията е обясним. Все пак той се кандидатира за шеф на БНТ през 2017 г., когато за генерален директор е избран Константин Каменаров, а също и през 2019 г., когато на позицията застава Емил Кошлуков. Участва и в неуспешната директорска надпревара през 2022 година. 

Първото появяване на Сашо Йовков на малкия екран обаче е още през 1986 година, но не като водещ, а като гост в предаване. Става дума за „Телевизионен неделник“ на Бригита Чолакова. Йовков, който тогава е на крилете на спортната слава, участва с тогавашната си съпруга и красива волейболна прима Мадлен Станева в рубриката „На гости“. Освен за спорт двойката разказва за интереса си към културата, изкуството и други интересни теми. „Явно съм направил впечатление на Бригита Чолакова и на другия ден след предаването тя ме покани в телевизията. Срещнах се с нея, като преди това тя беше разказала на тогавашния шеф на новините Явор Цаков за мен и че трябва да се привличат млади хора“, разказва Сашо Йовков. Тогава той не започва работа в телевизията. „Бях активен спортист, занимавах се с волейбол, но търсех своя път, защото знаех, че спортът е до време.“ 

Междувременно започва работа в най-добрия спортен седмичник по соца вестник „Старт“ и разбира, че спортната журналистиката е неговото бъдеще.

В онези години е почти невъзможно млад човек от провинцията да попадне в телевизията. 

Идват обаче промените и през 1990 година вратите на „Сан Стефано“ 29 се отварят за волейболиста Сашо Йовков. Това се случва благодарение на Сашо Диков и Нери Терзиева, които канят Йовков в тогавашния „Ефир 2“. „Няколко месеца преди да стартира „Ефир 2“, репортерствах в спортния отдел при Сашо Диков. Един ден се връщам от някакво събитие и Сашо ми съобщава, че Нери ме чака пред 5-о студио, откъдето се излъчват новините. Слизам аз, а тя ми подава вратовръзка и сако и ми казва, че излизам като водещ в 17 часа. Подадоха ми и текстовете, които трябваше да изчета. Влизам в студиото и виждам Нери как стои на вратата в знак на подкрепа, беше уникален човек.“

Водеща на тази емисия е Радинела Бусерска. Преди да обяви, че следва спортната част, тя ненадейно изчита новина за български успех в Гърция, с която всъщност Сашо Йовков трябва да започне. Получава се лек конфуз, но Йовков успява да излезе от ситуацията. Емисията приключва благополучно, а Нери Терзиева е доволна от дебюта на новия спортен водещ.

Телевизионната звезда на Сашо Йовков изгрява. В 34-годишната си биография в БНТ той е коментирал над 1000 мача на националните отбори по волейбол. Отразявал е седем олимпиади – три с българско участие – Атланта, Пекин, Лондон. Бил е на осем световни шампионата по волейбол и 15 европейски. Коментирал е мачовете от Световната лига и Лигата на нациите при всички участия на България до 2017 година. Йовков е човекът, който 

пръв съобщава за златния медал от Нагано на биатлонистката Екатерина Дафовска.

Пак благодарение на неговите включвания зрителите научават и за златните медали на фигуристите ни Албена и Максим Стависки.

Един от най-знаменателните му моменти като водещ е отразяването на „лудото американско лято“ – легендарното световно по футбол през 1994 година, когато България се класира на четвърто място. Тогава Сашо Йовков е водещ на програмата от студиото. В ефира са заедно с Вера Маринова. Идва денят на феноменалния успех на нашите национали срещу Германия с 2:1. Програмата в студиото върви, има гости, които коментират. Часът е към 23 вечерта, когато съобщават на Йовков, че се е появил президентът Желю Желев. Вратата на студиото се отваря, Желев влиза, но се оказва, че няма къде да седне. Сашо става, отстъпва своето място, застава на коляно до президента и така започва разговора с него. „Той беше изключително колоритен, защото дойде по анцуг, а по онова време те бяха от „Илиенци“. Така че имам интервю на коляно с първия демократично избран президент на България“, спомня си бившият спортен шеф в БНТ.

Сашо Йовков е роден в Ямбол в семейството на военен. Следвайки назначенията на баща си, той живее в градове като Грудово и Царево. Когато бъдещият спортен журналист е в трети клас, семейството му се установява в Ямбол. „Нашето детство няма нищо общо с това на днешните деца. 

Започнах да играя футбол на улицата, в училищния двор, в градинката. 

Минах и през леката атлетика и гимнастиката. Понеже израснах на ръст, се насочих към волейбола. Такова детство само те определя накъде да се развива.“ Въпреки това Сашо е поставен пред дилема – музика или спорт, защото родителите му го пращат да свири на акордеон. Както може да се очаква, вместо към уроците Сашо завива към градинката при момчетата с футболната топка. Идват обаче новогодишните тържества и той трябва да излезе на сцената за празничния концерт на музикалната школа. „Явих се, но успях да изсвиря само гамата. Така приключи музикалната ми кариера и продължи спортната“, смее се журналистът.

Спортът определя бъдещето на Сашо Йовков, но това не му пречи да завърши археология в Софийския университет. Преди това баща му настоява той да следва право. „На мен обаче ми вървеше математиката и започнах да се готвя за кандидатстване в МЕИ. Една вечер се разхождахме с приятели и в градската градина на Ямбол срещнахме група млади хора. Впечатлих се колко весели и интересни са те. Оказаха се студенти, които работят на разкопките в Кабиле – разказва Йовков. – Само чух разкопки и археология и това ми беше достатъчно да взема съдбовното решение какво ще кандидатствам.“

Сашо, който завършва гимназията с отличен успех, се прибира вкъщи и съобщава на родителите си, че започва да се подготвя за изпита по история и ще става археолог. Баща му го предупреждава, че няма да му стигне времето. Младежът обаче е категоричен в намеренията си. 

Две седмици става и ляга с учебника по история и се явява на изпита.

От онзи момент си спомня как влиза в 265-а аудитория, сяда на банката и започва да пише. Кандидатстудентската тема е „Освобождението на България и Руско-турската война“. Йовков започва да пише, но в един момент листовете му свършват и се налага да поиска още от квесторите. Изпитът приключва, той излиза навън и на въпроса как се е справил, той отговаря с „Влизам!“. Прибира се в Ямбол, където съвсем уверено съобщава на близките си, че е приет. Така и става. 

Резултатът от изпита му по история е 5,50, което му гарантира влизането в Софийския университет.

„Тогава всички много четяхме. Нямаше ден, в който да не разгърнеш книга. Освен това имахме добри преподаватели и още в час запомняхме уроците си“, отбелязва той.

Бившият спортен шеф на БНТ има късмета негов научен ръководител да е проф. Велизар Велков, чието име е свързано и с разкопките в Кабиле. Неслучайно дипломната работа на Йовков е „Градоустройство и архитектура на римските градове в Мизия и Тракия“.

Археологията обаче остава само в студентството на бъдещия журналист. Причината е волейболът, който върви паралелно със следването му. Интересна подробност е, че тогава ректор на университета е проф. Благовест Сендов, при когото Сашо Йовков отива с молба за удължена сесия, тъй като е активен спортист на „Академик“. „Какъв спортист, каква сесия. Това е Софийският университет и ако искаш перманентна сесия, отивай във ВИФ“, срязва го Сендов. Така волейболистът историк е принуден да се явява на редовните изпити. Един от тях си спомня с усмивка и до днес. Йовков се уговаря с проф. Николай Генчев да се яви на индивидуален изпит в кабинета му. Професорът дава въпросите и отива да пие кафе в „Яйцето“. Сашо започва да пише, минава един час. По едно време вратата се отваря и се появява асистентката на Генчев. Учудено пита Йовков какво прави там. Той й обяснява, че чака да бъде изпитан и така разбира, че професорът просто го е забравил. Асистентката звъни в дома на Генчев и му разказва какво се е случило. „Той я попита колко съм написал. Тя му отговори, че са два листа. Пиши му една петица и да си ходи, нареди й професорът“, връща лентата Сашо Йовков. 

Волейболната кариера на бъдещата тв звезда започва в Ямбол. С депутата от БСП Петър Кънев дори са в един отбор. Казармата си изкарва в спортната школа на „Локомотив“ благодарение на своя ямболски, а след това и национален треньор Богдан Кючуков. След това продължава да се състезава за „Академик“. Един ден тогавашният му треньор Димитър Захариев го закарва с колата си до университета. Сашо още помни думите му: „Слушай сега, ти си един много добър спортист, не трябва да забравяш, че учиш в Софийския университет и приоритетът ти е той, а не спортът“.

Факт е, че и до днес Сашо Йовков не спира да се интересува както от антична, така и от нова история. „Много от нещата, които нашето поколение учеше в училище, имат нужда от презареждане в историческата памет“, отбелязва той. 

Йовков с готовност разказва за живота и кариерата си, но е крайно дискретен за личния си живот. Е, не е тайна, че има две бивши съпруги. 

Както не са тайна и връзките му с две популярни тв водещи – Бетина Жотева и Мира Добрева. 

Няма как да не върнем разговора и към намерението на Сашо Йовков отново да се яви на конкурс за генерален директор на БНТ. Както и да припомним отново, че той е един от кандидатите за поста, които обжалват конкурса от 2022 година. „Минаха три години, имах време да анализирам ситуацията и смятам, че за БНТ беше по-добре, че не беше избран нов генерален директор, а остана Емил Кошлуков. Този избор нямаше да издържи на турбуленцията на времето. Тези три години бяха изключително тежки не само за България, а и за света и Европа. Обществото ни е разделено на фоби и фили и ние не можем да лишим едните или другите от правото да имат своята гледна точка.“

„Всичко тече, всичко се променя“ е девизът, който стои най-отгоре върху концепцията, с която той не се отказва да атакува директорския стол на БНТ.  

А докато дойде този момент, Йовков продължава да е заместник-председател на Федерацията на глухите в България и треньор на националния отбор на глухите по волейбол. Член е на управителния съвет на „Български спорт“ и на Българската федерация по волейбол. 

Продължава да спортува, но в ръката си държи не волейболна топка, а тенис ракета. „От 20 години съм на корта. Играл съм по двойки и с Бойко Борисов“, отбелязва той. Питам кой е най-честият победител в тези двубои, а Йовков с усмивка отговаря, че в повечето случаи е бившият премиер. 

Интересна подробност от житието на емблематичния спортен водещ е любовта му към живописта. „Не съм колекционер, но когато харесам някоя картина, правя всичко възможно да си я купя“, признава в края на любопитния ни разговор Сашо Йовков, който се оказва събеседник с доста по-разнородни интереси, отколкото човек може да предполага. 

МЕНЮ

Ресторант „Проя“ – „Грозд“, бул. „Цар Освободител“ 21, София

Салата „Капрезе“ – 16 лв.

Калмари – 15,90 лв.

Ризото с манатарки – 16,50 лв. 

Гурманска плескавица – 22 лв. 

2 чаши бяло вино – 25 лв.

ОБЩО – 95,40 лв.

Петя Бахарова

Последни новини

Филтър
Преглед на поверителността

Този уебсайт използва бисквитки, за да можем да ви предоставим възможно най-доброто потребителско изживяване. Информацията за бисквитките се съхранява във вашия браузър и изпълнява функции като разпознаването ви, когато се върнете на нашия уебсайт и помага на нашия екип да разбере кои секции от уебсайта намирате за най-интересни и полезни.