Иво ДИМИТРОВ
Премиер, депутат, министър, заместник-министър, областен управител, шеф на агенция – това са все висши форми на живот в България. Или по-скоро това се мерните единици за просперитет и обществена тяга. Останалите сме електорална маса, която по задължение трябва да гласува през няколко месеца на избори, но в по-голямата си част не го прави на инат. Така всички живеем на инат в различни форми на живот. Ето например Слави Трифонов допреди няколко години беше шумна единица, която произвеждаше нещо, което трябваше да наричаме незнайно защо музика, а на всичкото отгоре и да се смеем на смешките му. Когато реши да излезе от шоуто и да се намести в политиката, Слави бързо си надви на масрафа, започна да си въобразява, че командва държавата от дивана вкъщи и това доведе при него до други изменения. Така например допреди няколко дена дори си беше повярвал, че може да ни дърпа конците с електорална подкрепа, равняваща се на 16 депутати.
Винаги съм казвал, след като Цветан Цветанов ни беше вицепремиер, защо Тошко Йорданов да не ни е мандатоносител, макар и само за пред камерите. Иначе пак опираме до въпроса къде е свързващото звено в човешката биологична еволюция и дали, без да разберем, не е преминало или пък сега преминава през българската политика. Повтарям често в тези си кратки антрефилета няколко имена. Вероятно за някои до втръсване, но го правя заради кратката памет. Ако се ядосаме на някого или на нещо, обикновено това трае няколко минути и после отминава. И това същото, на което сме се ядосали, се окуражава и пак опитва да се добере до властта. Тук е моментът отново да отбележа, че повечето кандидати да ни управляват са хора с огромни разминавания между амбиции и възможности. В чести случаи тези разминавания добиват трагикомичен характер. Така напред излиза въпросът може ли въобще да се говори за български политици и за висши форми на живот? Тук само ще спомена две имена и няма да добавя нищо повече към тях – Кирил Петков и Настимир Ананиев.
Неотдавна „Филтър“ извади схемите на бившия министър на регионалното развитие и благоустройството от кабинета „Денков“ Андрей Цеков. Не сме мислили, че прокуратурата ще си свърши работата и ще се самосезира, но пък и не сме подозирали, че хора в президентството и в част от партиите ще проявят такъв гьонсуратлък да ни го пробутват отново през различни схеми. Този път за служебен премиер, ама трябвало да свалят Рая Назарян от поста председател на Народното събрание, да изберат Цеков и после да го коронясат. Тези политически идиоти съвсем ни взеха за павиани и вече открито се подиграват с народа си. Прочетете разследването на „Филтър“, насочете се към детайлите и тогава правете поредната глупост. Ако сте решили да крадете, го направете по-интелигентно. Не ни подценявайте и недейте да смятате, че ви вярваме на първобитните схеми.
Очевидно идеята за рестарт на системата не е заложена в тези парламентарно представени сили. Няма тяга, няма хора за битка. Има едни бутафорни патриоти, които пъплят към София от един исторически парк, има бутафорни реформатори и либерали и едни разбити от личния капитализъм на доскорошния си лидер социалисти.