„Хеда Габлер“ на Тимофей Кулябин по пиесата на Хенрик Ибсен е поредният спектакъл в Народния театър през оптиката на постмодернизма. Към характерните за знаменития норвежки писател двойственост, двусмисленост и неопределеност се прибавят и инвенциите на руснака. Както се знае, оригиналната пиеса, която излиза през 1890 година с подзаглавие „Портрет на драматурга като млада жена“, е за хитрата, жестока и шармантна Хеда Габлер, обявявана от немалко анализатори за „женския Хамлет“. Трактовките през десетилетията са различни – тя е жена, която се бори с нормите, тя е жертва на мъжкия свят, тя е феминистко знаме, тя е злодей и демон. Във всички варианти обаче е еманципантка с болезнено съзнание.
При Кулябин Хеда е артист, който размахва пистолет, тъй като не може да открие нито себе си в любовта, нито мястото си в света, нито пътя към някакво просветление. Но затова пък се прокламира като критик на буржоазното лицемерие. Нито Ибсен, нито Кулябин търсят манипулативни асоциации с политическата или идеологическата своя съвременност. Но докато Ибсен структурира цялото действие в „Хеда Габлер“ около страстите на главната героиня – както и в „Куклен дом“, Кулябин подлага на анализ изкуството и по-точно вероятната му предизвестена смърт, ловко въвличайки зрителите в съавторство според собствените им интелектуални познания. Хеда Габлер – маниакална художничка, която си прави 365 снимки с пистолет, насочен към главата си, преди да си тегли куршума, е адски отегчена от съпруга си Ян. Той е изкуствовед и полу романтик, патриархално отгледан от лелите си. Скучаещата Хеда, която заплашва с дуло всеки от неразумно влюбените в нея мъже, е буца лед. Сложните й отношения са мотивирани от неприязън и сарказъм, от нея лъхат войнственост и смърт. Огледална е на фразата „Когато общество, изпаднало в цивилизационна безизходица, започва агресивна война, извършва самоубийство“.
Албена АТАНАСОВА
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg