Любослав Костов
Народното събрание гласува окончателно замразяване на минималната заплата и отпадане на действащия механизъм за нейното определяне. В управляващата партия все по-ясно се оформят две крила – ляво, което вижда социалната реалност, и дясно – неолиберално, което вярва само в сухите счетоводни баланси за сметка на живия труд. Днес дясното крило надделя. Счетоводителите победиха визионерите. И всичко това се случва при пазар, който страда от дефицит на кадри и има нужда от стимул за заетост, а не от замразяване на МРЗ на 620 евро.
Аз това гласуване ще го запомня, защото вярвам, че държавата съществува, за да пази слабия, а не да узаконява алчността на силния. И именно като ляв човек, днес изпитвам дълбоко отвращение от политическия театър в залата.
Ако това правителство иска да се запази и да изкара цял мандат, то трябва незабавно да спре да мачка собствените си хора. Време е да дадат на „лявото крило“ в „Прогресивна България“ реално да взима решения, а не просто да ги ползват като параван за прокарване на корпоративни интереси. Защото истината е простичка – левите хора в тази държава им спечелиха изборите, а шепа неолиберали в задимени кабинети взимат решенията в ущърб на същите тези избиратели. Тази подмяна няма да издържи дълго.
Истината е, че политическата ни класа е напълно фалирала. Там няма идеология. Няма принципи. Няма каузи. Има само сергия. Всичко се продава и всичко се купува – гласове, постове, съвести, бъдеще. Те са актьори в евтин театър, които зад кулисите си стискат ръцете, докато пред камерите се замерват с кал.
Но знаете ли какво? Кристофър Нолан го каза едно време – „Понякога истината не е достатъчно добра. Понякога хората заслужават нещо повече. Заслужават вярата им да бъде възнаградена“. Българският народ не заслужава да живее в тази истина.
Майката, която брои стотинките на касата, за да плати тетрадките на детето си, не заслужава истината за техните милионни схеми. Бащата, който работи на две смени и съсипва здравето си само за да покрие сметките, не заслужава да знае колко евтино партийните централи търгуват с труда му. Възрастните ни родители, които са изградили тази страна, не заслужават истината, че за държавата те са просто тежест в бюджета.
Хората заслужават нещо много повече от тази грозна реалност. Заслужават нормалност. Заслужават да вярват, че когато си честен, когато работиш и даваш всичко от себе си, системата няма да те смаже.
От едната страна е суровият живот по разбитите улици, където хората оцеляват напук на всичко. От другата страна са те – безлични фигури в скъпи костюми, имунизирани срещу реалността, за които чуждото страдание е просто статистика. Те нямат капацитета да бъдат държавници. Те са просто консуматори на власт.
Българите заслужават вярата им най-накрая да бъде възнаградена. Заслужават нещо повече от просто истината. Нещо отвъд нея. Защото тази истина е твърде грозна и несправедлива.