Новият моноспектакъл на Димитър Рачков, кръстен с провокативното заглавие „Рачков и жените“, съвсем скоро тръгва на лятно турне. Изненадата е огромна, а големият въпрос е как актьор като него, който ревниво пази личния си живот, е дръзнал да го разкрие публично. Това е поводът за интервюто ни със сценариста Иван Ангелов, който е автор на текста. Той много добре познава главния виновник за спектакъла, тъй като е работил с него както в „Забраненото шоу на Рачков“, така и в „Като две капки вода“ .
– Господин Ангелов, как се роди идеята за моноспектакъла „Рачков и жените“?
– Предишният спектакъл „Забраненото шоу на Рачков“ разказваше за телевизията и имаше огромен успех точно защото телевизията е част от живота ни, познаваме кухнята й и можем да правим комедия от това. Рачков отдавна искаше да създадем нещо ново и различно – нещо, което никога не е правил. Имах съвсем други идеи, но Кико (Кирил Кирилов-Кико – продуцент в „Глобал груп“ – б.р.) и хората от „Артвент“ успяха да ме убедят, че темата за жените в живота на Рачков ще е интересна за зрителите. Тя е още по-лична от тази за телевизията, а публиката цени честността. Рачков за пръв път не играе роля, а разказва за себе си. Абсолютно сам на сцената – без възможност да се скрие зад каквото и да било, само той и текстът.
– Известно е, че Рачков ревниво пази личния си живот. Как въобще се съгласи да разкрива свои лични тайни?
– По-добре да ги разкрива той, отколкото жълтите медии – че там на каквото сме се начели… Не съм съгласен, че Рачков пази чак толкова ревниво личния си живот. Той се е шегувал с връзките си във всяко шоу, което води. Въпросът беше в този спектакъл да се отиде и отвъд шегата и да се разкаже цялата истина.
– Как самият вие написахте сценария – той ви разказваше и вие пишехте, или?…
– Работя с Рачков повече от 20 години, но винаги сме коментирали текстовете, които пиша за него, а не личния му живот. Затова сега се наложи да ми разкаже някои свои преживявания, свързани с важните жени в живота си. Моята задача беше да ги представя с чувство за хумор, защото не всичките са весели – някои са си направо тъжни. Не мога да кажа, че беше кратък и лесен процес. Много ми се щеше да седна и текстът просто да се излее, но се оказа по-трудно. Още повече че в спектакъла се отива и от частното към общото – от личната история към анализ на мъжкия и женския свят изобщо: защо сме толкова различни и често ни е трудно да се разберем.
– Какъв е Рачков в личния си свят, какъв ще го видят зрителите?
– Човек като всички нас. Никой не е идеален. Рачков – също. И по-добре да сме честни с това. Колкото и да си известен, каквото и шоу да водиш – онова, което хората ще запомнят за теб, е какъв човек си бил всъщност.
– Историята за коя от жените му написахте най-трудно?
– Нямам такава класация. И подчертавам, че не са жените МУ, а жените изобщо. Те не са нечия собственост. Отнесли сме се с уважение към всяка една от тях.
– Повдигнете малко завесата – коя е най-забавната и най-тъжната история?
– Никоя история не е само смешна или само тъжна. Но не мога да разкривам подробности, защото ще разваля магията. Зрителят идва, за да бъде изненадан.
– Коя от жените не е представена с истинското си име? Рачков вече каза, че се е наложило някои да не бъдат с истинските имена, тъй като не са пожелали.
– Няма как да разкрия кои имена са скрити. Всеки има право на лично пространство и аз уважавам това. Достатъчно жени застанаха зад историите с истинските си имена, което аз приемам като първа положителна оценка за текста. Той по никакъв начин не е сексистки. Дори напротив – спектакълът е признание и поклон пред жената.
– Вас лично коя от личните му истории ви изненада?
– За ученическата му любов.
– Има ли в моноспектакъла художествена измислица и какъв процент е тя?
– Във всяко художествено произведение има някакъв процент измислица. Разказвачите затова са разказвачи – за да прибавят по нещичко от себе си. Но тук художествената измислица не преиначава фактите, просто ги украсява и подсилва.
– Във вашите сценарии наред с хумора винаги и има и по една сълза. Спазихте ли този принцип и в моноспектакъла?
– Стилът ми на писане следва стила на живота – в живота винаги има и от двете – и в най-радостното събитие има и малко тъга, и в най-тъжното можеш да намериш на какво да се усмихнеш.
– За какво ще плаче Рачков?
– По сценарий не плаче, но какво ще се случи на сцената – ще видим.
– Моноспектакълът тръгва на лятно турне. Кои градове ще обиколите и смятате ли да променяте „Рачков и жените“ в движение по някакъв начин според реакциите на публиката?
– След като премиерните четири дати се разпродадоха за по-малко от 10 часа, „Артвент“ организира лятно турне на „Рачков и жените“ в девет града – Варна, Стара Загора, Велико Търново, Шумен, София, Пловдив, Бургас, Русе и Плевен. Конкретните дати ще откриете в сайтовете за продажба на билети. Няма да променяме историите, защото те са такива, каквито са.
– Развеселени или натъжени ще си тръгват зрителите от залите според вас?
– Разсмени със сигурност, надявам се и замислени, и много по-влюбени в човека до себе си. В това отношение и Ивайло Христов свърши страхотна режисьорска работа. Преценката му за това как и къде да се постави всяка една дума на сцената е клинично вярна.
– Ако трябва с пет думи да определите моноспектакъла „Рачков и жените“, кои бихте използвали?
– Истина, обич, хумор, откровение, човечност.