И сватбите не са това, което бяха. Днес минават месеци, че дори години, след като първото „да“ бъде узаконено. В началото се резервира мястото на бракосъчетанието, често извън шума на големите градски ресторанти, а някъде сред природата. После е ред на диджея, на видеооператора, на фотографа и т.н. Дестинацията за меден месец е съществена част от списъка. Вариантите не са никак малко, което прави избора доста сложен.
Но хайде да си представете място, където сутрините започват с аромат на солен океан и цъфнали хибискуси, а вечерите завършват със залези, които оцветяват небето в пурпурно и златно. Място, където вулканични върхове се издигат почти отвесно от морето, палмите се полюшват от топлите пасати, а времето е спряло, за да се любувате точно сега на мига. Това е малкият остров Сейнт Лусия, наричан „столицата на медения месец на Карибите“. Според най-новото проучване на онлайн платформа за резервации и туристическа агенция Expedia интересът към тази дестинация е скочила със 125 процента само за една година и сега Сейнт Лусия е на първо място сред най-търсените острови в света.
Пътешествениците го избират, защото е рядка комбинация от романтика, приключения, уелнес, кухня, крайбрежни села, луксозни курорти и автентична карибска култура. Въпреки че Expedia определи Сейнт Лусия като най-доброто място за романтични бягства, привлекателността на острова се простира и отвъд двойките. Семействата често търсят плажовете на западното крайбрежие, избират разходка с лодка или кратки природни пътеки. Туристите са привлечени от вулкана Суфриер, планините Питон и круизите по залез слънце.
Малката държава е разположена върху едва 620 квадратни километра между Мартиника и Сейнт Винсент и Гренадини в Карибско море, но побира удивително разнообразие от природни чудеса. Най-известната гледка са двата величествени вулканични върха Грос Питон и Пти Питон, които са включени в списъка на природното наследство на ЮНЕСКО и са символ на острова. Изкачването на Грос Питон е истинско приключение, тъй като пътеката преминава през тропическа джунгла, а от върха му се разкрива море във всички нюанси на синьото, зелени склонове и десетки малки заливи между скалите. Лесно е за обяснение защо този рай е бил обект на ожесточено съперничество между Франция и Великобритания и сменя владетелите си цели 14 пъти, което рекорд в колониалната история на Карибите. И до днес по улиците се усеща смесица от британски ред и френски чар. Официалният език е английският, но голяма част от местните жители говорят и креолски френски.
Но островът е и чудесно място за уелнес туризъм, защото вулканичният му произход е оставил след себе си кипящи серни извори, кални басейни и горещи минерални кладенци. Това е едно от малкото места на Земята, където човек буквално може да стигне с автомобил до действащо геотермално поле – феномен, известен като „вулканът, в който се влиза с кола“.
Кристално чистите води около острова са дом на морски костенурки, разноцветни риби, октоподи, китове и делфини, които могат да бъдат наблюдавани в определени периоди от годината. Затова Сейнт Лусия е сред предпочитаните места за гмуркане и шнорхелинг. Любителите на приключенията пък могат да прекосят джунглата по въжени линии. За тези, които търсят спокойствие, остава да се отпуснат под сянката на кокосова палма с книга и чаша прясно изцеден сок от маракуя. Плажовете са като от цветна картичка, Шугър Бийч е известен със светлите си пясъци, Анс Шастане очарова с дивата си красота, а Редюит Бийч предлага километри спокойна брегова ивица. На някои места вулканът е оставил след себе си черен пясък, така че плажуването може да бъде и екзотично преживяване.
Жителите на острова са вечно усмихнати, може би заради спокойния си начин на живот. Вечерите често преминават под звуците на реге, калипсо и сока. Кухнята е смесица от американски, европейски, индийски и карибски вкусове. Традиционното ястие, което трябва да се опита, е „зелени смокини и солена риба“. Местните варят неузрели банани и след това добавят маринована в сол треска. Ако наистина искате да разберете какво представлява кухнята на Сейнт Лусия, трябва да посетите пазара в Кастрис сутрин. Той е отворен всеки ден, но най-натовареното време е събота, когато фермери от всички части на острова идват да продават стоките си. Плаща се в брой в източнокарибски долари (XCD), въпреки че повечето продавачи приемат и щатска валута.
Първото нещо, което ще забележите, е разнообразието от манго. В Сейнт Лусия се отглеждат над 10 местни вида, някои са много сладки и плътни, докато други са по-влакнести или леко тръпчиви. Бананите са друг основен продукт, но зелените не се консумират като плод, а като гарнитура, варени или пържени. Те са основата на националното ястие „зелени смокини и солена риба“. На пазара ще намерите и пресни кокосови орехи, отворени на място, за да можете да пиете водата със сламка. Хлебното дърво не е сладко и не се яде сурово, местните го приготвят печено или пържено. Вкусът му е неутрален, някъде между хляб и картоф. Интересен е плодът, наречен „пет пръста“ (карамбола), често използван в сокове поради леко киселия си вкус. От сергиите може да се купи твърдо какао за традиционния „какаов чай“, приготвен с мляко и подправки. Сейнт Лусия е сред най-големите производители на висококачествено какао, а туристите могат сами да участват в процеса – от изпичане на зърната до оформянето на шоколада, който е номер едно в Карибския регион.
Най-подходящият период за посещение е между декември и април, когато температурите са около 28–30 градуса, и вали по-рядко. Това е и най-натовареният сезон, тогава е и най-скъпо. През останалите месеци островът е по-зелен и по-тих. Вярно почти всеки ден вали, но за кратко.
Маргарита Димитрова