„Сeмената на свещената смокиня“ (Dane-ye anjir-e ma’abed), 2024, Германия/Франция, сценарист и режисьор Мохамад Расулоф, оператор Пуян Агхабабаей, музика Карзан Махмуд, в ролите: Мисаг Заре, Сохейла Голестани, Махса Ростами, Сетарех Малеки, Ниуша Ахши. Награди: Специална награда на журито, на ФИПРЕССИ, на Екуменическото жури, „Франсоа Шале“ за най-добър филм от Кан ’24, номинация за „Оскар“ за международен филм, награда на публиката „Сребриста чайка“ от София Филм Фест на брега в Бургас.
Бесен и дързък филм. Техеран. Режимът не си поплюва. Из цялата страна се роят мащабни антиправителствени протести. Иман (Мисаг Заре) е съдия-следовател в Революционния съд. Той е горд с новото си назначение и с връчения пистолет. Съпругата му Наджме (Сохейла Голестани) го обгрижва с любов. Надява се скоро да се преместят в по-голямо жилище, но е враждебна към оръжието. Голямата дъщеря Резван (Махса Ростами) е студентка и непрестанно следи в телефона си политическото напрежение. Малката Сана (Сетарех Малеки) е ученичка и също будно момиче. В един момент Резван довежда своя красива колежка (Ниуша Ахши) у дома. Майката недоволства. На всичкото отгоре след време момичето е пребито от полицията и се налага да се погрижат за нея. Всичко се върши тайно от Иман, зает с издаването на смъртни присъди. Пистолетът изчезва. Иман е в потрес – научи ли се това, го очакват три години затвор и край на кариерата. Започва свое разследване. Стига се до семеен приятел психолог, който разпитва майката и дъщерите. Макар подозренията кой е свил пистолета да се оправдават, напрежението ескалира. Колегата на Иман го съветва да замине за няколко дни със семейството си и му дава второ оръжие. Отиват с колата в родното му място. Там цари мизерия и покруса. Иман заключва жена си и Резван в мазе. Сана избягва с пистолета. Наоколо – развалини. Междувременно колежката на Резван е изчезнала. В селото времето е спряло. Във въздуха жужи параноята на Иман. Бесовете го обсебват. Сана пуска затворничките. Започва се лудо семейно гонене из лабиринта на порутена сграда. И е красиво, и е страховито. Финалът е много ефектен.
Геновева Димитрова
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg