15-ата европейска корона за „Реал“ (Мадрид) ознаменува поредната трансформация на най-престижния клубен турнир. Шампионската лига влиза в нов формат, наподобяващ конкурентния проект „Суперлига“.
Европейската футболна централа блокира чрез заплахи плана на 12 водещи клуба за тяхно собствено състезание, но наскоро Европейският съд и Търговският съд в Мадрид отредиха, че УЕФА и световната федерация (ФИФА) злоупотребяват с господстващо положение, нарушавайки закони за конкуренцията.
УЕФА удържа своя монопол като през 2021 година експлоатира обществения страх от приватизация на елитната клубна надпревара, а междувременно подготви контравариант. Така от новия сезон 2024–2025 груповата фаза за най-силните отбори на континента се заменя с обща дивизия – както са организирани националните шампионати. Идентична схема се въвежда в Лига Европа и Лига на конференциите.
Досегашната схема в ШЛ с 8 групи по 4 отбора се замества от 36-членна дивизия, в която всеки играе осем мача – по 4 като домакин и гост. Противниците ще се определят кръг за кръг по т.нар. Швейцарска система – срещат се тези с най-близък точков актив. Завършилите от първо до осмо място отиват на 1/8-финали. За следващите 16 в класирането (9–24 място) се въвежда плейофен кръг, който да излъчи още 8 за елиминациите. Тези от 25-о до 36-о място отпадат.
Целта не е тайна: повече мачове, съответно приходи от публика, спонсори, рекламни и медийни права. В края на веригата може да донесе по-скъпи такси за телевизионните зрители.
Първоначалната схема провокира недоволство и УЕФА съкрати с два кръга (от 10 на 8) дивизионния формат, тоест мачовете се увеличават с 64 вместо 100. Съпротивата дойде от клубове и футболисти заради поредно претоварване на календара, а и от фенски организации. В ревизирания окончателен вариант отпадна идеята за финална четворка вместо полуфинали и финал.
Президентът на УЕФА Александер Чеферин хвали промяната като справедлива и солидарна – повишава шанса за второкласните отбори, тъй като дава допълнителна квота от квалификациите и загърбва гарантираното участие по клубни коефициенти. Реално обаче само едно от добавените 4 места (до 36) ще бъде заето от квалификант (например, първенеца на България). Останалите три обслужват водещите държави: едно за завършилия трети в петото по сила първенство (към момента – френската Лига 1) и две за страната с най-силно представили се тимове в предния сезон. Сходни екстри ще има в Лига Европа – две допълнителни места получават Англия и Нидерландия.
Най-реномираният турнир стартира през 1955 г. с пет поредни триумфа на „Реал“ (Мадрид), а досегашният формат приключва с 6 титли за „Кралския клуб“ от последните 11 издания.
В оригиналния вариант участваха само национални първенци на директна елиминация. През 1992 г. КЕШ стана Шампионска лига и бързо се разрасна до мегатурнир с по 3, 4 или 5 най-силни и богати представители на водещите сили, гарантирани чрез държавни и клубни коефициенти, докато шампионите на изоставащите държави се пресяват в квалификации. УЕФА прекрои и другите турнири, умножавайки мачовете и приходите.
Финансовата експанзия създаде пропаст между най-силните 15–20 отбора, които всяка година си разпределят лъвския пай (по десетки милиони евро) в ШЛ. Получи се затворен кръг от тлъсти наградни фондове, ожесточена конкуренция и хиперинфлация в цените на играчите, докато „малките“ получават огризки от софрата.
Като алтернатива дойде Суперлигата с равна акционерна собственост на дузина водещи клубове (3 испански, 3 италиански, 6 английски) и подкрепа от американска банка. Форматът: 15 постоянни участници и 5 квалификанта, две групи по 10, всеки играе по 18 мача преди елиминации от четвъртфинали до финал.
Наложи се УЕФА да измисля нови решения, за да не загуби своята „златна кокошка“. Но следва друг проблем – претоварване на играчите. Апетитът за приходи засегна националните отбори чрез раздуване на първенствата и заместване на безинтересните контроли с Лига на нациите. Чашата преля с решението на ФИФА да създаде Световно клубно първенство с 32 отбора и дебютно издание 15 юни – 13 юли 2025 в САЩ. Преди дни световният синдикат на играчите (FIFPRO) и асоциацията на професионалните футболисти (PFA) заплашиха със стачки и съдебни процеси.
Балансът тепърва ще се търси.
